Великият венецуелец почина във военната болница в столицата Каракас
Кой беше водачът на боливарианското движение
Уго Рафаел Чавес Фриас е роден на 28 юли 1954 г. в Сабанета, щата Баринас в югоизточната част на Венецуела в голямото семейство на учител. Прародител на Чавес по майчина линия е бил активен участник в Гражданската война от 1859-1863 година. Прадядото е бил известен с това, че през 1914 г. вдига антидиктаторски бунт. Истории и легенди за тези героични събития в семейството са се предавали от поколение на поколение и са имали силно влияние върху бъдещия лидер на „Боливарианската революция".
Веднага след като завършва училище Уго Чавес влиза във Военната академия на Венецуела, където се дипломира през 1975 г. със звание младши лейтенант. Той е служил във военновъздушните части като парашутист - червена барета. Баретата по-късно се превръща в неразделна част от образа му.
През 1982 г. (според други източници - докато учи в академията) Чавес заедно с колегите си създава организацията KOMAKATE (COMACATE – абревиатура от първите букви на воински звания). Безспорен лидер на организацията веднага става Чавес. С течение на времето КОМАКАТЕ се превърна в Боливарианско революционно движение, кръстено на героя от войните за независимост на Латинска Америка Симон Боливар.
През февруари 1992 г. подполковник Уго Чавес организира преврат срещу венецуелския президент Карлос Андрес Перес, който е непопулярен, поради високото ниво на корупцията и политиката му за намаляване на разходите на правителството. Чавес планира да създаде военно-гражданска хунта от хора, които не са корумпирани и да свика учредително събрание, което да изготви проект за нова конституция. Въпреки това, правителството успява да спре опита за метеж, припомня РИА "Новости".
Чавес се предава на властите и е вкаран във военен затвор. Зад решетките е в продължение на две години, докато през 1994 г. е освободен при амнистия. Той организира своите поддръжници в Движението „Пета република”, отказва се от въоръжената борба и се заема с легална политическа дейност.
В президентската кампания от 1998 г. Уго Чавес участва под лозунга за борба с корупцията.
На 6 декември 1998 г. се провеждат избори във Венецуела. Чавес печели убедителна победа с 56,5% от гласовете. Три месеца по-късно, на 25 юли, изборите за парламент завършват с победата на привържениците на Чавес.
Правителството му създава строг контрол върху държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела", чиито печалби са пренасочени към нуждите на обществото: изграждане на болници и училища; борба срещу неграмотността; аграрна реформа и други социални програми. Всички те допринасят за масовата популярност на новия лидер на бедното мнозинство. Възползвайки се от тази подкрепа, Чавес започна да национализира компании в различни отрасли.
През 1999 г. Венецуела приема нова конституция и на 30 юли 2000 г., на новите общи избори, Чавес печели с 60% от гласовете. Оттогава политиката на Чавес, наречена "боливарианско движение към социализъм" се измества наляво. Чавес се възползва от благоприятната ситуация на световния енергиен пазар, както и от зависимостта на САЩ от доставки на венецуелски петрол. Той променя външната политика.
В продължение на няколко години Венецуела се превърна в уважаван регионален лидер и в действителност ръководи движението срещу неолиберализма в Западното полукълбо. С остра критика на политиката на САЩ, Международния валутен фонд и Световната търговска организация, Чавес се опитва да сплоти на основата на антиамериканизма други латиноамерикански страни. Това довежда Венецуела до напрегната конфронтация със Съединените щати.
Опозицията, плашейки се от думите и най-важното – от действията на Чавес - опита всички средства, за да се отърве от него. На 12 април 2002 година Чавес е отстранен с преврат, но два дни по-късно, с помощта на поддръжниците си и останалите му верни армейски сили, той се връща на власт.
Години по-късно стана известно, че ЦРУ е подкрепило опозицията на Чавес.
На 3 декември 2006 г. Уго е преизбран за президент на Венецуела. През 2007 г. Чавес оглавява нова политическа организация – Обединената социалистическа партия на Венецуела, образувана от сливането на Движението „Пета република” и други партии, подкрепящи "боливарианския път към социализма".
На 7 октомври 2012 г. Уго Чавес бе избран за президент на Венецуела за нов шестгодишен мандат.
От почти две години насам Чавес страдаше от рак, което доведе до продължителни процедури за лечение в Куба и в самата Венецуела. Той претърпя няколко операции и се подложи на химиотерапия. След последната операция в Куба в началото на декември 2012 г. състоянието на Чавес се усложни от инфекция на белите дробове. По тези причини избраният за президент не успя да положи клетва на 10 януари 2013 г.
През февруари президентът на Венецуела бе докаран директно от Хавана във военната болница в Каракас. Никога след завръщането си у дома той не се появи в телевизионно предаване.
Чавес беше човек с големи организационни умения, неизчерпаема енергия, голям капацитет за работа, красноречие, възможност да убеждава хората в правотата си. Той
цитираше Библията по памет, цитираше Боливар, интересуваше се от Дзен будизма. Пишеше стихове и разкази, бе любител на живописта. В края на 2007 г. Чавес публикува колекция от популярни венецуелски и мексикански песни, изпяти лично от него в специални програми по телевизията и радиото. Като дете Чавес мечтае да стане професионален играч на бейзбол и страстта му към този спорт се запази до края на живота му.
Чавес е бил женен два пъти. С първата си съпруга Нанси Колменарес се развежда през 1992 година. Втората му съпруга е журналистката Марисабел Родригес. Марисабел помага на Чавес за създаването на конституцията от 1999 г., но през 2002 г. подава молба за развод и критикува реформите, провеждани от бившия й съпруг.
Чавес има четири деца от първия си брак, както и дъщеря от втория.
Траур и очаквания за „нова страница"
Еквадор реши във вторник да обяви тридневен национален траур в чест на Уго, описвайки смъртта му като "непоправима загуба" за Латинска Америка според социалистическия президент Рафаел Кореа, който е близък съюзник на венецуелския лидер.
Куба обяви тридневен национален траур в чест на своя основен политически и икономически съюзник. "Чавес е и кубински. Той усети нашите трудности и проблеми и направи всичко, което можеше, с изключителна щедрост... Той вървеше до Фидел като истински син и имаше дълбоко приятелство с Раул".
Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че САЩ подкрепят венецуелците след смъртта на лидера им и се надява на "конструктивни отношения" с бъдещото правителство на страната. "В момент, когато Венецуела започна нова глава в своята история, САЩ ще подкрепят политика, която е на основата на демократичните принципи, върховенството на закона и зачитането на правата на човека", заключи лидерът на САЩ.
Боливийският президент Ево Моралес, облян в сълзи, каза, че е "опустошен от смъртта на брата Уго Чавес".
Той заяви, че "изключителни и велики мъже като него никога не умират".
"Бразилското правителство не винаги е било напълно съгласно с президента Чавес, но смъртта му е непоправима загуба. Той беше приятел на Бразилия и на бразилския народ", каза президентката Дилма Русеф.
В Колумбия президентът Хуан Мануел Сантос изрази "дълбоко съжаление" за смъртта на Уго Чавес, припомняйки че той предостави значителна подкрепа за мирния процес с марксистката партизанска групировка ФАРК.
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун отдаде почит на Уго Чавес, заявявайки че той се е опитал да "отговаря на стремежите и предизвикателствата на най-уязвимите" в страната си.
В Европа френският президент Франсоа Оланд заяви за Уго Чавес, че "е белязал дълбоко историята на страната си", а британският външен министър Уилям Хейг каза: "Като президент на Венецуела в продължение на 14 години той беляза умовете в страната и извън нея".
Американският кинорежисьор Оливър Стоун, дългогодишен поддръжник на Уго Чавес, го нарече във вторник "голям герой". Това стана след официалното обявяване на смъртта на венецуелския президент. Според Стоун Чавес ще остане "завинаги в историята". Актьорът Шон Пен също му отдаде почит.
Кой идва след Чавес
Във Венецуела в следващите дни започва трескава борба за поста начело на страната.
Лидерът на венецуелската опозиция Енрике Каприлес Радонски призова венецуелците към "единство" след смъртта на президента Уго Чавес и увери в своята "солидарност" семейството на президента. Каприлес е губернатор на богатия щат Миранда. Победеният от Уго Чавес през октомври на президентските избори 40-годишен Каприлес се очаква да поеме ролята на естествен опозиционен кандидат за изборите, които ще се проведат в рамките на 30 дни, съгласно конституцията на страната.
"В трудни времена ние трябва да демонстрираме нашата любов и дълбоко уважение към нашата Венецуела! Единство на венецуелското ни семейство", написа губернаторът в блога си в Туитър.
Вицепрезидентът на Венецуела, който ще бъде президент в следващите дни до избирането на нов президент, бе и министър на външните работи.
Никола Мадуро е бивш шофьор на автобус и синдикалист. Този 50-годишен ветеран на "чавизма" е другият претендент и вероятен наследник на починалия Чавес. Николас Мадуро е определян като сговорчив и умерен политик. Самият Чавес приживе призоваваше венецуелците да изберат за президент Мадуро, ако на него се наложи да напусне властта. Мадуро е "изграден революционер" и "опитен човек, въпреки младостта си ", каза тогава Чавес. "Той е един от младите лидери с най-добър капацитет" да управлява страната "с твърда ръка, с визията си, със сърцето на човек от народа, с таланта си да работи с хора..., с международно признание, което си е извоювал", добави президентът.
Вече министър на външните работи от 2006 г. насам, Николас Мадуро бе назначен за вицепрезидент на Чавес в навечерието на победата му на президентските избори от 7 октомври.
Твърде малко се знае за личния живот на този бивш шофьор на автобус с висока фигура и гъсти тъмни мустаци. Знае се единствено, че го дели със Силия Флорес, главен прокурор на републиката.
Мадуро е бил за кратко председател на парламента (2005-2006). Сегашният временен президент е депутат за първи път през 1999 г. Съдбите на двамата мъже вече са се пресичали в Боливарианското революционно движение, създадено от Чавес. Високата фигура на умерения "чавист" също става все по-позната в международни прояви, тъй като той смени няколко пъти по време на срещи на върха Уго Чавес.
Анализаторите подчертават помирителния тон и голямата му способност да преговаря.
Петрол
Според ОПЕК страната има най-големите в света доказани залежи от петрол. Каракас твърди, че произвежда дневно по 3 млн. барела петрол, макар че според изчисленията на ОПЕК става дума за 2,3 млн. Производството и износът на петрол осигуряват около 90% от постъпленията в твърда валута на страната.
Икономика
БВП през 2012 г. е бил 320 млрд. долара с икономически растеж от 5,5% и безработица от около 5% от работоспособното население. От доста време инфлацията е над 20%, а около 30% от населението на Венецуела живее под прага на бедността.
Население
28,9 млн. души, от които 19 млн. имат право на глас, вкл. 100 хил., които живеят в чужбина - основно в Испания и САЩ. 92% от населението са католици.
Политически институции
Венецуела е република, като властта е разделена между пет клона (изпълнителна, законодателна, правосъдие, избирателна и морална). В страната има 23 щата и столичен окръг, в който влиза част от Каракас. Сега действащата конституция на страната влиза в сила през 1999 г. Президентският мандат трае 6 години.
История
Венецуела обявява независимост от Испания през 1811 г. и в периода 1819-1830 г. е част от т. нар. Голяма Колумбия, в която влизат още Еквадор и Колумбия. В новата си история страната е управлявана в продължение на десетилетия от брутална диктатура, начело с генерал Маркос Перес Хименес. През 1958 г. хунтата пада от власт и е сформирана демократична двупартийна политическа система, която просъществува 40 години.
