Сирак от Могилино е гордостта на Батак


Сирак от Могилино е гордостта на Батак
Песента на Лили Иванова “Ветрове” е коронният номер на сирака-шоумен
08 Април 2013, Понеделник


Когато съдбата е мащеха, божията ръка задължително ще те погали, за да ти изпрати неспирни житейски изпитания, които никак не е задължително да сломят духа ти.

Автор: Здравка Христова

Такъв е животът на Стефан Великов от павликенското село Батак. 39-годишният мъж е сирак, захвърлен от майка си при раждането, но пък се оказва надарен с такъв талант, който днес радва стотици непознати хора.

Стефан живее в пълна мизерия в малкото селце Батак. Битието му е низ от митарства из сиропиталища и интернати, от квартира на квартира, в цяла България. Напук на нерадостното си битие, Стефан нито за миг не се сломява. Крепи го любовта към музиката. Мъжът не спира да учи песни на Лили Иванова и Васил Найденов. Постоянно танцува български хора, сам изучава стъпки и от модерния балет. Интерпретациите и имитациите му на политици и артисти обират овациите на всеки, който го е гледал.

Лекотата, с която Стефан взема високата октава в песента на Лили Иванова “Ветрове”, е призната и високо оценена. Преди време той стигна до полуфинала в първото издание на шоуто “България търси талант”, а нежната душа на джаза Хилда Казасян чистосърдечно го посъветва да не пилее таланта си, а да го насочи в една посока.
Бедни и богати българи са ръкопляскали от сърце на Стефан при многобройните му превъплъщения на Тодор Живков, Георги Калоянчев и Георги Парцалев.

Славата обаче не му носи никакви благинки. Стефан и в момента обитава малка къща под наем в Батак край Павликени. Живее без ток и вода в квартирата. Таванът е провиснал и тече, а подът е от пръст. Вода има чак на селската чешма, в съседната махала. Тоалетната е в двора, но няма стени от години. Не ме съжалявай, в Батак има добри хора. Някой ме приютява да спя у тях, други понякога ме хранят, у трети си пера дрехите, животът с добри хора не е лош, усмихва се Стефан и аха да запее.

В една от стаите си е направил легло от няколко юргана и един зелен китеник от домашна вълна, за разкош и за топлина, защото иначе в къщата е по-студено, отколкото навън. През деня ходи при приятели, в селската кръчма и пие кафе. Хапва нещо евтино от бакалията, обикновено гол хляб. След това отива в кметството, за да се стопли. Кметът на Батак Димитър Димитров му помогнал да намери къде да живее. Двамата обикаляли заедно дни наред. Попаднали на празната къща, чиято собственичка натрупала борчове за ток и вода и затова те били прекъснати. Жената обаче се съгласила сиракът да влезе и да живее там. И на това съм доволен, че все пак има покрив над главата ми, казва шоуменът.

В Батак хората са приели Стефан като свой. Едни от благодетелите му са семейство Сашеви, които го допускат като член на фамилията. Преди време Стефан припаднал от глад на улицата, тогава Сашеви извикали спешна помощ и мъжът бил спасен.
Живот по сиропиталища
Стефан Великов попада случайно в Батак. Идва от търговищкото село Горско Абланово. Роден е в Стара Загора през 1973 г., но майка му се отказала от него и го оставила в сиропиталище за отглеждане.

Мъжът страда от птоза - падане на клепача на едното око. Заболяването е вродено. Дефектът не е опериран в детските години, а сиракът е прехвърлян от дом в дом, докато навърши 18 г. Когато станал на три години обаче, се разбрало, че детето е музикално. По-късно го преместили в русенското село Брестовица, където също има дом за сираци. После отишъл в Могилино и Варна, където се учил на занаят.

Станал обущар и се хванал на работа в Русе. Лепилото пречело на болните му очи и скоро се наложило Стефан да напусне. Нямало къде да отиде и пак се върнал в Могилино. После отишъл да живее в Горско Абланово. Тамошният кмет му помогнал да си потърси работа, но селото било малко, нямало препитание и така той се озовал в Батак.
Аз съм самоук, нямам учител, гледам телевизия и така научавам песните, които после имитирам, казва мъжът. Когато бил в домовете, молил директорките да го изпратят в музикално училище, но те го подценявали и му втълпявали, че е дете с увреждания и за него няма място в музикалното училище.

Мечтата на Стефан е да бъде включван в благотворителни изяви, празници, концерти и музикални състезания. Канили са го в различни телевизии за интервюта, но сериозни ангажименти до момента така и не се появили. Затова пък е участвал в коледните прояви на Батак заедно с талантливите младежи Веско Симеонов и Анета Иванова.
Триото само си прави хореографията, нямат сценични костюми и всеки облича каквото има под ръка. Кметът и всички от селото пък ги подкрепят.

Стефан разказа, че би искал да си намери постоянна работа и се е насочил към рехабилитацията. Иска да работи в СПА център, където да го обучават да стане масажист. Мечтае и за собствен дом, разбира се.

Най-съкровеният му блян обаче е да намери рождената си майка, изоставила го след раждането. Казва, че докато е жив, ще я търси. Досега успял да научи и името й и това, че баща му е кубинец, който следвал медицина в България. Вече е разбрал, че тя има друго семейство и вероятно не иска да го види.

Тъй като неизвестността за родословието не му дава мира, мъжът написал преди време писмо до Бойко Борисов с молба държавната администрация да му помогне да влезе в архивите и да прочете досието си в родилния дом в Стара Загора. От Министерския съвет обаче му отговорили, че социалните работници са длъжни да пазят личните данни и централната администрация не би могла да разпореди достъпа до тях.

Обхванат от фикс идеята да се срещне и погледне в очите жената, която го е родила, Стефан Великов пише и до различни вестници, участва в телевизионни предавания, разказва историята си. Показва акта си за раждане, дава подробности от живота си и заедно с това не забравя да благодари на хората, които са му помогнали в трудни моменти и сега продължават да го правят.

Сиракът добросърдечно си признава, че за да припечелва по някой лев, се занимава с ясновидство. Гледа на карти, обръща чашки с турско кафе, дори хвърля боб. Казва, че от пророческите му способности са се възползвали клиенти от Италия и Гърция. Търсили са го дори наши кметове и общински съветници.
Нито за миг Стефан Великов не се оплака, че няма пари, въпреки че трябва да преживява с инвалидната си пенсия от 126 лева


Стефан от Могилино днес е любимец на всички от Батак

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки