Съгласно източници, значението на Одринската крепост нараства особено след революцията през 1908 г. от младотурското течение, когато на чисто националистическа основа започва подготовката на война срещу България с нейното дооборудване и модерно изграждане от германски военни специалисти. Щабът на българската армия в своя план предвиждал крепостта да се изолира с помощта на 2-ра армия, командвана от ген. Никола Иванов. Целта била да се осигури по-добра възможност за нейната атака от страна на 1-ва и 3-та армии източно от Одрин. Българските части са натоварени със задачата да разгромят турските войски в Източна Тракия и по този начин да спомогнат за крайния изход от войната.
Още в началото на войната (5 октомври) 1-ва и 3-та армии нанасят сериозни успешни разгромяващи удари на турските части при Лозенград, Бунархисар и Люлебургаз. Част от българската войска преследва с бой Явер паша. В същото това време 2-ра армия настъпва към Одринската крепост.
Към края на месец октомври 1912 г. тя е обкръжена, а ,,до средата на ноември стегната в непробиваем стеснен обръч”. Това принуждава турското командване да поиска примирие. Такова е подписано на 20 ноември 1912 г., но то е в сила само два месеца. През това време се извършва подготовка на българските части към решителната атака и превземане на крепостта.
Главното командване на българската армия смята, че крепостта ще се предаде без бой и отхвърля настоятелните искания на командващия 2-ра армия ген. Н. Иванов да я превземат с въоръжена атака. Междувременно на 10 януари 1913 г. във Високата порта се извършва преврат на младотурците, на 16 януари преговорите са прекратени и военните действия започват отново. Турската армия предприема подвеждащ ход с настъпление в района на Булаир, извършвайки морски десант. Целта е да се деблокира крепостта, но замисълът на противника се проваля, тъй като турските части са отбити.
Българските войски на 2-ра армия, подкрепени с две сръбски дивизии, са разположени около крепостта в 4 сектора: Източен между реките Тунджа и Марица, тук са дислоцирани 11-та пехотна дивизия, с 2-ра бригада и по една бригада от 8-ма пехотна тунджанска и 9-а плевенска дивизии;. Южен сектор - между реките Марица и Арда, състоящ се от 8-ма пехотна тунджанска дивизия, без една бригада; Западен сектор, между реките Арда и Марица - тук е сръбската Дунавска дивизия; Северозападен сектор - между реките Тунджа и Марица; тук е поставена сръбската Тимошка дивизия и 55-и български пехотен полк.
Съгласно плана, главният удар е предвидено да бъде нанесен в двата отдела на Източния сектор с командващ ген.-майор Георги Вазов. Задачата, спусната от главната квартира на българската армия, е Одринската крепост да се наблюдава под прикритие. Главното командване отправя остра критика на ген. Н. Иванов, а именно, че той е може би „единствен пример в историята на войната, където подчинените инстанции искат да налагат своите схващания за водене на операциите на целия театър”.
Убеденият в своя план генерал Иванов не се отказва от решението си. В подготовката за атаката той прилага нови творчески прийоми в бойното изкуство при щурма на Одрин. На 12 март 1913 г. в 4.00 часа силите от Северния отдел на Източния сектор са в настъпление и „към разсъмване овладяват предните позиции на противника“.
Тук особено храбро, геройски и ефективно действа 58-ми пехотен полк. На следващия ден е решителната атака, под ураганното действие на българската артилерия, противникът отстъпва, под гръмогласния мощен победоносен вик на българските бойци ”напред на нож” (възприет от турците ”по 5 на нож”). Най-напред е превзет форт Айджийолу. Взаимодействайки си с настъпващата пехота, българската артилерия премества огневата си позиция на 300 м от окопите на противника и насочва огъня в дълбочина на противниковите позиции, прикривайки атакуващите свои части.
Следва пробив на другите два форта: Кестенлик и Айхвазбаба. В резултат, съдбата на Източния сектор става ясна и предрешена, а с това и съдбата на прочутата Одринска крепост. В 8,30 часа на 13 март 1913 г. парламентьори на коменданта Шукри паша съобщават за капитулацията на целия гарнизон, молейки да бъде спряна убийствената артилерийска стрелба, и в 10.30 часа българските части навлизат тържествено в крепостта. Непревземаемата Одринска крепост пада.
Новината за мълниеносната победа на българите обикаля целия свят. Турското правителство е принудено да иска примирие. Съобщава се, че от „10-ти април 1913 г. и до сключването на Лондонския договор за мир на 17 май 1013 г., то се подновява през всеки 10 дена”. В резултат на разработения от командващия ген. Н. Иванов план в бойните действия при превземането на Одринската крепост „за пръв път в световната военна история се прилагат нови начини и форми за воюване с използване на родовете войски и специалните войски”. Съгласно източниците, тези нововъведения намират приложение по-късно в Първата световна война....
Обръщайки се към личния състав на 2-ра армия, след победата генерал Н. Иванов с признателност и гордост заявява: „Подвигът ви е толкова велик и значението му за Отечеството е такова, че дава право всекиму от вас с гордост да казва, че е бил във 2-ра армия под Одрин. От своя страна и аз, като Ви благодаря, считам се горд и щастлив, че съм командвал такава доблестна армия”. Превземането на Одринската крепост се смята за най-блестящата операция, проведена по време на Балканската война и представлява един от върховете на българската бойна слава на бойното изкуство в най-новата история на Третата българска държава.
д-р Богомил Великов Колевз а в. "България"
*Заглавието е на „Десант“, а материалът е публикуван със съкращения
Патриотичен календар
8 март – Международен ден на жената
9 март 1230 г. – В битката при Клокотница българският цар Иван Асен ІІ разгромява войските на епирския деспот Теодор Комнин
9 март 1985 г. – Протурски терористи извършват атентатът на гара Буново, взривявайки вагона за майки с деца на влака София-Бургас, при което загиват 7 души
11 март 1907 г. – В центъра на София е убит министър-председателят Димитър Петков
11 март – Българската православна църква отбелязва Деня на свети Софроний Врачански
12 март 1843 г. – Родена е българската революционерка и общественичка Йорданка Филаретова
12 март 1860 г. – За първи път е отслужена църковна служба на български език
13 март 1879 г. – Княз Алеко Богориди е назначен за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия
13 март 1913 г. – Българските войски превземат Одринската крепост
13 март 1921 г. – С решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей. Негов ръководител става проф. протойерей Иван Гошев
14 март 1927 г. – В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа
