Българинът е известен по света (но не и у нас) като един от най-големите колекционери на гигантски кристали
Автор: Георги Ватшки
В края на миналата година в Париж на 91-годишна възраст си отиде от този свят сънародникът ни Илия Делев. Името му е неизвестно за повечето българи, но зад него се крие една наистина уникална личност.
Животът му е посветен на опазването и популяризирането на гигантските кристали, както и на редките минерали, като част от световното природно наследство.
Създател е на две големи колекции с феноменални образци, които са сред най-атрактивните части от експозициите на световните музеи в столицата на Франция (Национален музей по естествена история) и в София (Национален музей "Земята и хората").
Експонати от неговата колекция са част и от музейните сбирки в Сиатъл, Страсбург и Боркуло (Холандия).
Бъдещият виден минеролог е роден в шуменското село Ивански през 1921г. Гимназиалното си образование завършва в Шумен. След преврата от 9 септември 1944 г. се записва доброволец в българската армия и участва в сраженията на нашите войски в последната фаза на Втората световна война.
След нейния край се завръща в Родината, но не за дълго. Гоненията на комунистическия режим го обричат на изгнание. През 1946 г. той напуска България и след дълго странстване и редица изпитания в няколко държави от Южна Америка се установява в далечна Бразилия. Там се заселва в най-богатия на ювелирни минерали щат Минас Жераис.
Това е времето и мястото на масово търсене и добив на планински кристал за нуждите на електрониката (пиезокварц). Попадайки в царството на една от световните провинции на скъпоценните минерали, българинът посвещава живота си от една страна на търсене, добив и търговия с ювелирни минерали, а от друга – на делото по запазване за бъдещите поколения на най-големите кристални образци, които в редица случаи са били раздробявани за индустриални цели.
Колекционерската му страст намира добра почва в Минас Жераис. Регионът е известен с находищата си на берил, топази с различен цвят, розов и зелен турмалин, както и всички разновидности на кварца - аметист, морион и цитрин.
Световните експерти са категорични, че събраното от българина съдържа над сто екземпляра сред първите 1000 по значимост минерални образци на планетата. Премеждията, терзанията и борбата за създаването на уникалната сбирка Делев описва в книгата си "Феноменалните кристали", която се радва на голям интерес в цял свят. На български език е издадена едва през 1995 г.
Далеч от Родината годините се нижат, пътят назад е затворен. Илия Делев е заклеймен като "народен враг" и дори осъден задочно от тоталитарните власти. В началото на 80-те години на миналия век режимът на Тодор Живков се опитва да разчупи налагания с десетилетия национален нихилизъм.
Започват грандиозни чествания на 1300 години от основаването на българската държава. Научил за това, Делев предлага събираната с толкова труд колекция на своето отечество.
Комунистическата върхушка обаче отказва уникалното дарение. В резултат на това през 1983 г. той предоставя своята колекция от гигантски кристали на Националния музей по естествена история в Париж. Светът е удивен от тяхната красота. В България само партийната номенклатура има възможност да отскочи до столицата на Франция, за да ги разгледа.
Световният отзвук от експозицията повлиява на българските власти и когато в началото на 1986 г. Делев отново предлага щедро дарение на своята родина, то вече е прието. Така в София отваря врати Национален музей по минералогия „Земята и хората".
Първото изложение за посетители е на 19 юни 1987 г. В музейната сбирка са представени редки кристални и минерални образци от Бразилия в следните тематични раздели: кристалните цветя на природата; парад на феноменални кристали; съкровищата на Минас Жераис; ювелирни пегматитови минерали; прекрасният свят на ахатите; благородният аметист; кварцовата палитра; феерия от планински кристал; природа и изкуство. Специални акценти на музея са "аметистовата стая" и "кристалната пещера", аранжирани по личното настояване на Илия Делев.
В София той прави още три дарения с минерали на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", където през 2007 г. е открит тематичен музей, носещ името на българския минеролог.
В художествената галерия „Никола Манев" в Чирпан, в съседство с родната къща на поета Пейо Яворов, освен на картините на световноизвестния художник, посетителите могат да се насладят и на десет гигантски кристала от Южна Америка, част от колекцията на Делев.
За своя принос към световната наука и култура нашият сънародник е отличен с наградите "Командор на академичната палма" (Франция) и "Мадарски конник" – първа степен (България). Той и почетен член на Българското геологическо дружество, както и на Българското минералогическо дружество.
Изследователското, колекционерско и дарителско дело на Илия Делев е светъл пример за всички родолюбиви българи, дори когато са на хиляди километри от Родината.
