„Напред и не бойте се!“ - заветът на Апостола ще ни води към крайната победа
Автор: Стефан Солаков
Преди повече от сто години народният поет Иван Вазов съвсем кратко и разтърсващо живописно посочи най-важните белези на турския поробител – господарско самочувствие и жестокост, когато тъпче и се гаври с безправната рая, и безпомощност и малодушие срещу храбрите борци за народна свобода, готови да умрат в името на майка България.
Нещо подобно наблюдаваме днес, когато гневът на въстаналите българи се стовари върху потъналото в самодоволство правителство на Бойко Борисов. Демонстративно храбрият до вчера мъжкар, изживяващ се като следовник на индианския вожд Винету, светкавично изчезна от сините екрани и много бързо се отказа от любимото си рязане на лентички и къпане в измислената народна любов.
Потъващият с пълна скорост правителствен „Титаник“ изхвърли зад борда поредната жертва, с която се опитва да усмири бунтуващите се народни маси. Симеон Дянков вицепремиерът-слънце, обявен за един от най-великите икономисти на нашето време, позорно избяга там, откъдето ни беше щедро предложен от американските приятели на бате Бойко.
Вашингтон си прибра поредното мекере, издънило се в трудно предвидимата българска действителност. Нека си спомним как в близкото минало чичо Сам пак ни беше пратил на помощ „съветници“ като Константин Мишев, Алекс Алексиев, Димитър Паница и още куп бездарни треторазрядни шпиони и безродни „калинки“, мотаещи се из мазето на американските тайни служби.
По-късно ни пратиха и Кристалина Георгиева и Саймън Дянков, изгонен преди това от Грузия заради очевидна некадърност и най-вече – злонамереност срещу народите от бившия социалистически лагер.
Ние, журналистите от СКАТ и „Десант“ вече три години и половина подготвяме нашите зрители и читатели за драматичните събития, които днес се случват в цяла България.
Грабителските действия на чуждите монополи са само повод за избухналия всенароден гняв. Бандата на управляващите „гербери“ отдавна се гаври с търпението на отново поробеното ни Отечество. И денят на разплатата неизбежно надвисваше над главата на политическите сатрапи, оглушали и ослепели за народното страдание.
Не само Европа и нашите партньори в ЕС, но целият останал свят наблюдават с изумление как една доскоро спокойна и достойна държава се превръща в дрипава и оскотяла просякиня, протягаща трепереща ръка за помощ към страни, които до вчера се редяха на опашка за нейните високо квалифицирани специалисти и за несравнимите по своето качество дарове, раждани от плодородната българска земя.
Сега, когато „проектът Борисов“, планиран и осъществен от душманите на България, вече е напълно дискредитиран, въпросът: „На къде след Буда?“ се превръща в главната дилема на нашата общественост.
Провалът на поредното олигархическо правителство е тежък урок, но ние добре знаем колко трудно нашите сънародници се учат от допуснатите грешки. Политическите лешояди вече хищно кръжат над все още мърдащия труп на кабинета „Борисов“.
Изпълзяха и отдавна забравените отровни скорпиони на така наречения демократичен преход, които от обикновени кръчмарски оръфляци се превърнаха в мастити милионери, ограбили и последната риза на доверчивите българи, подскачали като малоумни по площадите, подмамени от лъжливата химера за безгрижен живот и пълно блаженство под многозвездното знаме на новия ни европейски дом.
Днес, когато чудото се случи и българският народ решително отказва хомота на новото робство, особено важно е да си спомним пророческите думи на дякон Левски, Апостола на нашата изстрадана свобода: „Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, всеки иска да бъде човек... В нашата татковина върлуват разбойници и еничари, нашите долини ечат от робски въздишки и охкания... Време е да скъсаме робските синджири и да отстраним далеч от себе си името роб“.
В предишния брой на „Десант“ посочихме, че змията хапе най-жестоко, когато умира. След няколко дневно упорито мълчание нашенският Буда излезе от бърлогата на управленческия страх и започна да замеря въстаналите българи с агент-провокатори.
В боянската резиденция на премиера бяха привикани всичките продажни душици, готови да плюят върху лицето на гражданската съпротива. Типично в стила на физкултурника-полицай Цецо Глупецо операция „Да спасим Буда от народния гняв“ се превърна в най-новата дебелашка комедия на управляващите ни ахмаци. Опитът на бившите милиционери и днешни мутри да измамят отново своя народ, е толкова долнопробен, че буди съжаление и погнуса дори сред най-задръстените и все още вярващи в новия Тато български граждани.
Агонията на нашенските „будисти“ очевидно няма да свърши скоро. „Ще се лее кръв, заплаши преди време самодържецът Борисов. И тъй като се движи предимно сред малодушни и постоянно готови за предателство политици, той упорито се самозалъгва, че може да сплаши и да откаже бунтовниците от желанието да строшат оковите на герберското робство.
Трябва да сме готови за следващите ходове на умиращата власт, която ще хвърли нови уловки за заблуда и отклоняване на обществения натиск. Борисов вече се разпорежда като притиснат до стената главорез и неговите безразборни команди хвърлят в ужас партньорите ни в ЕС.
От днес за утре се отнемат лицензи, налагат се съкрушителни глоби, а европейците гледат, друг път не видели, как заради кожата на един премиер, ще пострадат милионите български данъкоплатци, които накрая ще платят огромната сметка на крадливите гербери.
Историята помни горящия Рим, подпален от изперкалия император Нерон.
Пред нас се очертава подобна трагедия, която окончателно ще срути и без това издъхващата ни икономика и ще хвърли държавата в гражданска война с непредвидими последици. Безумието на управляващите трябва да бъде незабавно стопирано. Парламентът все още може да се опълчи на диктатора и да приеме незабавно подадената от него оставка.
Нека поне в последните месеци на това Народно събрание депутатите да намерят сили и достойнство, за да измъкнат Отечеството от ярема на новите варвари.
Нека отново си спомним за Апостола и неговите завети: „Напред и не бойте се!.. Близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще да бъде роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел“.
Толкоз!
