Кипър замря заради затворените банки


Кипър замря заради затворените банки
29 Март 2013, Петък


Портмонетата са закопчани, а магазините - празни


Нормалният живот в Кипър днес е замрял, докато тревогите кога и в каква степен банките ще отворят врати остави портмонетата закопчани, а магазините - празни, обобщава агенция ДПА.
Някакво раздвижване може да се види единствено в супермаркетите, където хората пазаруват само най-необходимото.

"Не сме имали клиенти през последната седмица. Кой ще си помисли да купува дрехи с ограничение от 100 евро на ден?", каза Елени Соломониду, чийто магазин за дрехи "Авраамидис" в центъра на Никозия работи от 1966 г. Хората гледат да си нахранят семействата, допълни тя.

В цялата страна от миналия уикенд насам банкоматите пускат само по 100 евро дневно от всяка банкова сметка, което кара хората и бизнеса едва да свързват двата края.
Банките ще бъдат отворени в четвъртък (материалът е приключен редакционно в сряда), но никой не е сигурен при какви ограничения. Около банковите клонове се засилват мерките за сигурност, за да се попречи на евентуални изблици на насилие.
Правителството промени решението си в последния момент, след като бе обявило, че банките ще отворят врати в сряда - 10 дни, след като бяха затворени, за да се попречи на изтичане на капитали.

"Нашият текущ капитал е държан в залог от правителството и това е бедствие - повечето фирми не могат да платят на доставчиците или на служителите", каза Елена Томас от компанията "Еверест травъл". По думите й повечето фирми имат сметки в Банката на Кипър - най-голямата в страната, където депозитите над 100 000 евро може да бъдат засегнати от загуби в размер между 30 и 40%. Точният процент все още не е известен.
Ситуацията с недостиг на пари в брой в Кипър е много по-различна от проблемите в съседна Гърция, когато Атина получи международна финансова помощ. Там банките останаха отворени по време на кризата.

Опашките пред банкоматите в Никозия намаляха, тъй като хората са се ограничили до разходи в рамките на дневното ограничение. Много компании също така спряха да приемат кредитни или дебитни карти.
Дълга опашка се изви пред една бакалия, след като се разпространи информация, че стоките на склад са на изчерпване в островната държава, която е силно зависима от вноса на храни.

Купувам само основното: мляко, хляб, малко зеленчуци, каза Сула Николау, майка на четири деца. Тя допълни, че й е много трудно, тъй като освен да се осигури прехраната на семейството, трябва да се плащат и сметки. Зад нея на опашката е 70-годишната пенсионерка София Мавроматис, която каза, че може да си позволи да купува само хляб и леща.

Никога не съм искала от банката да ми издаде дебитна карта, така че сега аз и мъжът ми нямаме достъп до банковите ни сметки, каза Мавроматис.
Спасителното споразумение за Кипър предвижда страната да получи заем от 10 млрд. евро, а срещу това да преструктурира раздутия си банков сектор и
да ликвидира втората по големина банка в страната - Лаики банк (Кипърската народна банка).

Закриването на Лаики банк вероятно ще остави над 8000 души без работа, а банковите операции, включително хиляди заеми и ипотеки - в неяснота.
"За една нощ загубих всичко - моята работа, моите спестявания и може би и дома си", каза служителят на Лаики банк Йоргос Димитрис. "Те изпробват модела за следващата страна, която ще се нуждае от спасителни заеми", каза той.

"Италия може да е следващата, всеки знае, че след това идва и Франция. Мислите ли, че Германия има пари да ги спаси със заеми?".
"Мисля, че е въпрос на време цялата система на Еврозоната да рухне", каза служителят на Лаики банк.
Министърът на финансите на Кипър Михалис Сарис каза в интервю за Би Би Си, че върху депозити над 100 хил. евро еднократният данък ще бъде около 40%. Огромни суми са изтекли от кипърските банки, докато те са били затворени.

По това време жителите на острова са се редели на опашки пред банкоматите, за да теглят само по 100 евро от сметките си заради наложения таван, а президентът Никос Анастасиадис е преговарял, за да търси решение на кипърската криза.
„Ройтерс” твърди, че от филиали на кипърските банки в чужбина са били теглени стотици милиони, извършвани са били транзакции на капитали, докато банките са били затворени и че това е ставало малко преди да бъде взето решението за преструктуриране на банковия сектор в Кипър.

Големи клиенти на кипърски банки дори прибягвали до различни номера, за да теглят неограничени количества пари, като казвали, че сумите са предназначени за "хуманитарна помощ", за покупката на лекарства и даже за купуването на гориво за самолети.
Отбелязва се, че Европейската централна банка е разбрала за изтеглените огромни суми от кипърски банки и че е започнала да изисква повече книжни пари от заявените в централните офиси на банката във Франкфурт.

Банките в Кипър бяха затворени на 16 март, точно за да се предотврати бягство на капитали във връзка със споразумението между правителството и международните кредитори за налагане на данък върху влоговете като част от спасителния план за страната.
Планът беше отхвърлен от Кипър на 19 март, а в понеделник, 25 март, финансовите министри от Еврозоната приеха нов план за спасяване на икономиката на Кипър на стойност 10 милиарда евро. Условие за получаване на помощта е тежко преструктуриране, като се съхранят голяма част от активите на най-голямата банка на страната и се ликвидира втората по големина банка. Освен това на островната държава й предстои да повиши данъка върху корпоративната печалба и да наложи еднократен данък върху банковите депозити над 100 хил. евро.

Поредният шок за вложителите дойде, след като стана ясно, че "подрязването" на банковите депозити над 100 хил. евро, както искат международните кредитори от Кипър, може да не бъде 30 на сто, а изненадващо в крайна сметка да се окаже 40 на сто.
Министърът на финансите на Кипър Михалис Сарис каза в интервю за Би Би Си, че
"данъкът ще бъде около 40%, но не искам да назовавам точна цифра и да изпреварвам събитията".

Междувременно Андреас Артемис - председателят на управителния съвет на най-голямата търговска банка в Кипър - Банката на Кипър, подаде оставка.
Според източници причините за оставката са свързани с назначение на мениджър в Банката на Кипър, без той да е бил информиран предварително, а също и с продажбата на филиали на банката в Гърция.

В Никозия пък хиляди ученици и студенти организираха голямо шествие в знак на протест срещу предстоящите преговори на кипърското правителство с Тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за сключване на меморандум за отпускане на договорената спасителна помощ от 10 млрд. евро за излизане на острова от финансовата криза.
Скандирайки "Вън Тройката от Кипър", "Разрушихте бъдещето и мечтите ни", "Народът иска предателите в затвора", както и лозунги срещу германския канцлер Ангела Меркел, демонстрантите преминаха пред сградата на парламента. Те викаха още "Европа да остане на народите, а не на господарите", "Младото поколение има идеали, то нито се продава, нито прекланя глава, народе, воювай, пият ти кръвта".

Основният акционер на Банката на Кипър, руският бизнесмен Дмитрий Риболовлев преживява лош период. Риболовлев винаги е водел светски живот, запазвайки обаче мълчание за бизнеса си. Той колекционира картини на майстори, позволи си да стане собственик на футболния клуб на Монако (от френската Втора лига), както и на невероятния апартамент на бившия банкер Едмонд Сафра в Монако, който купи за близо 240 млн. евро.

Основен акционер на Банката на Кипър, този олигарх, чието състояние в Русия се оценява като 13-о по големина (9 млрд. долара), е призован да плати дълговете на най-голямата банка на острова. По силата на европейския спасителен план Кипърската банка ще трябва да възстанови 9 млрд. евро дългове, сключени от съседната й Лаики банк с Европейската централна банка.

Дяловото участие на Риболовлев от 5,1% в капитала на банката е слабо като абсолютна стойност, но в сравнение с дяловете на стотина други акционери, то е достатъчно, за да изтласка руския бизнесмен на предна линия.
През септември 2010 г., след като продаде голямата руска компания "Уралкали" за производство на торове под натиска на кланове, близки до Кремъл, Риболовлев си хареса Кипърската банка.

Тогава той похарчи 230 млн. евро, за да получи под 8% от капитала, а днес цялата банка струва едва два пъти повече!
След това, през лятото на миналата година, руският бизнесмен "олекна" с част от акциите си, изгубвайки, според РБК дейли, между 126 и 200 млн.


В категории: Международна политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки