Базата е първична. За надстройката – ако има място
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Имам добър приятел, който направи информационен интернет сайт. Закле се, че никога там няма да съществуват заглавия „Изрод изнасили баба и я закла” или „Бебе гине в катастрофа”. Той продължава да спазва тази политика, а скоро ми показа статистика (много сме близки, наистина), която недвусмислено сочи, че сайтът му се радва на доста голяма популярност, хората му вярват и го четат.
Като всеки колега с малко по-дълъг стаж, аз също съм завършен вампир и психопат. И затова първосигнално се зачудих как така, бе, аджеба, е интересен без трите задължителни течности (кръв, пот и сперма).
Приятелят търпеливо обясни как вярва (?!?), че неговата публика е тази, която се отвращава от кънтящите новини за мутри, проститутки, убийства и грабежи. И пак отвори административния сайт, за да ми покаже статия за предстоящ рецитал на виртуозен пианист, събрала над 1 000 четения.
Довърши ме с твърдението, че културата също е много силен ресор, ако се прави от хора, които я обичат и се вдъхновяват от нея.
А аз си помислих, че да я обичат и да се вдъхновяват е нещо почти невиждано у репортерското общество у нас. Мога да ви изброя на пръсти колеги, които познавам и при тях това съчетание действа. Четирима.
Двама починаха, една се пенсионира и ми остана да се възхищавам само от Елена. Която не че не може да овършее Парламента, Съдебната палата и МВР и да натвори един вестник с горепосочените три течности, просто не иска да го прави.
Защото е фин, добър и готин човек, интересуващ се от култура, наука и изкуство, а не от графика на разстреляните престъпници у нас. Разбира се, твърденията ми от последните изречения далеч не означават, че репортерите от останалите ресори са някакви любители на кръвта и вътрешностите.
Просто скандалът и грозотата продават.
Това е истина, валидна далеч не само за българската журналистика, но тук те са нейното „А” и „Б”.
Ако не вярвате, погледнете парцалите с претенция под челото „най-евтиният вестник, вашият вестник”. В магазина до нас те се продават като топъл хляб, но веднъж успях да погледна заглавната страница на една такава пачавра.
„Златко Баретата умира”, „Тодор Колев гасне във ВМА”, „Циганин се гаври с дете”, „Мона била киликанзер като малка”... Повечето от тях с грамадни червени букви, за да са сигурни издателите, че дори и полусляп ще се впечатли от интересната информация, която са готови да му поднесат.
А, имаше и културни теми. Кой роден поппевец е педераст и с кой точно от така наречения хайлайф е вършил мръсотии, точно в коя резиденция и точно след коя артистична вечеринка. И очерк за вече доста възрастна легендарна актриса. В който бяха описани сексуалните й навици, отпреди много, много десетилетия. Разбира се, „научихме от нейно бивше гадже”. Като зная възрастта на въпросната, си представям, че с бившето гадже от редакцията (извинете) на пачаврата са говорили с него посредством кристална топка.
За огруханото ни съвременно българско общество културата е толкова мръсна дума, колкото за онзи Хитлеров министър, който като я чуел се хващал за пистолета.
Скоро прочетох някъде, че лафът не бил на Херман Гьоринг, а реплика от пиеса. Ако е така, тази пиеса е чисто нова, от последните години и в нея играят 99% от всички нашенци.
По-възрастните, закърмени с марксическия постулат, че е първична базата, манджата, пиенето, беемвето, мерцедесът, тризонетът и арманитата, а някъде, към края на редицата е надстройката – книгата, музиката, филмът, сцената.
А по-младите са закърмени от по-старите. Които нямат никакво право да мърморят и бърчат чела с укор „Оууу, тия младите, ся, изобщо не четат, много са прости!”
Да, така е. Щото не сте ги научили. Каквото са видели от вас, наизустяват и повтарят го. И им става начин на живот. Но това вече сме го обсъждали.
Медиите с радост плуват в безкултурното битие, къде нарочно подхранвайки, къде просто отразявайки го. Защото, вярвайте, че има дни, в които се случват наистина само гадости и е напълно нормално отражението им в тях да е също толкова гадно. Можете да вземете предното изречение донякъде и като собствена утеха на пишещия тези редове.
Сега ще ви въведа донякъде в нашия, в моя свят. На ухиления до уши, замаян от кеф репортер-новобранец („Мамо, ще ме дават по телевизията! Тате ще ме четеш по вестниците, ще ме слушате по радиото!”) още от вратата му се връчва познайте кой ресор?
Да, прави сте, „Култура”. Защото, където и да отиде, каквото и да разбере-недоразбере, каквито и глупости да напише след това, те няма да ядосат никой важен политик.
Няма да засегнат никой монополист с гузна съвест, който бута кинти на медията му, за да се чуват за него само хубави неща. Пък унизените от глупавите писания дейци на културата – кучета ги яли.
Един разговор от кухнята:
„Опа, какъв репортаж ми носиш?”
„За онази германка, дето пее Вагнерови опери. Страхотна е! В петък излиза на наша сцена!”
„Ааа, културка”
