Политическата поквара заразява българската младеж


Политическата поквара заразява българската младеж
30 Март 2013, Събота


Задкулисни сценаристи и партийни мародери развращават децата на България

Автор: Стефан Солаков

Кога станаха калайджии, кога им почерняха задниците!”. Тази старинна шега я помня от баба ми, една доста цапната в устата българка, която до края на живота си доста скептично се отнасяше към новоизлюпените „звезди”, появяващи се изневиделица и бързо гаснещи на политическия небосклон у нас.

Спомних си нейните думи днес, когато бурното пролетно пълноводие на обществения гняв отмина и ни остави неизбежния политически боклук, започнал силно да намирисва в навечерието на предсрочните парламентарни избори.
Протестните колони на въстаналия народ бяха заменени от шепа млади кариеристи, които доста бързо и умело усвоиха политическия лексикон на онези, срещу които се надигна измамената България.

Уж млади, уж неопетнени, а какъв завиден апетит демонстрират новите политически лъвчета. Не десет, не петдесет, нито пък сто, а цели 160 депутатски места щели да задоволят тези кандидати за парламентарните върхове на държавата.
И пак си спомням за баба ми и за нейните поуки: „Голям залък лапни, голяма дума не казвай!”

Защото още помним свръхпретенциите и на Костов, и на царя, и на бате Бойко. И всички те по-късно изтекоха в канализацията на политическата мелница, без дори да се доближат до фантастичната цифра 160, към която се стремят уличните бойци от „Орлов мост” и останалите градски кръстовища на бунтовното ни отечество.

Политическата зараза очевидно е доста прилепчива и бързо деформира и най-възвишените пориви сред българската младеж. Новите лидери на въстаналата улица светкавично усвоиха дежурните лъжи на родните политици, и то далеч преди да станат техни колеги и да се настанят на доходоносните кресла в Народното събрание.

Въпреки неясния и доста объркан стил на изразяване, новите политици бързо напипаха сърцевината на проблема и скоропостижно „узряха” за правилния подход към властта.
Намериха си ракети-носители сред партиите маргинали с надеждата да бъдат изстреляни в парламента без да се занимават с така необходимото партийно строителство, зад което се раждат и големите идеи, и най-важното – значимите и стойностни лидери, способни да осъществят радикалните промени у нас.

След угасването на големия огън от всенародните протести, дойде времето на мародерите и на бездарните сценаристи, които се опитват да инкасират ползите от политическото вълнение в държавата. Смехотворната акция на милиционерските „реотани” на ГЕРБ със сключването на Главния простак на Републиката „доктор хонорис мамата” беше върхът на тъпоумието, което извира от предизборния щаб на Цецоолу, първата томахавка на Бойко Хайърсъзинът, прочутия син на Винету от Банкя.

Както е известно, умствените възможности на бившите милиционери и физкултурници са напълно достатъчни, че да се смеем години наред, стига атмосферата в България да не беше толкова трагична.
Но номерът със Стоичков, този нашенски милионер, тръгнал на борба с българските олигарси, заслужава най-големия и миризлив „Златен скункс”, който да увенчае тази умопомрачителна гавра с търпението и наивността на нашия народ. Брилянтният футболист, който бе превърнат в посмешище от политическата паплач в България, днес е печална и объркана персона, обзета от недопустим нарцисизъм, който надхвърля многократно дори звездното самочувствие на неговия патрон Бойко Борисов.

И двамата вече говорят за себе си в трето лице, а Стоичков толкова е изперкал, че обяви намерението си да бъде погребан извън неблагодарна България, някъде в далечна Каталуния, само и само да отмъсти на злобните журналисти, трудно съзиращи високо благородните му чувства към изпадналите българи. И вместо да извикаме санитарите, ние се хилим безучастно и приемаме за невинна дебелашка подигравка на ГЕРБ да превърне Камата в лице на протеста срещу… бате Бойко и компания?!

Всъщност това „лице” накрая ще се окаже задникът не само на Цецоолу и сопаджиите от досегашното правителство, но и на цялата покварена политическа върхушка, която тъпче всички човешки морални норми през последните десетилетия на тотален духовен погром в нашето отново поробено Отечество.

Като стана дума за партиите-ракети, които се наеха да пренесат уличния протест в парламента, не е излишно да хвърлим бегъл поглед върху техните лидери, както и върху досегашната им дейност.
Най-неочаквано от политическата забрава изплува „добрият вълк Лупи” или казано иначе легендарния кандидат- затворник Александър Томов, бивш вицепремиер и редовен посетител на Съдебната палата през последните години.

Вместо да носи раиран костюм, този изтъкнат „принц” на бандитския преход успя да прелъсти такива видни фигури на протеста като Янко Петров и Тончо Дудев, които довчера се тюхкаха, че търсят едва ли не със свещ неопетнена политическа формация и все удряли на камък.

Ето че най-чистият и лъчезарен политик Дон Лупи, прочутият терминатор на „Кремиковци” и на футболния клуб на ЦСКА, бе обявен именно за тази безспорна кандидатура, която да предаде своя безупречен морал на младите политици.
Още един герой на нашето време Божидар Томалевски и неговата партия „Другата България” предложиха услугите си на друго младежко обединение, желаещо да премине в политическата класа на държавния кораб.

По-известен с италианския си паспорт, където е обозначен като Дарио Томалети, въпросният господин също е редовен клиент на съдебната власт у нас. Което ни подсказва, че най-точният асансьор за бъдещите политици, които трябва да заменят изхабените физиономии в парламента, са именно клиентите на нашата фамозна правосъдна система, която вече 24 години работи на празни обороти и прилича повече на увеселително заведение, отколкото на строгия храм на Темида.

Едните слизат надолу, други се качват нагоре – махалото работи безотказно и като една безупречна матрица непрекъснато произвежда един и същ тип политически субекти, за които властта е само средство за лични и котерийни облаги, докато истинският суверен на държавата тъне в мизерия и безнадежност.

Точно този асансьор към върховете на властта трябва да блокираме на 12 май тази година, когато с нашите бюлетини можем да положим началото на Голямата промяна. Която ще издигне начело на отечеството само честни, компетентни и най-важното – родолюбиви представители на българския народ.
Само тогава ще загърбим окончателно разпадането на националната държава и ще тръгнем уверено към нашето бъдеще.


В категории: Коментари , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
30.03.2013 18:30:07
0
0
НЕ ВИ ВЯРВАМЕ!!! Тази партийка лъже! [devil][bouncing][flipcoin]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки