Възвишение


Възвишение
08 Април 2013, Понеделник


Такава книга скоро не се е появявала на българския пазар

Автор: Веселин Максимов

Няма начин да останете равнодушни, след като затворите последната й страница. Най-общо тя разказва за Възраждането. Но „разказва” е твърде слаба дума за пълнокръвните герои и техните действия във всичките й 408 страници. А изключителният език, на който е написана, ще ви хвърли във възторг.

Да, той пак си е български, но онзи, на който са говорили нашите предци от онова време, възрожденското. Такъв сте чували само в някогашните телевизионни мюзикъли на Хачо Бояджиев, ако сте на над тридесет и пет годишна възраст.
Ако сте под трийсетте, е напълно невъзможно да разберете за какво говорим. Но пак ще ви бъде интересно да разберете.

Вече се появиха и мнения, че така написан, „Възвишение” е нищо повече от опит за оригиналничене на автора. Напротив, много повече е! Милен Русков далеч не е непознат на четящите хора в България. И двете му  предишни книги са печелили любовта на писмените хора и наградите на различни журита.

„Джобна енциклопедия на мистериите” има награда за дебют „Южна пролет”, а „Захвърлен в природата” – награда „ВИК” за роман на годината. Но „Възвишение” е наистина своеобразен връх в досегашното му творчество.
Перипетиите на двамата герои – бачо Гичо и Асенчо са описани по толкова колоритен начин, че ще се уловите как не напредвате особено с четенето, защото отделяте на всяка страница поне по десет минути, за да се смеете.

А смехът е гарантиран, често и през сълзи. 
Именно до сълзи са били докарани тези, които твърдят, че Русков се гаври с миналото и с такива светли моменти, като българското Възраждане. Което само показва колко тесногръди могат да са хора, нарекли себе си „литературни критици”.
Това не е учебник по история, затова в него няма сухо поднесени исторически факти. „Възвишение” е човешко преживяване, приключение, живот. Той е роман за важен момент от нашата история, разказан с езика на тогавашния българин – цветно и човешки, а не с високопарни фрази на тържествена маннифестация по повод Трети март или Втори юни.

Ако сложим ръка на сърцето си, няма как да не признаем, че тогавашните комити и бунтовници са говорили точно като Гичо и Асенчо. И няма нищо по-нормално от една българска псувня, когато българинът се вижда в чудо, възхищава се на нещо или пък друго не му харесва.

Едва ли си представяте, че някой възрожденец е говорил с езика на Волтер или Русо, справка – „Под игото” на Иван Вазов. А ако вече се чудите за какво все пак става дума, ще ви кажа, че онова Чорбаджи-Марково „Маро, мари, да ти опустеят зъркелите!” е направо строго литературно, в сравнение с изказа  на героите във „Възвишение”. Ето, уверете се сами:

„Българе, българе... Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки.) Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадолски османлии. Изскочили, брате, от черний азиатский лес по пълнолуние, като върколаци и луноходи. Туй не са ти тебе изтънчени, коджа интелегентни французои и французойки, ами е дива азиатска паплач! Някой французоин ако ги види, ще припадне от миризма им само. А ний с таз гмеж живейм в едно царство. Но хайде хак да ни е, защо и ний сме последни отрепки, аз да ти река!”

Изумителен роман! Трябва да бъде прочетен от всеки българин!

(Тази рубрика е възможна с любезното съдействие на книжарници „Хеликон”)


В категории: Културен Десант , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки