Жителите на българското село търсят корените на името му в историята на Италия
Автор: Моника Белова
На самия бряг на река Дунав, на 18 км от Видин и на 6 км от Ново село, се намира малко селце, което носи странното и нехарактерно за нашата топонимия име Флорентин. Любима дестинация е на запалените рибари от големия град, които търсят през лятото тихи и спокойни местенца за хвърляне на стръв за щука. Живописното крайбрежие на Дунав е подходящо и за плаж.
Най-високата точка в землището на селото е връх Бачовото (216 метра), разположен в лозовите масиви, поддържани със старание от местните хора. От хълма извира и малка рекичка с дължина около 4 км, а от двете страни на коритото й сянка хвърлят уханни акации.
Обитателите на този земен рай обаче са се стопили през последните 20-тина години. В момента жителите тук наброяват не повече от 300-350 души. Но колкото да им е трудно в условията на тежката икономическа и финансова криза, всички до един милеят за българското и родното.
Преди 30 години
амбициозната абсолвентка на Благоевградския институт по културата Елита Максимова събира децата от селото и започва да ги учи да играят народни хора. Така, както са ги виели на мегдана някога техните баби и дядовци.
Децата ходели на училище в общинския център Ново село, а след занятия направо от автобуса се качвали в библиотеката. Всички толкова се увлекли от ентусиазма на Елита, че и до днес нейните напътствия са тяхна пътеводна светлина, що се отнася до култура или традиции.
Максимова става и секретар на учреденото по онова време читалище „Пробуда”, което през лятото на миналата година отбеляза 30-годишния си юбилей.
Освен Елита, своя патриотичен дух и познатия в областта на народната музика предава на младите в селото и цигуларят Иван Георгиев, който става първия корепетитор на детския фолклорен състав.
По-късно към него се присъединява и дядо Лучей - Никола Радов, който свири на кавал и двоянка и им показва стари, забравени танци.
Децата на Флорентин прославят селото с успехите си, завоювани на фолклорни събори в региона и страната. Танцовият ансамбъл „Флорентиана“ към местното читалище получава своята първа награда в Димово на Шестия международен събор на художествената самодейност.
Оттогава формацията се изявява с успех на Орфеевите празници в Смолян, на националните събори в Копривщица, на съборите в Белоградчик, Мездра и Видин. Често ги канят и в съседна Румъния.
На международния фестивал в град Щемлеу Силванией през 2008 година участват 26 изключително добре подготвени състава, но точно танцьорите от Флорентин успяват да впечатлят журито и да грабнат първата награда.
Не само читалищната дейност обаче е гордост за местните.
Те от години се опитват да проучат историята на родното си място. Убедени са, че между името на италианския град Флоренция и това на родното им място има пряка връзка и в никакъв случай не може да се говори за произволно съвпадение на двете наименования.
Задълбочено проучване от специалисти за произхода и историята на населеното място не е правено и за него се знае само това, което е написано в широко известните, но оскъдни исторически извори.
Най-разпространена е версията, че римски легионер е дал името на селото. Тук преди Новата ера всъщност е имало тракийско селище, а през I в., когато римските легиони проникнали в тази част на Балканите, започнали да строят на неговото място укрепления. Един от знатните римляни харесал мястото и избрал за крепост невисок хълм на брега. Мъжът бил родом от Флоренция и затова дал това име на новопостроеното укрепление.
Според легендата, която местните разказват, по-късно той извикал съпругата си Флорентиана да живее тук, но по пътя тя починала. В нейна памет крепостта била преименувана и взела нейното име.
Изследователят Нинко Заяков пък свързва името с латинското Florentina, което е прилагателно от Flora - римската богиня на растителността. Според него, запазването му в сегашната форма Флорентин говори за пряк контакт и продължително съжителство на римските завоеватели със завареното местно тракийско население и придошлите на по-късен етап славяни и българи.
Крепостта през средновековието
Римската крепост се намира на около 1 км. западно от едноименното село, в местността Валя Турчилор, върху невисок хълм, надвесен над брега на Дунава. За пръв път името й се среща в италианска военна карта на Югоизточна Европа от 1394 - 1396 г., където твърдината е представена с условно изображение от крепостна стена с три кули.
От веещия се над нея флаг с кръст се съди, че при създаването на картата отбранителното съоръжение е влизало във владенията на Видинското царство на цар Иван Срацимир.
В писмените извори крепостта се споменава и в един османски документ, според който войската на султан Мурад I, отправяйки се в поход срещу Трансилвания през 1438 г., преминала Дунава именно тук.
При похода на Владислав III Ягело през 1444 г. Флорентин се споменава отново измежду останалите „здрави крепости в Българското царство, удобни за ръкопашен бой”.
В един извор от 1560 г. се сочи, че каменната стена е била отбранявана от 24 войници. През 1740 г. тя все още била в добро състояние. Доказателство за това е рисунка на австрийския капитан Щад, която изобразява две кули, съединени с крепостни стени, всичките увенчани със зъбери.
Укрепленията на Флорентин били добре запазени и през следващия деветнадесети век, като на една гравюра, издадена във Виена, крепостта е показана със запазени стени. Вече при преминаването на австроунгарския пътешественик Фелик Каниц през 1862 г. оттук, от нея вече били останали само основите, като местните жители твърдели, че тя била разрушена доста преди това, а строителният материал бил използван при изграждането на видинските укрепления.
Днес от градежите са запазени само част от основите на стената, изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан, смесен с баластра. Предполага се, че крепостта е построена не по-рано от XII-XIII в., но липсата на археологически проучвания на останките й затруднява по-точното й датиране.
