Родът Бурови и неговото богатство


Родът Бурови и неговото богатство
Атанас Буров
30 Януари 2019, Сряда


Най-прочутият банкер е роден на 30 януари 1875 г. Той стъпва на база, създадена преди двеста години от прадедите му

Автор: Борис Цветанов

Нагледахме се на мили родни картинки: момченца и момиченца на по двадесет и пет години да бъркат в малкия си джоб и да вадят оттам милиони, с които купуват със замах хотели и предприятия. Откъде имат парите – кой да ти каже?! Политиците ли, дето само за Стамболов говорят, или джамбазите, които все с Буров се сравняват. Ама нито първите са готови да мрат като Стамболов, нито пък другите имат зад гърба си двеста години трупани богатства от прадеди, деди и бащи.

Тези двеста години ги споменаваме с уговорка. Защото сигурните данни за рода Буров са от началото на ХVIII век. Но родното му селище Лясковец според преданията датира от времето на Иван Асен ІІ и винаги е било под покровителството на дъщери на българските царе. Последната му владетелка е била Кера Тамара.

Първият известен далечен прадядо на Атанас Буров се казвал Кондо. Търговията разширява синът му Димо.

Това е истинското първоначално натрупване на капитали – без далавери, кражби и куфарчета. В Лясковец в ония години, според писателя народовед Цани Гинчев, живеели сиромаси, но простодушни и честни юнаци и верни един другиму. Бурови забелязали предимствата на участието в общинското управление и благодарение на собствените си човешки качества, две столетия ще бъдат най-често избирани за кметове. От време навреме ще идват представители и на рода Узунови, но инцидентно.

Докато е кмет, хаджи Цони Буров е бил убит – личало си че е за лично отношение. В общината се настаняват Узунови, но много скоро под натиска на населението бива избран брат му Илия Буров. Това става в началото на ХIХ век. Наличието на черничеви дървета в изобилие в околността кара предприемчивия Илия да се заеме с отглеждане на копринена буба за пашкули. По това време пазарът за коприна в Италия и Франция е особено богат. Скоро Илия и братята му се налагат не само в Лясковец, но и в цялата околност.

Илия обаче не мисли само за печалби. През 1810 година посещава Светогорския манастир и се завръща от там с монах учител, който настанява в една църква. През 1825 година той извършва нещо, което ще измъчва съвестта му за дълго. До тази година в Лясковец особено популярни били шитите ризи – с ръкави, поли и пазви, извезани на гергев с разноцветни коприни. Търновският владика Иларион наредил да се премахне всичко пошито, иначе неподчинилият се ще бъде анатемосан. Хаджи Илия пръв отишъл в дома си, изрязъл всичко нашито по ризите на жена си и го поднесъл на тепсия на владиката. Последвали го всички в Лясковец.

След време хаджи Илия ще застане срещу владиката, както и срещу секретаря на търновския съд Абди ефенди, чорбаджи Анко от Търново и чорбаджи Йордан от Елена, които са му били съдружници в копринарството. Това говори за нарасналото му национално съзнание и самочувствие.

В ония години (30-те и 40-те на ХIХ век) българите се гърчеели. Дори Бурови учили в училището да пишат на гръцки. Особено тревожно било положението сред българите в чужбина и главно в Букурещ. Там търновци се правели на елини – пише Любен Каравелов, свищовлии – все на евреи, шуменци – на румънци. Чак когато Христо Георгиев получил ордени и крупни суми от Русия, българите в румънската столица започнали да търкат стъпалата на руското консулство и да се пишат все българи. „Има тука далавера, не може да няма!“

В това време в Лясковец Илия Буров и братята му се борят за откриване на българско училище, като подкрепят и финансово тази идея. Благотворителността им продължава десетилетия наред. Затова и през 1906 година общината взема решение едно от училищата в града да бъде наименовано „Братя Бурови“ (днес НУ „Цани Гинчев“).

През 1835 година Илия взема участие във Велчовата завера. Наклеветен от владиката и някои търновски първенци, е заточен за известно време в Анадола. Освободен, отново заема кметското място, но скоро след това е отровен.

Общината отново попада в ръцете на Узунови. Но не задълго. Лясковчани налагат за кмет сина на Илия – Атанас. Цани Гинчев ще го използва за прототип на героя си от романа „Зиналата скала" кмета Аврам . Той е човек патриот, не цепи басма никому, преследва самоувластили се турци като умело намира подкрепа и в търновския войвода. Дълбоко под чеиза на жена си крие султанския ферман, който дава особени привилегии на Лясковец.

По негово време целият род Бурови укрепва икономически. Освен с умела търговия, Атанас Буров се налага и с женитбата си за богатата еленчанка Станка Михайловска, сестра на Иларион Макариополски (леля на Стоян Михайловски). Освен зестра, тя донася в дома атмосфера на предприемчивост, трудолюбие и практичност. Доказва го след смъртта на мъжа си, като поема изцяло търговските дела.

Дори болестта по копринената буба, довела до срив в производството на пашкули, не им се е отразява кой знае колко. Бурови започват да откриват търговски къщи в Търново, Горна Оряховица и околността. Това били първите вериги магазини по нашите земи.

През 60-те години Бурови вече имат 16 търговски къщи. Търсенето на вино и ракия в Цариград и Анадола става предпоставка Бурови да се ориентират и към този отрасъл. За да затворят цикъла, те купуват 400 декара земя, която засаждат с лозя. Фамилията печели и търг за производство на месо и месни произведения в Цариград.

По онова време Горна Оряховица има един от най-големите седмични пазари у нас – седем на брой. Заради тях я наричат „сухото пристанище“. Бурови се налагат като изкупвачи на рогат добитък, а по-късно сами откриват собствени ферми.

Липсата на кредитни институти – тогава само в Русе има земеделска каса, кара Бурови да развият и тази дейност. Те предоставят на населението заеми при изгодни условия. Имало е дори отпуснати кредити само на базата на доверието към лоялен клиент. Много българи започват да оставят пари и на съхранение в Бурови срещу лихва.

По време на Освободителната война, когато всичко, що има ядене и пиене из нашите земи, се втурва да печели от освободителите (за пример – ока вино от двадесет пари скача на 5 гроша, б. а.), Бурови проявяват умереност. За това свидетелстват пратените по проверки в Лясковец капитан Исаков и Георги Живков.

Това е кратката история на богатството на Бурови до раждането през 1875 година на именития банкер Атанас Димитров Буров. В много отношения той остава непознат на широката публика. Като виден политик е известен с постовете си на министър на търговията, промишлеността и труда, а по-късно и на външните работи и изповеданията. Но все още малко се знае за негови статии в печата, както и подробности за политическата му дейност и изявите му на дипломатическия фронт.


Димитър Буров Къщата, която през соца е използвана за пионерски дом в Русе, е построена около 1905 г. за 100 000 златни лева от Иван Буров, брат на известния банкер Домът на банкера Атанас Буров в София, построен през 1932-33 г. от арх. Сава Овчаров Сградата на Българска търговска банка, известна като банката на Буров

В категории: Българските родове , История , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки