През 2004 г. в Самара бе издигнат най-големият в Русия паметник на светите братя пред входа на едноименния храм на равноапостолите. Бронзовите им фигури са високи по 3,5 м и са разположени от двете страни на 6-метров кръст
И за честването на 1150 години от Великоморавската мисия на създателите на българската азбука, нашите управници ни изненадват с неадекватни постъпки
Автор: Диана Славчева
През настоящата 2013 г. ще отбележим 1150-годишнината от началото на просветителската Великоморавска мисия на светите братя Кирил и Методий. Целият славянски свят се готви достойно да отбележи юбилея на обявените през 1980 г. от папа Йоан Павел ІІ за закрилници на Европа равноапостоли. Още в средата на януари пък кметът на родния им град Солун обяви 2013-та за година на двамата първоучители.
За наш срам гърците вече са планирали всичко за тържествата – научни симпозиуми, изложби... Една от тях, която ще разказва за делото на Солунските братя, се очаква да продължи и през 2014 г., като обиколи всички страни, които са посетили Кирил и Методий по време на просветителската си мисия, пропагандирайки християнството на славянски език – Сърбия, Чехия, Словакия, Унгария, Русия и, естествено, България.
Същата България, в която все още родният вариант на Уикипедията твърди, че братята са византийски учени, „научили славянски на пазара в Солун“, докато руски източници и множество наши и чужди историографи безспорно ги представят като произхождащи от ,,знатно и благочестиво семейство на български славяни“. Същата България, която спасява тяхното дело и в която по-късно работят учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Константин Преславски.
Та в тази България шумно бе оповестено още в началото на декември м. г., че негова милост президентът Плевнелиев е „приел“ патронажа на националните чествания на бележитата годишнина и че дори вече има сформиран Национален организационен комитет, като бе обещано, че Програмата за тържествата ще бъде утвърдена в началото на 2013-а.
Е, явно още не е утвърдена, защото няма и ред за това никъде. Единствено Фондация „Български форум“ е заформила някаква среща на 15 февруари в столичния гранд хотел „София“, на която щели „да бъдат анонсирани предстоящи инициативи“ по този повод.
Очакваме да видим и до какво ще доведе споразумението на културния ни министър Вежди Рашидов с гръцкия му колега Костас Дзаварас, сключено на срещата им в края на миналата година, когато двамата си стиснаха ръцете с уговорката, че заедно ще разработват програма за отбелязването на 1150-годишнината от началото на Великоморавската мисия на светите братя.
Месец преди това премиерът Борисов пък се разбра за съвместни празненства със словашкия премиер Робърт Фицо.
Като споменахме Словакия, няма как да премълчим това, което се случи в края на миналата година с идеята на Братислава да емитира юбилейна монета от 2 евро с ликовете на св. св. Кирил и Методий по повод кръглата годишнина. Тогава от Европейската комисия поискаха Словашката централна банка да премахне от проекта за монетата ореолите на двамата братя и двойно пресечения кръст, известен като „словашки кръст“, който е и част от националния герб на страната.
Като причина за това безумно искане бе изтъкнато, че използването на тези християнски символи противоречало на „принципа за религиозен неутралитет“, заложен в Хартата на Евросъюза. По-късно стана ясно, че всъщност за подобна цензура са настоявали най-вече от Франция и Гърция. Южната ни съседка по-специално е предявила претенции, че не може „гръцки светци“ да бъдат изобразявани със словашки кръст!
Апропо, досега този национален символ на Словакия никога не бе предизвиквал каквито и да е пререкания между държавите членки на ЕС. А и в заложените от Европейската централна банка критерии към проектите за паричните знаци на тези страни няма изрично указание те да не съдържат религиозни символи.
В стила на сегашното ни правителство, чиито представители традиционно се държат като мушмороци щом стане нещо по света, пряко или косвено засягащо България, и в този случай от наша страна настъпи геройско мълчание.
От люлката на славянския език не се чу ни гък, ни мък като официална позиция относно проекта със словашката евромонета. Но пък братска Братислава се хвърли саможертвено в разгорещен дебат с европейските финансови министри по време на Съвета им в Брюксел и успя да наложи своя проект за двете евро така, както си бе наумила да изглежда той първоначално.
А България се оказа, че си е наумила да даде държавни пари за изграждане на паметник на светите братя в... столицата на Монголия Улан Батор. Чухме го лично от устата на вицето Симеон Дянков, който зарадва с тази вест първо участниците в конференция за историческото ни наследство, проведена в старата столица Велики Преслав през есента на 2012 г. Идеята, окачествена от финансовия ни гений като „много добра“, е пръкната от добилия популярност като „придворен“ археолог Николай Овчаров. Според него това щяло било да е „голям пробив за България“, защото редица азиатски страни, в които доскоро се пишело на кирилица, вече минавали на латиница.
Така, между другото, стана ясно, че зад „големия пробив“ всъщност стои дълбоката любов на Дянков към потомците на Чингиз хан, тъй като като представител на Световната банка бил отговарял именно за Монголия и бил ходил там поне десетина пъти. Та сега пак му се открива възможност да прескочи до близката на сърцето му дестинация, най-малкото да занесе на монголците на тепсия парите за бъдещия монумент на Солунските просветители.
Питаме се, не беше ли по-разумно и доста по-родолюбиво дело да се дадат тези „монголски“ 150 000 лева за възстановяването на най-големия и величествен храм, кръстен на Кирил и Методий, издигнат в центъра на Бургас, който заради един никому ненужен многоетажен подземен паркинг, издълбан пред дверите му, се пропука застрашително.
И чак пък толкова ли е отесняла България от паметниците на първоучителите у нас (които впрочем се броят на пръсти), та трябва да хукнем да отливаме техните фигури по други континенти. То си ги има така или иначе по целия свят – и в Америка дори, където българската общност в Чикаго обаче сама си е финансирала изграждането там на мемориал с фигурите на създателите на азбуката ни.
Дали ще отбележим достойно предстоящата голяма годишнина в крайна сметка зависи и от самите нас, обикновените българи. Които носим признателността си към светите първоапостоли в душите си и не са ни нужни помпозни сценарии и шаблонни мероприятия, за да я изразим. Но пък ужасно ни е срам, когато нашите управници вместо да се проявяват като мъдри следовници на Константин Кирил философ и брат му Методий, се държат като преки наследници на Бай Ганьо.
