Коя е авторката на „Апостолът на свободата“


Коя е авторката на „Апостолът на свободата“
18 Февруари 2013, Понеделник


В последно време Мерсия Макдермот работи върху издаването на някои свои непубликувани книги, в това число и спомените си за България

Автор: Магда Русева

Една от най-вълнуващите книги, посветени на Левски, е „Апостолът на свободата“, написана от английската писателка Мерсия Макдермот. Може би защото – както някои твърдят, този голям наш национален герой по-лесно може да бъде разбран от чужденец. А може би и защото авторката не е съвсем чужденка. За тридесетте години, които прекарва в нашата страна, тя обиква от сърце земята и героите ни и им посвещава голяма част от творчеството и делата си.
Вече дълги години продължава кореспонденцията й с българката Магда Русева, която споделя с читателите на „Десант“ от първо лице детайли от общуването си с Мерсия Макдермот – чужденката, която изрича: „Ще бъда щастлива, ако припозная във всеки българин моя Левски“.

През 1967 година авторитетното лондонско издателство „Джордж Алън енд Ъндин“, което се намира в непосредствена близост до Британския музей, отпечатва на английски език книгата на английската историчка, писателка и публицистка Мерсия Макдермот „Апостолът на свободата. Портрет на Васил Левски върху фона на България от 19 век.“ Преминало границите на Европа, изданието бързо се разпространява и в другите континенти, предизвиквайки голям интерес към широко представената картина на българската история и култура.

Само три години по-късно книгата е издадена и в България. В българския превод не са включени някои моменти, необходими за английския читател, като например увода, посветен на Българското възраждане, главата за Георги Стойков Раковски, както и някои биографични бележки за Христо Ботев, Любен Каравелов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа. Следват още три издания.

Върху екземпляр на книгата, в една от собственоръчните приписки четем: „Със своя войнствен патриотизъм от платформата на единствената по рода си Вътрешна революционна организация  и нейната върховна институция-БРЦК в Българско, Васил Левски се оказва и велик политик от европейски и световен мащаб.
Самообричането на родината и мечтата на Апостола за участие в освобождението и на други народи талантливата авторка разкрива с небивало проникновение в драстичната съдба на българския народ, в неговата богата духовност и непримирима борба. Те са обект на задълбочена научно-изследователска работа, осмисляща до голяма степен нейния житейски път.

Когато през 1927 година френският писател Артюр Бернед публикува романа „Белфегор“, а в САЩ излиза на бял свят първият Оскар за най-добър филм – черно-бялата кинолента „Криле“, край бреговете, галени от водите на Ла Манша и на река Плимът, дала името на едноименния английски град, се ражда Мерсия Макдермот.
В същата година в България са родени писателят Иван Радоев – носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж, художничките Калина Тасева и Жана Костуркова, скулпторът Владимир Гиновски и композиторът Симеон Пиронков.

Мерсия Макдермот израства в семейството на учителка и хирург. Името, което й е дадено от родителите й, означава граница. Сякаш съдбата й отрежда живот без определени граници между две страни – Англия и България.
Наред с престижното си обучение, тя получава и аристократично образование, като завършва руска филология в Оксфорд. През лятото на 1947 година е на бригада в Югославия, където се запознава с поета Павел Матев.

На следващата година идва доброволно в България, като бригадирка на язовир „Копринка“. Тук среща Александър Макдермот, с когото се венчават. Ражда се дъщеря им Александра.
Първата книга на Мерсия Макдермот за България е обща история. През 1962 година в Лондон е отпечатана само нейната част, която засяга събитията в периода 1392-1885 година, т. е. от падането на България под турско робство до Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

От 1973 до 1979 година Макдермот учителства у нас, главно в столичната английска гимназия (която тогава е единствена в София, а днес е известна като Първа английска езикова  гимназия, б. р.), а до 1989 година е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет.
През 1978 година излиза научноизследователската биография за Гоце Делчев, с която тя става доктор на историческите науки. Следва книгата й за Яне Сандански. Освен това тя издава на английски език и „Български народни обичаи“. Впечатляващо е също изданието й за богомилите и катарите. Пише и книга за Македония, като се опира на исторически факти и архивни документи.

Израз на признателност и висока оценка за научния и творчески принос на Мерсия Макдермот в българската наука и литература е удостояването й с „Орден на розата“, два пъти с орден „Свети Кирил и Методий“ и с орден „Мадарски конник“.
Тя става и почетен гражданин на градовете Карлово и Благоевград.
През 2007 година за нейния изключителен принос в областта на българистиката й е присъдено почетното звание „доктор хонорис кауза“ на СУ „Свети Климент Охридски“.
Отделно тя членува в Дружеството за приятелство между Англия и България, на което е била и председател.

След седемнадесетгодишно пребиваване в България Мерсия Макдермот се завръща в Англия. В нейното жилище са подредени български черги, възглавници, графики от Веселин Стоянов, портрет на Яне Сандански, оригинални сувенири.
И до днес тя често получава покани за гостуване на обществени организации, музеи, галерии, изложби, където нейните беседи за България, съпроводени с диапозитиви и нагледни материали, предизвикват голям интерес.
Където и да се намира, в общуването си на повече от седем езика, с характерната си целенасоченост и всеотдайност на учен, изследовател и творец Мерсия Макдермот не престава да се интересува и вълнува от всяко нещо, свързано с България.

В едно от своите писма до мен
Мерсия, с която ме свързва дългогодишна кореспонденция, споделя, че при посещението си в един малък музей в кралско имение, предназначен за децата на кралица Виктория и нейния съпруг, тя се впечатлява от изложените дрешки на две българчета, спасени от жестокостите на башибозуците през 1854 година от английски капитан и отведени в Англия. Тук, под закрилата и попечителството на кралицата, децата израстват, получават добро образование и английско възпитание.

Потресаващата история отвежда Макдермот в Кралския архив при Уиндзорския замък, където тя чете дневника на кралица Виктория и се запознава с писма и документи за случилото се.
Един от любимите й художници е Уилям Морис не само защото, освен майстор на четката, той е и голям писател, поет и енциклопедист, но и защото е запечатал в историята на изкуството ненадминатия в дизайна на книги шедьовър „Творби на Джефри Чосър“. През 1876 година той организира протести в Англия срещу турските зверства в България. Написва и специална песен за демонстрациите в защита на българите.

С впечатляваща проникновеност и образност Макдермот представя колоритността на пейзажи, природни и исторически забележителности от различни краища на света като ги сравнява с тези на България.
Така при пътуването си в Южна Франция по местата, свързани с катарите, тя отбелязва, че укрепеният град-крепост Минерв, превзет от кръстоносците едва през XIII век, стои върху скали над серпентинна река и „наподобява един миниатюрен Търновски Царевец“. А Велико Търново оприличава на град Дърам в Северна Англия, стратегически разположен на висок полуостров и разделен географски от водите на река Уиър, известен със своята норманска катедрала – обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО, а също и с норманския си замък.

„Пейзажът около Каркасон (Южна Франция) ми напомня пейзажа между Пирин и Беласица. В един момент ми се стори, че пътувам за Мелник. И там има много лозя и червено вино“ – споделя също писателката.
С повишен интерес тя анализира изображението на т. нар. „зелен човек“ в Роженския манастир. Различни варианти на изписването му Макдермот споделя, че е наблюдавала в английски катедрали от XII-XIII век, в руски църкви и на други места. Тя насочва своите научни проучвания към символиката на изображенията в исторически аспект, както и на тяхната актуална трактовка.

В последно време английската писателка работи върху издаването на някои свои непубликувани книги, в това число и спомените си за България.
Често в писмата си до мен тя споделя незабравими мигове от пребиваването в нашата страна. Трогателен е случаят, когато при едно пътуване из София неочаквано трамваят спира извънредно.

В следващия момент ватманът застава пред нея, прави поклон и целува ръката й – жест, с който той казва много – и дълбокото си уважение, и огромната човешка благодарност за „Апостолът на свободата“, и поклон за всичко, което тя прави за България.
С особено приятно чувство Мерсия си спомня и за множеството срещи с всякакви хора от най-различни краища на страната ни. Те приемат лъчезарната, толкова емоционална и с чувство за хумор англичанка като своя. За нея пък българите са нещо съкровено и по-значимо от каквито и да било научни и творчески удостоявания. Така, въпреки нашето близко и дълготрайно приятелство, за нейните престижни награди аз съм научавала от различните медии, а не лично от нея.

Именно на достойните хора и титани от свещената българска земя Мерсия Макдермот посвещава немалка част от живота, творчеството и обичта си. В свое прочувствено самопризнание тя споделя: „Обикнах България. Тя е земя, която ражда мъже като Левски... Ще бъда щастлива, ако припозная във всеки българин моя Левски“.


Мерсия Макдермот Корица на английското издание на книгата „Апостолът на свободата“ И едно от българските издания на нейното изследване за Левски Макдермот сравнява всичко по света с познатите й у нас места. Така например  английския град Дърам оприличава на Велико Търново

В категории: Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
aabbwdxkrq
17.03.2013 15:05:28
0
0
z4hSvr , [url=http://sxxpuugbutla.com/]sxxpuugbutla[/url], [link=http://xukexuquudxv.com/]xukexuquudxv[/link], http://ghosuflchmey.com/
2
ndrktb
13.03.2013 17:04:58
0
0
imNXu2 <a href="http://yhwrzxyirkxu.com/">yhwrzxyirkxu</a>
1
Kelli
13.03.2013 06:54:16
1
0
Wowza, porlbem solved like it never happened.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки