ДС поръчва грозна смърт за Сашо Сладура

Автор: Камен Христов

Мирчо Спасов се приближава до Сашо Сладура, изглежда го свирепо и му кресва в лицето със зловонния си дъх:- Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: – ти бе, твойта мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Червенков? – след което, недочакал отговор, му вкарва един ритник в слабините. Сашо се превива на две. Мирчо Спасов го удря с юмрук през лицето…

Мирчо Спасов, Газдов и Пора се изреждат да го ритат в бъбреците и слабините. Сладура плюе кръв, Цяла сутрин Шахо Циганина, Димо Пора и Благо Магарето издевателстват над Сашо Сладура, а в обедната почивка Шахо Циганина го изнасилва с бирена бутилка. Тримата му се изреждат, отново го пребиват и уринират отгоре му…

В края на работния ден Сладура е полумъртъв от побоищата, мъченията, тежката работа. Газдов заповядва на Шахо и на Пора да го хвърлят при клозета, където обикновено хвърлят смъртниците, след което отива да си допие. На следващия ден Пора и Шахо по нареждане на Газдов и пред очите му, ще замъкнат полуживия Сладур в свинарниците и ще го хвърлят на освирепелите от глад прасета”.
Тази покъртителна история за бруталното убйство на пловдивския музикант и бохем Александър Николов - Сладура ме връхлита всяка година преди традиционното шествие до лагера на смъртта „Слънчев бряг”.

Сашо Сладура е един от 147-та българи, убити край ловешката кариера. За толкова има официални данни. Никой не знае действителния брой.
Това пише в блога си учителят по география от Ловеч Иво Райнов за легендарния цигулар виртуоз Александър Николов, който намира смъртта си в концлагер заради стотиците политически вицове по адрес на Вълко Червенков и Тодор Живков.

Дядо му е швед, капитан на кораб.
В края на 19 век се влюбва в чешка пианистка. Ражда им се дъщеря - очарователната русокоса красавица Екатерина Ендерс. Нейната съдба се преплита с тази наГеорги Николов от Прилеп, който бил студент по паркостроене в Чехия.

Александър се родил от тяхната любов през 1918 г. в Плевен, защото, след като създал Борисовата градина, баща му построил прочутия плевенски парк Кайлъка. Оттам паркостроителят се мести в Пловдив, за да участва в създаването на Цар-Симеоновата градина.
Така Сашо завършва италианското училище, чийто директор е монсеньор Ронкали, който по-късно ще стане посланик на Ватикана в София, а през 1958 г. ще бъде избран за папа под името Йоан ХХІІІ и наречен по-късно “папата на мира”.

След училището Сашо завършва и френския колеж в Пловдив, където развива всички свои таланти - свири божествено, рисува, пише стихове и хумористична проза. Музиката го изкушава най-много и заминава да учи в консерваторията в Прага.
Завръща се в България овладял цигулката до съвършенство, владее говоримо и писмено 4 чужди езика. Постъпва в царския симфоничен оркестър. Но покрай  флагмана Асен Овчаров в баровете и ресторантите започва да звучи новата музика, дошла отвъд Океана – джазът.

След 1944 г. царският симфоничен оркестър е разформирован. Александър става солист-цигулар в „Джаз Овчаров”, а вокалистка е Леа Иванова. Най-голямата си слава формацията печели в ресторант „България”, където Сашо свири известните си шансони.
Пак тук цигуларят, когото всички вече наричат Сладура, се прочува с разказването на остроумни и пиперливи вицове по адрес на новите управници. Някои от тях като

Вълко Червенков и Антон Югов се забавляват с анекдотите на музиканта и често искали Николов да им ги разказва.
През 1960 г. в Златни пясъци се снима филм, в който участва и Сладура. Една вечер сяда да си пие бирата с брата на Вълко Червенков - Борислав, който е пиротехникът на продукцията. Двамата започват да обсъждат провалената среща между Хрушчов и Айзенхауер.

„Боре, сега, като дойдат американците, къде ще скрием бай Вълко?", пита Сладура, а Борислав му отговаря:  „Като те цапардосам, ще избухнеш и заприличаш на Хирошима!”.
Една вечер милиционер пита музиканта какво ще прави, когато французойките си заминат, а той остане. Сладура отговаря, че не се знае и обяснява: „Поканиха ме да свиря на матине на френската подводница, която е във варненското пристанище...”.

Това е майтап, защото подводницата е била съветска, а не френска. Емануил Дойнов, майстор на устната хармоника, който от години живее в Лас Вегас, си спомня диалог между Сладура и Тодор Живков. Двамата се срещат на банкет след концерт през 1961 г. 
Късно след полунощ Живков пита Сладура: „Айде, бе Сашо, кога ще си ходите?”. А музикантът отвръща: „Ние след малко, а вие кога ще си ходите, другарю Живков?!”.
По това време започват гоненията на интелектуалци. Сянката на Живков – генералът от Държавна сигурност Мирчо Спасов, е лишен от чувство за хумор и не му се нравят смешките на Сладура.

Освен това джазът е преследван като упадъчна музика, опасна за комунистическото общество. След потушаването на Унгарското въстание през 1956 г. много български интелектуалци застават на мушката на властите заради възгледи, противоположни на официалната партийна линия.

Държавна сигурност започва да ги следи – Сладура, Леа и Асен Овчаров. Някои музиканти са интернирани в други градове. В края на 1959 г. Мирчо Спасов започва да съставя списък за ликвидирането на  “упадъчни елементи”. На първо място в него е Александър Николов, следват Иван Карадочев (бащата на певицата Богдана Карадочева), депутатът земеделец Любен Боянов и още 14 души.

През есента на 1961 г. Сашо Сладура е арестуван, защото се пошегувал с партийния дом, като го нарекъл „изгорял цирк”. Оркестрантът от Софийската филхармония Милко Узунов е присъствал на  задържането на Николов. То става  на автобусната спирка до църквата „Св. Неделя”.
Случаен минувач пита Сашо къде се намира изгорелият цирк. Сладура се замисля и отговаря, сочейки партийния дом – „отсреща е горящият цирк, а в него се намира и главният циркаджия”.

Така на 15 септември 1961 г. със заповед на Спасов, Сашо Сладура е арестуван и се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Инструкциите към началника на „българския ГУЛАГ” Николай Газдов и помощниците му са ясни - Сладура да бъде докаран до „естествена смърт”. В смъртен акт № 272, издаден от градския съвет на Ловеч, е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26 септември 1961 г. Място на смъртта - трудова група в кариерата в Ловешко, причина за смъртта - ангина.

Леа Иванова едва се спасява от същата трагична участ. Тя е сред най-следените от Държавна сигурност наши интелектуалци. В донесенията за нея пише, че е проститутка, лесбийка, пее на английски, живее без брак с музиканта Божидар Сакеларов, а по-късно и с Еди Казасян. Отказват й се участия в турнета, концерти, дори в циркове и селски събори.
През 1949 г. заради покана за турне от САЩ е затворена в женския лагер в Ножарево, Ловешко. Освободена е под клетва за пълно мълчание. В същото време бащата на българския джаз Асен Овчаров пък е обвинен, че е джазирал пролетарския химн Интернационала и така се подиграл с трудещите се по света.

Интерниран е със семейството си в Тутракан. Малко след това е изпратен в лагера в Белене. След излежаването на присъдата се установява в Пловдив като диригент на Ансамбъла за песни и танци към радио Пловдив. Умира на 61 г. На 11 юли 2002 г. Висшият касационен съд прекратява делото за лагерите. Мотивите са - изтекла давност.


Американски емигрант вдигна паметник на дисидента

Съученикът на Сашо Сладура в някогашния френски колеж в Пловдив д-р Георги Лазаров, който е емигрирал в Балтимор, САЩ, бе инициаторът за вдигането на паметника му през 2002 г.

Монументът на Сладура в града под тепетата трудно видя бял свят, тъй като групата на БСП в пловдивския Общински съвет не бе съгласна с идеята той да е в памет на всички интелектуалци, избити през тоталитарния режим. Първоначалната идея била да се издигне двуметрова бронзова фигура върху гранитен постамент. По предложение на автора - скулптора Данко Данков, фигурата е седяща и държи в ръцете си цигулка. Паметникът е монтиран в началото на Стария град, пред една от сградите на Академията за музикално и танцово изкуство.


В категории: Горещи новини