ГЕРБ не изпълниха нищо от своята предизборна програма отпреди 4 години, сега завъртат старите лъжи на нов глас
Автор: Ани Петрова
Казват, че в дъждовната пролет на вече далечната 2009 година, трима-четирима младежи с очилца ентусиазирано пишели предизборната програма на партията на кмета-генерал. Който пък бил сигурен, че ще замести кабинета на „Московска” 33 с командния щаб на изпълнителната власт на „Дондуков” 1. Повечето посветени в родилните мъки около раждането й (на програмата) говорят за Трайчо Трайков, Симеон Дянков и Росен Плевнелиев (той носи ли очила?), както и за сянката над тях на Иво Прокопиев.
По онова време, а и сега, мнозина твърдят, че Прокопиев и Цветелина Бориславова са инженерите на политическия проект ГЕРБ, както и архитектите на бъдещото управление. Всъщност първият и в момента е нарочен за истинския баща и съставител на служебното правителство.
Някои от защитниците на тази теза дори твърдят, че оставката на шефа на президентския кабинет Цветлин Йовчев е следствие от засечени и изтекли в определени среди телефонни разговори между Плевнелиев и Прокопиев, осъществени чрез сателитен телефон с номер от ЮАР. Което за пореден път вкарва тайните служби (а Йовчев е бивш шеф на ДАНС) в приглушен скандал, засега (коментар по темата четете на стр. 8).
Както и да е, говорехме за предизборната програма на ГЕРБ, оповестена на 10 май 2009 г. под заглавие „Да преодолеем кризата с общи усилия” и украсена със слогана „Ние сме ГЕРБ - с теб сме по силни”.
В интерес на истината, тази програма на ГЕРБ е добра – дори оценена от дистанцията на времето. Във вреда на истината, тя беше и си остана само предизборна програма – т. е. мюре, стръв, уловка, примамка за избиратели от целия спектър – от технократи без политически пристрастия та чак до наивниците, готови да посрещнат поредния харизматичен спасител.
И за съжаление остана толкова много неизпълнена, че Борисов и ГЕРБ би трябвало да гледат властта през девет избори в десети, вместо да се канят да векуват в нея.
Неотдавна Цветан Цветанов отчете в качеството си на председател на предизборния щаб на ГЕРБ, че са изпълнени около 90 на сто от обещанията, залегнали в програмата от 2009 г. Което може и да е вярно, ако става дума за това, какво са си обещавали един на друг той и Борисов, но иначе е толкова илюзорно, че човек си задава въпроса дали босовете на ГЕРБ и народът на България не живеят в различни измерения.
И така, преди 4 години от ГЕРБ обещаха 10 основни антикризисни мерки. След което последва характерната за тази формация тотална подмяна.
Вместо редовни, поне веднъж месечно, срещи между бизнес, правителство и синдикати и актуализиране на антикризисните мерки, се провеждаше политика на тотално дискредитиране и блокиране на тристранния диалог, война с бизнеса и хвърляне на боб от страна на Дянков, за да се види кога ще свърши кризата.
До незабавна актуализация на държавния бюджет не се стигна нито през 2009-а, нито през някоя от следващите години, в които бюджетът се правеше от Дянков.
Ако нещо изобщо се случи, то е в използването на еврофондовете като сигурен ресурс за преодоляване на кризата. С малкото уточнение, че напредък в усвояването на парите от Брюксел имаше, но не и в излизането от кризата – с тях или без тях. Всъщност магистрали за излизане от кризата май няма открити…
Четвъртото обещание гласеше „Селското стопанство – да възродим традициите, да създадем работни места”. В този сектор по-скоро беше създадена нова традиция – нашествията от скакалци по полетата да бъдат заменени от пришествие на „калинки” по високите етажи на управлението, а „диалогът” между фермери и управляващи да се поддържа чрез периодично идване на трактори и комбайни на жълтите павета пред парламента. Идилията в сектора се допълва от провалените опити за въвеждане на стандарти и от това, че Мирослав Найденов е малко нещо подследствен и съответно низвергнат.
ГЕРБ обещаваха и „данъчни стимули – да оставим парите при хората и бизнеса”, което наистина направиха – оставиха парите при монополите и своите хора от бизнеса. Но задушиха дребния и среден бизнес с неплащането и злокачественото забавяне на задълженията на държавата. Вярно е, че намалиха минимално осигуровките внасяни от работодателите, но пък рекетираха стотици и хиляди фирми с всякакъв вид проверки и инспекции. За което се отблагодаряват в наши дни на шефа на НАП с място начело на депутатска листа.
Що се отнася до шестата антикризисна мярка - подобряване на бизнес средата – тя наистина бе изпълнена на 100% за семейните фирми на някои депутати като Емо Ротманса. А иначе измерителите на показателя „бизнес-среда” доказват обратното, също като невероятно нарасналата междуфирмена задлъжнялост, която достигна 163 млрд лева – 227 % от БВП.
В насърчаването на инвестициите ГЕРБ също отбелязаха подобаващ провал. Преките чужди инвестиции спаднаха в пъти спрямо предишните 8 години, но пък за сметка на това една голяма част от тях започнаха да идват през офшорни зони – цели 12,6 %. Да не говорим, че имаше тримесечия с отрицателни нива на чужди инвестиции – т.е. от страната изтичаха капитали, вместо да се вливат.
На 8-мо място бяха обещанията за „образование, квалификация и социални мерки”.
Вярно – наляха се доста пари в създадените още от червената Емилия Масларова програми „От социални помощи към заетост”. Освен това Симеон Дянков ангажира целия си потенциал да накара всички „синодални старци” от БАН да завиждат на препитаващите се от социални помощи. И не на последно място – образованието се превърна в арена на постоянни корупционни скандали, завършили подобаващо с оставката на министъра на образованието Сергей Игнатов.
В областта на инфраструктурната политика бяха отбелязани редица успехи, които измерени в километри магистрали почти доближават Борисов до пуснатото от омразния му Станишев; магистрала „Люлин” блесна с цялата си 19-километрова хубост, а „Тракия” аха да стигне още миналото лято до морето, ама не би. Все така и с „Дунав мост-2”, но пък Барозу се вози в софийското метро. Гадничко би било да напомняме, че строителите на последния лот от „Тракия” редовно се бунтуват за заплати, но пък хубавото предстои. Става дума за „Струма”, ах „Струма”.
Десетата, последна антикризисна мярка в програмата на ГЕРБ бе озаглавена „България не е сама”. Което е самата истина – в Шенген например освен нас не пускат и Румъния. В Брюксел като че ли обичат някои от нас (ЕНП обича ГЕРБ, а ПЕС – социалистите ни), но пък в Еврокомисията първоначално бяха като вкаменени от кандидатката ни за еврокомисар Румяна Желева, която по онова време беше и действащ външен министър.
Не сме сами и в ролята си на демонизирано свърталище на бедняци и бандити, искащи вкупом да се преселят във Великобритания – отново ни прави компания съседна Румъния.
Апропо – ГЕРБ обещаваха и подкрепа на проекта за АЕЦ „Белене”… Както и нов морал в политиката!
