Бразилия ще прави в Куба зона за свободна търговия
Куба даде гласност на плановете за изграждане на първата зона за свободна търговия на Острова на свободата. Проектът е на стойност 900 млн. долара, като основното финансиране ще дойде от Бразилия.
Специалната зона за развитие ще е с център пристанището Мариел, близо до столицата Хавана. Плановете са там да се произвеждат стоки както за износ, така и за вътрешно потребление. Освен това пристанищното съоръжение ще бъде преустроено така, че да поема морския трафик, който сега преминава основно през Хавана. Във вторник в кубинския държавен вестник бяха публикувани детайли за правилата, които ще важат за дейността в зоната. Мултинационалната бразилска компания „Одебрехт” ще разработи и осъществи инфраструктурата на проекта, като Бразилия осигурява финансиране от 640 млн. долара, останалите 260 милиона ще бъдат от Хавана.
Президентът на страната Раул Кастро предприе стъпки за модернизиране на някои елементи от икономиката като разрешаване на самонаемането, но държавата остава основен играч на стопанския пазар. Не е ясно кога ще започне производствената дейност в новата зона за свободна търговия, но някои операции в пристанищната й част ще стартират до края на април.
Грузинското вино приближава руския пазар
Втора група руски специалисти извършиха обстойна проверка на повече от десет винпрома в Грузия. Предприятията искат да изнасят продукцията си на руския пазар, съобщи във вторник вечерта Леван Давиташвили, ръководител на Националната агенция за виното в Грузия.
"Руските специалисти, които се разделиха на три групи, извършват инспекции на компаниите", съобщи Давиташвили.
Това е втори етап в проверката на бранша. По време на първите проверки в края на февруари 36 винпрома и 4 бутилиращи минерална вода компании получиха възможност да регистрират продукцията си за продажба на руския пазар.
Вносът на грузински вина и минерална вода бе забранен в Русия през пролетта на 2006 година на фона на изострените руско-грузински отношения. Официална причина тогава стана "ниското качество" на грузинската продукция.
Младите пакистанци не искат демокрация, а шариат
Над 50% от младите пакистанци са на мнение, че демокрацията няма да донесе нищо добро на страната им, а 40% директно искат налагане на шариата – законодателство, основаващо се на корана. Това гласят резултатите от проучване на общественото мнение на Британския съвет.
За 11 май в Пакистан е планирано провеждането на исторически парламентарни избори, но сред избирателите на възраст между 18 и 29 г. цари дълбок песимизъм, сочи проучването.
Според 96% от запитаните страната не се движи в правилна посока, а близо 1/3 заявяват, че предпочитат военна диктатура пред демократично управление. 29% са тези, които вярват в демокрацията като най-добра система за развитие на Пакистан. Авторите на анкетата подчертават, че никой от участниците в нея няма пряко впечатление от живот в общество, управлявано според законите на корана. Имащите право на глас пакистанци на възраст между 18 и 29 г. представляват над 30% от гласоподавателите в азиатската страна. Над 3/4 от анкетираните са на мнение, че управлението на държавата се е влошило през последните 4 г., а 58% не са съгласни с определението "демокрацията е добра за Пакистан". Според авторите на анкетата допустимата грешка в оценките е 1,5 %.
