Сдружение „Социален център“ дава възможност за реализация на хора с увреждания
На малка уличка в град Бургас всеки ден от 10.00 до 13.30 часа кипи творческо вдъхновение. В едно много специално ателие на ул. „Апостол Карамитев“ № 12
Автор: Мирослав Водев
се изработват различни предмети и сувенири, емблематични за България и света, исторически паметници и забележителности.
Ще си кажете, какво толкова й е специалното на тази работилничка, сигурно има и други като нея. Различното в тази е, че красивите предмети са изработени единствено и само от хора с увреждания.
Една година след откриването й на 1 април 2012 г., интересът към произведените в нея уникати става все по-голям. Защото в къщата на сувенирите не се търси количество, а качество и оригиналност. Идеята на тази инициатива е участниците да отключат своето въображение и да покажат фантазията си, без да се обезсърчават от недъзите си.
Ателието всъщност е причина тези хора да излязат от домовете си, да намерят нови приятели. Сред майсторите на оригинални подаръци има такива, които, преди да се запишат в центъра за работа с инвалиди, не са напускали дома си повече от 30 години.
Заради проблемното им излизане навън, някои от тях (особено тези с вродени дефекти) дори не са ходили на училище, сдобили са се с дипломи като частни ученици.
На пръв поглед работата е трудна и бавна.
Всеки ден в помещението се събират 15 души на възраст от 24 до 50 години, всичките с поразени крайници следствие на детска церебрална парализа. Според степента на увреждане са разпределени на по-малки групи.
За направата на една кошничка или шапка от хартия обаче, вземат участие всички. Няколко човека режат вестници на ленти, друга част от тях след това оформят елементите, трети ги лепят, а накрая последните сглобяват частите, за да се получат оригинални сувенири.
Изделията, които се изработват тук, са от стари вестници, пресована хартия, камъчета и стъкла, които са шлифовани от морските вълни, както и рециклирани материали. С много любов и старание обитателите на ателието им дават възможност да заживеят втори живот, като ги превръщат в причудливи вази, цветя, кошнички, панерчета.
Техниката „декупаж“ (сафлетна техника) е друго умение, което те научават в работилницата. С нея се украсяват различните предмети. Същността на този похват е - изрязването на различни форми от салфетка, оформянето, боядисването и залепянето им така, че да се получи елегантен подарък.
Хората с увреждания тук се запознават и с друг метод – стъклописа. За Коледа всеки един от тях си е нарисувал собствена картина, а за 8-ми март „различните“ творци са изненадали свои близки и приятели, като им подарили изрисувани миниатюрни шишенца за празника.
За да усвоят добре всички тези възможности, хората в неравностойно положение получават помощ от специалисти, майстори на приложното изкуство.
Друг интересен факт е, че създаването на тези предмети не е хаотично, а целенасочено и мотивирано. Социалните работници, които са наети да оказват подкрепа на участниците, планират изделията със седмици напред, за да могат да ги включват в тематични изложби и конкурси. На 22 октомври миналата година творческата работилница представи своята първа изложба в "Морско казино"-Бургас.
Оригинален експонат от този период е и Айфеловата кула, а за националния празник 3-ти март бе изработено и умалено копие на паметника „Шипка“. С този макет творците показаха своето отношение към тази историческа дата и към всички загинали герои за освобождението на България.
Различни предмети се изработват и за големите християнски празници като Коледа и Великден. Покрай тях можете да видите уникална малка коледна елха от шишарка например или пък великденски кошнички и поставки за яйца.
Къде можете да срещнете Мис „Флора“
с аксесоари чантичка, пантофки, капела и букет цветя, каручка, люлка и цветни кошнички, направени от стари вестници? На най-естественото място – бургаското изложение „Флора“. Всяка година сдружението участва със свои експонати, а по време на миналогодишната изложба хората в неравностойно положение, но с ярки таланти, спечелиха бронзов медал. Третото място обаче не ги задоволи.
За тази пролет те готвят още по-голяма изненада. Пред „Десант“ от сдружението загатнаха, че това ще бъде нещо голямо и емблематично за Бургас. Но засега го запазват в тайна, за да бъде по-интересно на бургазлии и гостите на града.
Творческата фантазия на хората не се отключва само зад стените на ателието, където те работят. За това допринасят и посещенията на театрални постановки, концерти, балет, както и срещите с хора от различни сфери на обществото. Най-вълнуваща за много от членовете на групата, фенове на „Черноморец”, си остава срещата с треньора на отбора Димитър Димитров – Херо преди време. Привържениците на бургаския тим изработили футболна топка от стари вестници и му я подарили за спомен.
Доволна съм, когато хората са доволни, щом имат желание да идват, значи има смисъл да сме тук, казва още председателят на сдружение „Социален център” – Бургас Марионела Стоянова.
Драгомир Костадинов е на 36 години, от Бургас. При раждането лекарите му установяват Детска церебрална парализа (ДЦП). Заболяването е засегнало крайниците му и е трудноподвижен. Сега живее в бургаския квартал Банево и през ден пътува до града, за да взима участие в изработването на приказните сувенири. Има само основно образование, защото училището там не е пригодено за инвалиди.
Нямало е как да отиде да учи другаде и затова учители са идвали в дома му да го обучават. Въпреки изолацията, в която болестта го е поставила, никога не е позволявал отчаянието да го затисне, не е спирал да търси различни начини за изява и развитие.
Записва се в работилницата с надеждата да намери приятели, с които да общува. Пък и да има възможност по-често да излиза от дома си, където е затворен по неволя.
Драго умело рисува своите шедьоври, като държи четката само с уста. Научава за своята удивителна дарба напълно случайно в ателието на ул. „Апостол Карамитев“. Един ден решава да опита да нарисува картина и с изненада вижда, че рисунката се получава. До този момент не е предполагал, че може да прави такива неща и това допълнително го амбицира. Той вярва, че ако продължи да се упражнява ще постигне големи успехи.
Казва, че чрез изложбите на работилницата хората в неговото положение искат да покажат, че „различните“ могат да правят страхотни неща.
