Преди 135 години
Неотдавна, на 29 януари, Търговище чества по стар стил 135 години
от освобождението си от турско робство. За този паметен момент краеведът Христина Митева разказва:
„Било е тежка зима, с дълбоки снегове. Когато местните управляващи чули, че руснакът е вече в Осман пазар (дн. Омуртаг), решили да бягат с все сили към Шумен. Но за да не си тръгват с празни ръце, се наканили да направят плячкосване на града за последно. Наточили ками и саби и тръгнали озверели срещу беззащитното местно население. Хората си стоели мирно и кротко в домовете си, но турците ги подмамили да излязат от тях. Те им обещали, ако искат да останат живи и здрави, да минат под закрилата на войската. „Който иска да се спаси, нека ни чака до чешмата по пътя за Шумен” – казвали османлиите.
Насъбрал се сума ти свят до чешмата. Цели семейства, роднини, съседи свили малки вързопи с храна, пари и злато. Когато се струпало голямо множество, турците ги наобиколили отвсякъде, под предлог че ще ги бранят по пътя. Но нещо се бавели и не тръгвали, мълчали страшно, а очите им гледали на кръв. Изведнъж, по даден знак, те се нахвърлили върху християните и за броени минути обезглавили всичко живо – включително старците и децата. После плячкосали труповете, като грабнали златото, накитите и храната им.
Други турски банди тръгнали да правят золуми из чаршията, като колели и убивали наред. Българите се събрали в Капраловата и Хаджиангеловата къщи. В домовете на чорбаджиите хората отрязали много от овощните дървета, заострили клоните им като колове и ги наредили покрай високите дувари, за да са готови да се отбраняват с тях. Жените се скрили в мазетата, а мъжете заредили пушките и пищовите зад прозорците в горния кат на къщите.
Но прииждащите агаряни били като скакалци – като убият един, на негово място се появявали нови петима турци. Те надвили българите и нахлули в дворовете. Съсекли де кого видят. Кръвта се плискала по стените чак до тавана, попивала в дървения под и в дома на хаджи Ангел дори до днес личат тези кървави следи. Самият чорбаджия бил давен няколко пъти в кладенеца си, а после свестяван, за да каже къде е скрил жълтиците си. Накрая след дълги мъчения е убит. Казват, че Търговище станало втори Батак по броя на закланите християни.
Като видели що върши башибозукът из града, няколко търговщенци тръгнали среднощ през преспите на Балкана, за да повикат час по-скоро руските войски да дойдат и да спасят останалото живо население. Русите първоначално се поколебали – преуморени били от походите, премръзнали, гладни...
Но в крайна сметка командирът дал заповед войската да тръгне към опожареното Търговище. Като ги видели, турците побегнали през Белия баир и местността Юкя накъм Шумен. Мнозина от тях заравяли заграбеното злато по баира с надеждата, че скоро пак ще се върнат и ще си го вземат обратно.
Руските войски навлезли в града от южната му страна. Болните и ранените останали на височината, където днес се намира хотел-ресторант „Боровец”. След тежката нощ на пожари, насилие и тежки походи градът най-сетне бил освободен. Оцелелите българи разцелували през сълзи спасителите си, посрещайки ги по стар нашенски обичай с хляб и сол”.
Патриотичен календар
9 февруари 1949 г. — България става член на УНИЦЕФ
9 февруари 1951 г. — Създава се Централен архивен фонд към Българската армия
9 февруари 1998 г. — Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада
10 февруари 1879 г. — Открито е Учредителното събрание в Търново
10 февруари 1883 г. — В България влиза в сила първият Закон за печата
11 февруари 1515 г. — Заради отказа си да се ожени за туркиня и да приеме исляма жестоко измъчван, а после изгорен на клада е канонизираният по-късно за български светец Георги Софийски Нови
12 февруари 1872 г. — Избран е първият български екзарх Иларион Ловчански, който обаче не е одобрен от Високата порта
14 февруари 869 г. — Умира Константин-Кирил Философ, един от създателите на славянската азбука
14 февруари 1915 г. — Извършен е атентатът в Градското казино в София, при който загиват четирима души, а осем са ранени. Взривяването на бомбата става по време на организирания от Народния театър традиционен благотворителен карнавал по случай Заговезни. Предполага се, че терористичният акт е организиран от правителството на Османската империя с цел да се компрометират привържениците на Антантата в българските политически кръгове, тъй като по това време България все още пази неутралитет в наскоро започналата Първа световна война
