За един ден старопрестолният Търновград стана столица на трабанта. 48 картонени германски возила окупираха на 16 март центъра на града, сбирайки се тук за четвъртия национален „Трабант фест“.
Автор: Здравка Христова
Собствениците на антиките си ги бяха кръстили с умилителни имена – Хензел, Вълчо, Адам и Ева, Пинко, Бамби, Трепач, Камикадзе...
Произведенията, слезли от конвейера на неработещия от 22 години завод в Цвикау, се стекоха край Царевец на собствен ход, пристигайки от различни посоки – от Русе, София, Лом, Видин, Варна, Добрич и др. Компания им правиха и пет румънски техни събратя и дори един „Баркас". Една от ексцентричните антики беше докарана с колесар, окичена с американски регистрационни табели – предната от Бевърли Хилс, а задната от Тексас. За капак над задната броня бе монтиран и скоростомер. Колата е с преустроен двигател на опел и задно предаване.
Петьо Попов от Козлодуй обра всеобщите овации с трабанта си „Трепач 1“, с развети над него български трибагреник и флага на Източна Германия. Колекционерът вече притежава цели 32 трабанта. Шест от тях са в движение – с регистрационни табели и платени данъци, а за да ги поддържа в изправност, мъжът от района на първа атомна държи в двора на къщата си 26 возила от същата марка за резервни части. „Трепач 1" е произведен през 1991 година. Преди него имах москвич, но децата бяха малки и за да съм сигурен, че няма да си отворят задната врата и да изпаднат по време на движение, си взех трабанта, който е само с две врати.
Нареждах децата, между тях кучето и дружно пътувахме. Сега момчетата са големи и никой не иска да кара трабантче. Жена ми дълги години пърпореше с него, но и тя вече се качи на западна кола и твърди, че не можела да шофира със старото соцвозило. Интересно как по-рано можеше?“ – подсмихва се гордият собственик на трепача. На гърдите си е сложил гордостта си, увековечена в принт върху черната му тениска - зеленият трабант комби, направен на кабрио.
Возилото е произведено на 1 януари 1963 година. „На половин век е, ама върви като змей. Не съм с него, защото при сегашните температури около нулата във Велико Търново щеше да пристигне само колата без мене. Като го видях преди години, онемях. Платих на собственика му 2500 лева, за да го имам. И започна голямото охарчване - за джанти, тапицерия, ремонти... За едни прости гумички за спирачните клапани съм чакал с месеци. В трабантите си вероятно съм инвестирал колкото в апартамент на жълтите павета в София, но това е страстта и живота ми, разказва трабантоманът.
Според любителя на немското возило да колекционираш трабанти е скъпо хоби и не е истина, че се продават за 150 лв. За разкош той беше донесъл на феста и десетината си трабантчета-играчки, които е купувал от различни задгранични разходки по социалистическо време.
Софиянецът Цветан Найденов пък, познат в двутактовата общност като Доктор Зи Зи, този път не пристигна с популярната си лимузина, а с „Хензел“. Всяка от колите му, които вече са 27, си има собствено име. Д-р Зи Зи е заклет фен на източногерманската техника изобщо. В колекцията му има не само коли, но и миксери, сешоари, прахосмукачки, радиоапарати, изобщо всичко с надпис ГДР. Огромна е и сбирката му от значки, като най-старата е от 1956 г. Ценна ми е, защото е произведена точно една година преди трабантите да тръгнат от конвейера в Цвикау, пояснява страстният колекционер. Идеята му е да направи музей на сътвореното в Източна Германия.
За внука на поборника и кандидата за Гинес Между трабантите ходи и наднича достолепен възрастен мъж, костюмиран, с ексцентрична плетена вратовръзка, досущ като за манифестация. И има защо. 85-годишният Милко Типографов е внук на поборника Панайот Типографов. „Петко Славейков е кръстник на фамилията ни. От стар търновски род съм, а трабантчето ми е 30-годишно. Сега съм го зазимил, ама за Първа пролет пак го подкарвам, много съм доволен от него, грешка няма – разказва дядо Милко. – Много пъти чужденци, дошли на разходка във Велико Търново, са ме вземали за местна атракция.
Не си спомням вече колко пъти съм им давал трабанчето да се снимат на фона на Царевец. Колата ми е специална, защото е произведена през 1981 година и е последният модел шестволтов. После започнаха да внасят трабантите с електронно запалване. С моето съм обиколил България и никога не ме е оставяло на пътя. Навъртял съм повече от 55 000 километра без двигателят да е ходил на ремонт“ – продължава да се хвали с возилото си поборническият внук.
Не едно, две, пет или двайсет – Ивайло Антов има общо 53 трабанта. 38-годишният великотърновец подготвя документите си за кандидатстване за рекордите на Гинес. Първата си „картонена“ кола получава една 15-годишен. Успял е да предаде страстта си по източногерманското возило и на двете си деца. 9-годишният му син и 4-годишната му дъщеря са първите му помощници в подаването на ключове и отвертки, когато татко им започне да ремонтира някое от трабантчетата. Най-старият му е произведен през 1964 г., а градската му кола е излязла от завода в Цвикау през 1981 г.
Ивайло притежава и уникален трабант кабриолет, с който дойде на феста. С него са направени няколко сватби, включително на чужденци, а абитуриенти са празнували завършването на гимназията. Колекционерът се шегува, че е създал приют за трабанти. Спасявам ги, за да не станат на капачки за буркани, коментира той. Днес Ивайло си спомня как преди пет-шест години е продал един от трабантите си на френски скулптор. „Човекът искаше да си купи кола, с която да си вози камъните. Докара го негов приятел, харесаха си трабант и за половин час го обучих как да се движи с него, защото се оказа, че французинът не се беше качвал на такъв автомобил“ – обяснява великотърновецът.
С 26-годишно трабантче, което никога не е излизало от семейството, се гордее и помощник-ректорът на Великотърновския университет доц. Милен Михов. Бежовата мукава е градската кола на историка и воеводата. „Да се запали и подкара трабантче е усещане, което не може да се сравни с нищо друго“, коментира доц. Михов, който е категоричен, че модата на източногерманското возило отново се завръща.
