Борисов окървави Деня на Левски и избяга от властта

Автор: Ани Александрова

Бойко Борисов дезертира от властта и от отговорностите си като министър-председател само ден след като любимите му полицаи и жандармеристи окървавиха Деня на Левски, а хиляди униформени, (вкл. военна полиция с пустинни джипове) попречиха на столичани да се поклонят и да положат цветя пред паметника на Апостола на свободата.

Както с основание коментираха мнозина, това място е било под запрещението на властите само два пъти през последните 140 години – в деня след обесването на Васил Левски, за да се попречи на софиянци да приберат и погребат тялото – и на 19 февруари 2013 година, за да се гарантира спокойствието и сигурността на шепа самозабравили се управници, страхуващи се от собствения си народ.
Важно е да се подчертае, че министър-председателят на Република България не уважи и поклонението пред паметника на Васил Левски.

Една от причините е, че Борисов се е страхувал да не бъде освиркан от множеството – позорище, от което не можа да избяга президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев.
Но като се имат предвид особеностите на характера на премиера, нищо чудно да е заменил протоколната церемония пред паметника с неформално мачле на електрическо осветление. Защото, оказа се, че в осмия ден на протестите, когато стотици хиляди българи в десетки градове протестираха срещу всевластието на монополите, дарено им от Борисов и партията му, той самият е играл мач, защото по собствените му думи е било неделя. Както и защото така разбира отговорностите си на политик и държавник.

Оставката на Борисов идва на десетия ден от незапомнените от години граждански протести, които медиите по света вече наричат Българската пролет – по аналогия с Пражката пролет.
Всъщност българско правителство не е подавало оставка от онзи паметен януари на 1997 година, когато майките и бащите на много от днешните протестиращи прогониха също толкова надменното и вредно за България управление на Жан Виденов.
И ако някой случайно е забравил – именно онова комунистическо правителство даде „вся власт монополам” , стопи спестяванията на хората и направи стотици свои приближени милионери в „зелено” буквално за ден, позволявайки доларът да стигне 3000 лева.

Поуката „Виденов”

Днешното българско правителство (в оставка) има твърде много общи черти с управлението на Виденов. Това е унищожаването на малкия и среден бизнес, пренебрежението към проблемите на обикновения човек, тоталното откъсване от действителността, без което е невъзможно да твърдиш, че ти си успешен, дори най-успешният. Неслучайно са толкова силни и приликите за начина, по който хората поискаха и постигнаха тези оставки.
Редно е да се припомни, че ден преди да се подчини докрай на страха и да дезертира от властта и отговорностите си, Бойко Борисов спретна на българите едно позорно шоу-менте с подставени лица и невъзможни решения за проблемите на хората.

В пряк ефир премиерът реши да доказва как откликва на мига на хорските тежнения, употребявайки две жени, представени от него като членове на Инициативен комитет на протестиращите.
Пък едната от лелките се оказа типично политическо прилепало, напълнило едра гуша с присламчване покрай една или друга партия. Това е едната нагла, типично по Борисовски постановка.
Другата част от шоуто-менте е още по-неприятна и лъжовна, защото всичко, казано от Борисов като възможност за решаване на проблемите се оказа или чистокръвна лъжа, или фантасмагория, или авантюра, която може да донесе тежки вреди на страната дори в международен план.

На първо място – това е лъжата, че лицензът на ЧЕЗ ще бъде отнет до края на деня. Заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев се видя принуден да признае на следващия ден, че лицензът може да бъде отнет най-рано след 14 дни и то ако не се отчита по-нататъшното забавяне, което ще последва след обжалване на решението в съда.

Втората лъжа е свързана с възможността за поевтиняване на тока чрез промяна на микса от енергии и то още от 1 март – ако ДКЕВР го позволи и ако се пренебрегнат огромните неустойки в сключените със скъпите ТЕЦ-ове производители. И за да продължим с така характерното за Борисов „ако” – ако ДКЕВР продължи да работи като придатък на правителството, а не като независим регулаторен орган.

Третата лъжа на Борисов от брифинга-менте бе, че Томислав Дончев може да оживи икономиката, запазвайки финансовата стабилност. И не става дума за личните качества на Томислав Дончев, а за изгребаната до дъно държавна хазна, както и за цялостната икономическа ситуация, която – по силата на едно класическо сравнение – е като да направиш голяма крачка напред, след като си стъпил на ръба на пропаст.

Що се касае до Лиляна Павлова (известна с прозвището „талпата”, заради твърдението си, че именно това пада от заснежени дървета) тя би била един от най-некомпетентните и безпомощни вицепремиери…въпреки спомена за един, който казваше: Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”.
Н-тата лъжа беше, че няма да подаде оставка…

Инстинктът на политическото животно

Бойко Борисов е хищно политическо животно с изключително силен инстинкт и това е много повече комплимент, отколкото обида. Вероятно именно инстинктът му, макар и катализиран с голяма доза страх от народния гняв, му подсказа, че за него е много по-изгодно да подаде оставка сега, отколкото след седмица, когато по улиците вече щеше да има милион недоволни българи.

Социологът Андрей Райчев коментира тази изгода много образно, но и много точно. Той оприличи ситуацията на Борисов и ГЕРБ с футболен мач между Левски и ЦСКА, в който сините (ГЕРБ) са водели с 2 на нула, след което са си отбелязали два автогола  (например високите сметки и окървавянето на протестите), при което правят и нов груб фал, за който съдията отсъжда дузпа.

Ако тази дузпа бъде реализирана – резултатът е обърнат позорно за ГЕРБ. На ако изведеш демонстративно отбора от терена преди да ти вкарат дузпата, то запазвяш някакви шансове да съхраниш обичта на агитката.
Напускайки политическия терен преди да претърпи съкрушителна и дори позорна загуба Борисов наистина запазва шансове да съхрани ядрото на симпатизантите на партията си. Въпреки, че страшно много хора в ГЕРБ са политически номади, търсейки изгода от возенето си в поредния влак на властта.

Здравият инстинкт подсказа на Борисов разумен ход, включително защото с така подготвения Изборен кодекс, с изцяло подменената държавна администрация, със своя президент, с присъствието си по места и с комунистически стройната организационна структура на партията, той запазва всички шансове за успешно представяне на предстоящите избори. А и в обран бостан винаги е по-лесно да си в опозиция, отколкото на власт.

Отсъстващите печеливши

Борисов анонсира оставката на правителството си пред полупразна пленарна зала. Депутатите от „Коалиция за България” очакваха безсмислена дискусия за смяната на Дянков с Дончев и Павлова и предварително бяха решили да отсъстват от заседанията на парламента до края на седмицата…включително, за да се види какво може да направи левицата на улицата.

Защото приказките, че нито една партия не се опитва да яхне гражданските протести са едно, а работата „на терен” за възползване от ситуацията е друго. Единствено Волен Сидеров обаче демонстрира това открито и нагло, т.е. по Сидеровски.
Така стана и на 19 февруари, когато неговото факелно шествие допълнително изнерви полиция и жандармерия преди да се стигне до побоищата над протестиращите.
Та в тази полупразна зала на парламента  вестта за оставката бе коментирана от трибуната само от двама – Иван Костов и неговият някогашен съпартиец в СДС и настоящ депутат на ДПС Христо Бисеров. Именно Костов пръв нарече бягството на Борисов от властта дезертьорство в полза на БСП и ДПС.

Длъжни сме да изчакаме последната дума на последния премиер от ГЕРБ, за да няма още веднъж три пъти „Не, не, не”, каза Бисеров.
Той настоя да се чуе и ясната дума на всички парламентарни групи, че никой няма да участва в нов кабинет с мандата на ГЕРБ, както и че никой няма да вземе проучвателен мандат за съставяне на ново правителство, за да може най-бързо да се стигне до провеждането на предсрочни парламентарни избори. Бисеров изчисли, че най-ранната възможна дата за предсрочен вот е 28 април.

Иван Костов остро разкритикува оставката на правителството, защото с тази си стъпка Борисов показва, че ГЕРБ дезертира от своята отговорност и от задължението си да реши проблемите, изкарали хората по улиците – господството на монополите, непосилно високите цени, ниските доходи.
Къде ги управляващите, които трябва да решават тези въпроси? Как се решават те от оставката на премиера, попита Иван Костов.

Според него оставката на Бойко Борисов е точно отговор на исканията на ДПС и БСП, „прегръщане на политиката на БСП и ДПС - да се хвърли управлението на страната като ключ на катастрофирала кола и да се избяга от гнева на хората”.


Окончателно решение

Това, което довчера звучеше така нереално, най-после се случи. Народното събрание прие оставката на кабинета „Борисов” след продължили 4 часа обсъждания, на които премиерът не благоволи да присъства. Минути след като бе гласувано дебатите да спрат, той се появи в пленарната зала, където изчака вота на депутатите. От гласувалите 215 народни представители, 209 гласуваха „за“, петима – „против“ и един се въздържа.
Веднага след това Борисов се качи на трибуната и хвърли бомбата, че преди години срещу него бил подготвян атентат, чийто поръчител бил лично Ахмед Доган. С контраобвинения срещу премиера в оставка скочи депутатът от ДПС Христо Бисеров. Той пък препоръча да се разсекрети мистериозната папка „Лале“, съдържаща показания на разстрелян преди време представител на подземния свят, който твърди: „Бойко взе парите“.
По всичко личи, че разиграването на сцени с компромати, размахването на страшни папки и полицейските номера ще продължат и след слизането на гербаджийските мутри от властта. Стига да има все още кой да им се връзва на циркаджилъците, разбира се.


Да не топлим супа върху вулкан

Ясно е, че оставката на правителството няма да успокои хората и те ще продължат с протестите си срещу непосилно високите сметки, но и срещу непомерно самозабравилата се политическа класа – поне що се касае до представените в парламента формации.
Видимо е, че България влиза в спирала на политическа нестабилност, която още повече ще влоши икономическото положение на хората.

Обяснимо е, че тепърва започват сложни – явни и тайни – политически пазарлъци както за участие в служебното правителство, така и за успех на предстоящите избори.
В този смисъл моментът е повече от неподходящ за мерене на одобрението към една или друга партия, за предварителни сметки на базата на (платени) социологически проучвания, както и за зимен сън.
Страната все още прилича на клокочещ вулкан и тази енергия е колкото положителна, толкова и разрушителна, поне като потенциал.

Което означава, че и след оставката на Борисов в България има огромен дефицит точно на това, което предизвика тази оставка – на компетентно управление в интерес на гражданите.


В категории: Политика , Горещи новини