Нека се гордеем, че и „ний сме дали нещо на света“
01 Април 2013, Понеделник
„След нашето покръстване българите бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви“.
Как би звучал следният стих: „Българио, родино мила,/ гръб измъчен си извила./ Познаваме ний твойта сила,/ в прегръдка здрава си ни скрила...“
Донякъде отговор на горния въпрос ще ни даде Аристоп – философът, който казва, че „по-добре е да бъдеш беден, отколкото невеж – ако единият е лишен от пари, другият е лишен от човешки образ“.
Ще започна с Паисий Хилендарски, който с думи на укор и гняв и молба за запазване на българския език е написал: „За вас е потребно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички племена и народи за своя роден език“. А за своята „История славянобългарска“ обяснява: „Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество“. Но най-силното, което оставя трайни следи в нашето съзнание, са думите му: „О неразумни и слабоумни, защо се срамуваш да се наречеш българин и не говориш на своя език“.
Неслучайно той отделя цяла глава на първоучителите Кирил и Методий, които първи застават в защита срещу пристъпите на мракобесите и реакцията на правото на славяните да създават своя национална култура, свой език и своя писменост. Книжовният език трябва да се изгражда върху народния-говоримия език, езика на обикновените българи.
В днешни времена не е ли точно обратното, когато някакви „културтрегери“ нагло напъхват в нашата реч думи и изречения, пълни с чуждици. Някои българи, свикнали да говорят на разбираем български език, гледат и се чудят на тези чуждици, дошли с повей от изток-запад, запад-изток, и се чудят какво е тяхното значение. Срамно и непростимо е, когато имаме наша си азбука, на която каквото изговаряме това и пишем, да си кълчим езика и да си обременяваме мозъка. С нашето богатство от букви и думи можем да определим същото значение, което ни поднасят и чуждите думи.
Константин Кирил философ, кръстосвайки Стария континент от север на юг, посещавайки и хазари, и сарацини, непрекъснато се борел за светата вяра, разпръсквайки знания чрез буквите заедно със своя брат Методий. Подреждал нанизи от букви, а буквите – в думи и слова, което е било от полза на много славянски народи.
Сякаш Бог беше изпратил на земята тези апостоли. Изоставил дом и богатства, близки и роднини, Кирил философ, въпреки забраната на божието учение и заканите на враговете и противниците на истината, заедно с брат си Методий смело защитавали и устоявали своята истина.
Зародила се традиция двамата равноапостоли да бъдат чествани на 11 май. След векове дойде и признанието от папа Йоан Павел ІІ, който ги обяви за покровители на Европа. В историята на почти всички европейски народи се срещат такива личности – деятелни с общочовешки характер, които заслужават почит и уважение. Затова трябва да се гордеем, че „и ние сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат“.
