Властта издига медийни барикади, иска да яхне отново българския народ
Автор: Стефан Солаков
Аз копнея за любов, но съм тъй усамотена...“ Плачевната мелодия на тази стара градска песен напоследък се превърна в представителна емблема на министър-председателя Бойко Борисов. Неговите тайни съветници, които упорито се грижат да създадат подчертано човешки образ на иначе доста грубоватия профил на бате Бойко, кой знае защо са решили, че представата за изоставена и страдаща вдовица най-приляга на бабаитската фигура на днешния български „вожд и учител“.
Психолози твърдят, че и най-закоравелите престъпници в минути на уединение се превръщат в хленчещи деца, обзети от угризения и страх за бъдещето.
Образът на „печалния рицар“ е добре познат от средновековната литература, но напоследък също се налага и при моделирането на загадъчен и чувствителен образ на модерния управляващ политик.
Нашият премиер Борисов може да е некадърен управник, но като артист е ненадминат от днешните си колеги политици. Той трайно узакони доста необичайния стил на хленчещия държавник, късащ парчета от страдащата за народа душа и замерващ с тях наивните репортерки, пърхащи около топящата се от всемирна печал горилоподобна фигура на Бащицата българска.
„Вижте как ме обичат българските мюсюлмани... Всеки гражданин на България ми е мил и скъп...“
Публичните излияния на премиера напоследък подмокриха страниците на централния печат и се леят на воля от сините екрани на придворните телевизии. Въпреки широко отворените обятия на раболепната журналистическа гилдия, новият Тато очевидно не е напълно доволен:
„Аз не знам нито една медия, с която ГЕРБ да е обвързана, нямаме и партиен вестник... Кой излезе да ни защити? СКАТ – уж бедни, ама имат телевизия, вестници, какво ли не. ДПС имат цяла медийна група с телевизия, с вестници, какво ли не... Кой да ни защити нас?“
Медийният плач бързо се превръща в гротеска, ако се абстрахираме от сълзите Бойкови и прегледаме набързо програмите на „вражеските“ медии, близки до ДПС, от които се оплаква премиерът.
Само през последния уикенд – събота и неделя – ТВ7, телевизията-майка на хвалебственото торнадо по адрес на „Дондуков“ 1, излъчи над 4 часа възторжени новини, коментари и анализи за непомръкващата политическа звезда, наречена Бойко Борисов.
Открояват се предавания с ефектни имена. „Факторът Кошлуков“ ни залисва с лакърдиите на бивш пандизчия, известен в затвора с нежния прякор Дългото бедро. Богатата му биография включва дребни услуги на ЦРУ в някои балкански страни и най-вече богат младежки опит при създаване на политически хаос в първите години на така наречените демократични промени у нас.
В събота рано сутринта първо при този юнак рапортуват всички министри, разказващи за историческите си успехи под мъдрото ръководство на далновидния и бащински настроен към тях премиер.
В неделя ни подхваща едно емблематично шоу, което би уплашило и най-закоравелите смелчаци. В „Отсреща е Годзила“ е една бивша кинокритичка, излязла получитава изпод жестокия скалпел на естетическия хирург, гримасничи страховито на синия екран и ни засипва с невероятен чалгаджийски хумор, характерен за перачките на Зола в неговия незабравим роман „Вертеп“.
И точно в този Содом и Гомор на телевизионния разпад най-често ни се сервират уж дълбокомислени, а всъщност напълно налудничави вербални конструкции относно новия герой на нашето време Крали Бойко Болгарски.
Непосредствено след „годзилата“ пред телевизионните камери кацва някой си Димитър Недков, масон и автор на разтърсващия роман за „Знакът на българите“.
И кой е знакът? Вече се досещате: „Бойко Борисов и само той, благодарение на качествата, сложи край на статуквото. Преходът свърши, премиерът създаде всички условия, след които няма повече накъде и трябва да се върви напред“.
Ашколсун, както казват братята турци, Бащицата ни ръга с остена напред, откъдето връщане няма... Доста зловещо звучи като знаем, че и там, отпред, в гробищните паркове нещата вече са на привършване.
