В памет на един поборник за свободата ни

Автор: д-р инж. Иван Симеонов

в Поморие е открита паметна плоча, посветена на поборниците Симеон Стойков и Вълко Янев. Това е доста необичайно за времето си като факт, тъй като в този период практиката е такива знаци да се посвещават на утвърдени и широко познати герои от близката ни история, а тези двама герои са сравнително неизвестни.

Всичко това, разбира се, си има предистория. Първи на Симеон Стойков посвещават материали проф. Стефан Дойнов и краеведът от Твърдица полк. Тодор Стоянов. Това става във връзка със 100-годишнината от Освободителната война.
Щафетата след това я поеха родителите ми – Фанка и Стойко Симеонови. На следващата година те, подпомогнати и от други роднини, организираха среща на двата клона в рода – в Поморие и Твърдица. Тя се състоя в ресторант „Кристал”, който се намираше на мястото на къщата на Симеон Стойков – в центъра на града. Тогава се поде и инициативата да му се построи заслужен паметник.

Станах свидетел на усилията, които положиха родителите ми. Майка ми, с пословичната си акуратност е съхранила документите – писма и отговори на Министерството на културата и Института за опазване на паметниците на културата. Два пъти в тази връзка ходиха на среща и с тогавашния министър.

После решиха, че не е редно да има паметник само на прадядо ми и издириха дядо Вълко Янев, опълченец, участвал в битките на Шипка. Като последно беше поставено и условието да има публикация в местния печат. Тогава не беше никак лесно да се пише за неизвестни герои. Процедурата беше сложна. Но в това отношение голяма бе помощта на проф. Иван Карайотов. В крайна сметка на 3 март 1988 година тази паметна плоча, своеобразен предвестник на настъпващите промени, бе открита.

Моят прадядо Симеон Стойков е роден през 1848 година и е отраснал в подбалканския градец Твърдица. Още като младеж той се включва в освободителните борби и бързо заема лидерска позиция. В родната му къща има обособено скривалище, в което няколко пъти се е укривал и самият Левски. Скъпи гости в дома му са били и Райна Княгиня (с която са далечни роднини), Георги Измирлиев, Михаил Греков и много други големи личности от тази епоха.

Като ученик в Търново прадядо ми става близък приятел със Стефан Стамболов. Той взима участие с чета в Старозагорското въстание, в което проявява изключителна съобразителност при оттеглянето на въстаниците от Стара Загора и по този начин спасява живота на Стефан Стамболов и неговите другари.

Симеон Стойков се включва активно и в Априлската епопея, но спомените му от това време така и остават неизвестни заради конфликта, който е имал със Захари Стоянов на тема русофилство. След кървавия разгром на това героично въстание, той заминава за Плоещ с намерение да се присъедини към Опълчението.

Заради военните му познания, които е натрупал, докато учи в Русия), както и владеенето му на турски и руски език, руското командване му възлага разузнавателни функции, съчетани с охрана на Твърдишкия проход. При завземането на Твърдица от полка на полк. Пушкин, син на гениалния поет, с него влиза и четата на Симеон Стойков, на когото е присъдено руско офицерско звание.

След края на Руско-турската война той става комендант на Твърдица и на още 20 села, а по-късно е назначен за началник на пощата и е избран за народен представител. По време на русофилския бунт обаче е осъден на смърт, но по щастливо стечение на обстоятелствата е помилван от Стамболов.

През 1907 г. прадядо ми се преселва в Поморие, след което бива последван от по-голямата част от рода си. Но почитта към него в Твърдица е жива и до днес. На къщата му там е поставена паметна плоча. А през 2008 година, по случай 160 години от рождението му, общината и местният музей организираха вълнуващо тържество, на което бяха поканени и представители от рода му от Поморие. Радио „Варна” пък по този повод посвети цяло специално предаване на него.

В Поморие Симеон Стойков също оставя трайни следи. Първият трактор за риголване, използван за обработка на земята при засаждане на лозя, и първата вършачка (на която в местния музей се пази снимка) са негово дело. Въпреки напредналата си възраст, той става  пионер в много прогресивни за времето си начинания, като очевидно е действал с мисъл за бъдещето.

По непотвърдени данни, по времето на Стамболийски, в най-размирния период, за кратко време е бил кмет. В старата си къща, която е закупил при идването си в Поморие, и за която имаше идея да бъде предоставена за музей, е оборудвал работен кабинет, който е бил украсен с множество снимки и картини, свързани с войната, а също и с оръжия.
Вече на преклонна възраст прадядо ми обичал да седи на стол пред новата си къща, по-късно превърната в бившия ресторант „Кристал”. Минаващи възрастни турци, като го виждали, се отбивали, поздравявали го почтително и дълго и приятелски разговаряли с него.

Симеон Стойков умира през 1940 година. Неговите съвременници са го запомнили като изключително скромна личност – на въпросите, които му задавали за неговото минало, след кратко мълчание той отвръщал само, че е бил в Русия и е учил там.


В категории: История , Горещи новини