Наследниците на братя Дейкови, в чиито ниви някога е било открито тракийското злато, претендират в съда за собственост
Автор: Камен Христов
Върховният административен съд трябва да излезе до месец с решение за собствеността на Панагюрското златно съкровище, открито през 1949 г. от братята Павел, Михаил и Петко Дейкови. Процесът, поне до момента, няма аналог в страната.
До него се стигна, след като Павел Цветанков и Стефка Ангелова (наследници на фамилията Дейкови) заведоха съдебен иск, в който твърдят, че уникалният тракийски античен златен сервиз за пиене (осем ритова и една фиала с общо тегло 6,164 кг) е открит на частна земя и няма документи, доказващи, че е откупен от държавата. Братът и сестрата се позовават на Закона за старините от 1911 г., който е действал и през 1949 г.
Истинската причина за съдебната битка
всъщност се оказва таена от години обида. Поне така обяснява мотивите си да заведе делото Цветанков. Решението взел още когато децата му били малки. Завел ги да видят съкровището в Националния исторически музей, но на информационното табло никъде не било описано, как точно е намерено то. Уредничката на музея също спестила този момент от историята в лекцията си.
Каквото и да е подтикнало Павел и сестра му Стефка да заявят претенции върху безценните тракийски съдове, в случая обаче няма особено значение. По-важно е доколко държавата гледа сериозно на този процес.
На последното съдебно заседание (18 март т. г.), в залата не се явиха представители нито на Министерството на културата, нито на Националния исторически музей, които да защитят тезата, че Панагюрското златно съкровище е публична държавна собственост. От двете институции не са депозирали дори писмо, с което да изтъкнат някакви смислени причини за отсъствието си.
„Аз съм в сферата на музеите от 32 години и не се учудвам от реакцията на държавните органи, които в повечето случаи не изпълняват законите и не се грижат за държавната собственост”, коментира Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей в Пловдив. Градът под тепетата също има претенции за съкровището. То е със статут на държавна собственост, но е вписано в регистрите на Пловдивския музей и по документи той се води негов стопанин. Въпреки това, почти 40 г. деветте златни съда стоят в Националния исторически музей в София.
Пред съда Кисьов е представил два нови документа, с които доказва собствеността. Единият е инвентарната книга, в която през 1949 г. е вписано съкровището. Вторият е протокол на тогавашния Народен съвет, с който тримата братя Дейкови са били възнаградени с по 300 000 лева от община Пловдив.
Това бетонира Пловдив като единствен стопанин на Панагюрското съкровище, смята Кисьов. Наследниците обаче искат съкровището да се отпише от Пловдивската инвентарна книга и да се впише като частна колекция с аргумента, че то не е открито при археологически разкопки, следователно не е национално културно богатство. То е намерено случайно, при това в частна земя, и затова е обект на Закона за старините.
Според тезата на внуците на Дейкови, нямало приемо-предавателен протокол от 1949 г. и съкровището било вписано незаконно в инвентарната книга. Тракийското злато никога не е оценявано, следователно не е откупувано от откривателите, твърдят те. Изплатените суми, описани в предоставения от Кисьов протокол, били като награда за проявената гражданска доблест, настоява Павел Цветанков.
Сега съдбата на прочутото в цял свят Панагюрско съкровище зависи от това, как магистратите от ВАС ще тълкуват Закона за старините, който е бил в сила от началото на миналия век.
Желанието на наследниците е съкровището да добие статут на частна колекция, която те да отдават под наем на музеите у нас. Внуците на някогашните тухлари братя Дейкови са убедени, че ако българските музеи не искат златните съдове, международните със сигурност ще платят немалки суми, за да ги наемат.
Успоредно с иска във ВАС, Цветанков и сестра му Стефка са сезирали ДАНС заради съмнения, че предметите са подменени. Експерти са категорични, че има възможност да се направи сравнителен анализ, дали златните съдове са оригинални.
Малко преди редакционното приключване на този материал стана ясно, че от Министерството на културата все пак са представили писмено становище пред Върховния административен съд.
От документа става ясно, че ведомството категорично е потвърдило отказа си да впише Панагюрското златно съкровище като частна колекция, тъй като то е държавна собственост. Тази позиция е била представена пред ВАС от адвокат на министерството.