И за да ни сащиса окончателно този любвеобилен към България и нейния народ масон, тържествено обявява, че Ахмед Доган е най-изявеният български политик, успял единствено той „да разчете триизмерния код на времето“.
А сега де, а какво да каже бате Бойко, изпреварен от подобен титан на епохата? Да не говорим за Васил Иванов Кунчев, чиито пророчески слова за Времето и българите ловко са присвоени от съвременните идейни апаши.
Изнесените в печата цифри за подарените от правителството значителни финансови средства на няколко от най-популярните български медии подсказват летящия старт на услужливите придворни баданарки. Да вапцаш в бяло мръсното лице на днешната власт е мисия доста измъчена, но парите не миришат, особено за онези журна-глисти (термин на Кольо Босия) обичащи да се ровят из фекалните целофани, с които редовно и напоително ни дарява господин премиерът.
Недолюбваният, според него, премиер изведнъж се оказа първенец по ухажване от знайни и незнайни клакьори, накацали като гладни гарги върху многоцветните клони на телевизионната и вестникарска пропаганда.
Ето я Валерия Велева – мадам В., оплюта цинично от бившия й любимец Доган – винаги на първа линия, винаги изпълнена с топли чувства към бате Бойко. Зад нея е редакционният й гуру Тошо Тошев и уж „независимият“ вестник „Преса“ - флиртът с властта там е по-изящен, личи си богатият опит на господин Тошев, изтъкнат пропагандатор на комунизма в мрачните години на Живковия тоталитаризъм.
За голяма изненада в общия хор на ласкателите напоследък активно се включва и телевизионната легенда Кеворкян. При него баданарката е доста по-фина, едва ли не критична към управляващата върхушка, но винаги точно премерена, така, че бате Бойко се измъква целият „в бяло“ след успешното прегазване на морето от мръсотии, сътворено от неговите министри.
Наближаващите като застрашителна лавина парламентарни избори през това лято висят като Дамоклев меч над гузната съвест на днешното правителство.
Пълното овладяване на медиите, като пропагандно острие в навечерието на драматичната електорална битка, се превръща в идея-фикс за премиера Борисов и неговите пудели в гилдията на продажната журналистика. ТВ7 трескаво пазарува де що види от конкуренцията и се готви за истерична защита на обсадената Бойкова Троя от „варварите“ – критикари.
Закупен беше циникът Карбовски, за когото най-мило и драго е оплюването на нормалните хора и възхвалата на всичко перверзно и античовешко в тъмната част на българското общество.
Под бойните знамена на Бате-Бойковата телевизия бяха привикани и онези двама дебили, които срещу подходяща сума са готови да окалят и най-светлите личности у нас. Нека си припомним как причиниха мъчителната смърт на незабравимата интелектуалка Васа Ганчева и как дебелашки лансираха всички пропаднали персони – наркомани, проститутки, чалгаджии – в почти всички телевизионни формати, с които мърсят сините екрани от доста години насам.
Незнайно защо, а може би от любов към древна Финикия и нейните прочути знаци, в телевизията на мъжката кючекчийка Бареков кацна и Любен Дилов – син, сякаш за да затвърди убеждението, че „интересът клати феса“ се превръща в знакова емблема и на онези така наречени интелектуалци, които привидно се срамуват да се подмазват на властимащите, но когато дойде денят на Страшния съд, бързо подвиват опашка и покорно се прибират в конформистката си кошарка.
Жребият очевидно е хвърлен. Срещу тежко въоръжената пропагандна машина на властта се изправяме ние, малцината „спартанци“, готови да се преборят с пълчищата на нашенския Ксеркс или по-точно Буда, както е най-новото агентурно име на бащицата Бойко.
Битката ще бъде неравна, но пък правдата е на наша страна. Макар и понякога късно, победата винаги спохожда честните и родолюбиви българи, за които Отечеството е над всичко. Това е кауза, която винаги печели, независимо от съпротивата на националните предатели.
