Момент от връчването на частица от Светия кръст и придружаващите я документи в присъствието на президента на Хондурас Порфирио Лобо (първият отляво) Председател на Дружеството за приятелство България - Хондурас
Какво свързва страната ни с далечен Хондурас и с един от претендентите за Светия престол
Автор: Спас Ташев Председател на Дружеството за приятелство България - Хондурас
Отдавна се прогнозираше, че тенденциите към заемането на Светия престол от латиноамериканец или африканец стават все по-големи. Защото в Латинска Америка е най-голямата католическа общност, а в Африка възможностите за нови позиции на християнството са очевидни. Тези дни отново се заговори в тази насока по повод изненадващото решение на папа Бенедикт XVI да се оттегли от поста си.
Един от фаворитите за негов наследник е хондураският кардинал Оскар Андрес Родригес Марадиага, който обединява в себе си и двете споменати тенденции. Защото, освен че е представител на Латинска Америка, по карибското крайбрежие на Хондурас живее и една от добре организираните афроамерикански общности – тази на гарифуните.
Съществува и една българска връзка, която прави кардинал Марадиага интересен за нас.
По стечение на съдбата, през 2008 г. се свързах с дипломати от Хондурас, с които обсъждахме най-вече варианти за културно сътрудничество. По-късно открих и наличието на значителна общност от потомци на българи, дали своя принос за развитието на хондураското земеделие и хлебопроизводство.
Тогава дойде и сензацията – съществуването на река България (рио Булгариа) в Хондурас, открита в началото на ХХ в. от наши сънародници и кръстена така в чест на нашата родина.
Затова през 2011 г., след като при рязането на частица от Светия кръст, съхранявана почти 90 г. в България, се отдели едно малко парченце, съвсем логично дойде моето предложение да го подарим на Хондурас – в знак на признание за неговата толерантност и благодарност за това, че там се намира единствената река в света, носеща името на страната ни.
След дълги разговори и изготвянето на необходимите документи, през август с. г. пристигнах в Тегусигалпа.
Бях приет в апостолическата нунциатура от заместника на кардинал Марадиага, монсеньор Хуан Хосе Пинеда. По време на церемонията по връчването на частицата, на която присъстваше и президентът на Хондурас Порфирио Лобо, ми направи впечатление, че в хондураската столица бяха проучили в детайли българската история и знаеха кога и при какви обстоятелства християнската светиня се е озовала в България. Още тогава хондураските ми приятели изтъкваха, че кардинал Марадиага е един от кандидатите за папския престол.
Въпреки че не се запознах лично с него, тъй като бе заминал на световна среща на младежките християнски лидери, узнах, че след завръщането си той е наредил дарената от България християнска реликва, поставена в прекрасен реликварий, да бъде изложена в централната катедрала в Тегусигалпа и придружена от благодарствен текст за изключителния жест на страната ни.
В министерството на външните работи на Хондурас се срещнах и с моя дългогодишен приятел посланик Роберто Очоа, директор на дирекция „Външна политика” и племенник на кардинала. Именно благодарение на неговото лично застъпничество бе даден силен тласък за развитието на контактите между Хондурас и България.
А тези контакти наистина имат потенциал. Тук не става въпрос само за геостратегическото положение на двете държави и възможностите за търговски, туристически или културен обмен. Човешките връзки също отварят специфични перспективи в това отношение. Така например Надиежда Еленков, една от лидерките на българската общност в Сан Педро Сула – икономическото сърце на Хондурас, се оказа сродена с еврейската общност в града.
На срещата ни в Сан Педро присъстваха както потомци на българи, така и на евреи.
За моя изненада те знаеха за спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война. През 2011 г. дори не съм и предполагал, че ще ми се наложи да се занимавам сериозно с този въпрос. Още тогава обаче тъкмо домакините предложиха да се направи една програма за отбелязването на такива значими събития, с които България може да се гордее. В резултат на всичко това, когато съвсем скоро предстои отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, именно българската и еврейската диаспори в Хондурас и други латиноамерикански държави планират съвместно да отдадат почит към подвига на българския народ.
Съществува възможността някои от проявите да протекат под патронажа на хондураския президент Порфирио Лобо.
Ето как жестът на България през 2011 г. днес носи неочаквани плодове на латиноамериканска земя. А при евентуалния избор на хондураския кардинал Марадиага за бъдещ папа, безспорно ще се разкрият и нови възможности за сближаването на България със Светия престол.
