Тези малки архитектурни форми от векове се явяват неизменно градинско украшение.
Автор: Дина Харизанова
Още преди няколко столетия те са красили именията на аристократите. Арки, преплетени с рози, често може и сега да се видят в градините и розариумите на Англия. Най-ярък пример е световноизвестната градина на Клод Моне в Живерни, на 80 км от Париж.
Днес вертикалното озеленяване, осъществявано благодарение на тяхното присъствие в дворния екстериор, отново е на мода.
Арките се разполагат не къде да е. Тяхното място трябва да бъде добре обмислено и свързано с хоризонталните елементи на ландшафтния дизайн. Една такава конструкция, поставена в средата на райграса например, би изглеждала твърде неуместно. Но ако я издигнем в началото на някоя пътека, тя се превръща в своеобразна „врата”, през която се преминава от една част на градината в друга – да речем към зоната за отдих.
Едно от нейните предимства е, че арката увеличава полезната площ, тъй като по нея може да се отглеждат виещи се растения и лиани.
Като конструкция тя представлява сводест елемент, разположен върху две опори. Изработва се от дърво или метал, а в редки случаи и от тухли или камък. През арката е добре да се вижда нещо привличащо погледа като красив храст, дърво или статуя.
Височината и ширината трябва да позволяват под нея да се минава или стои свободно, а виещите се растения, растящи по конструкцията й, не трябва да препречват прохода или да се закачат по дрехите и косите на хората. Като се изхожда от тези съображения, минималната й ширина следва да е 1,2-1,5 м, а височината – не по-малко от 2,2 м. Ширината на страничните й стени пък трябва да е най-малко 50 см.
Формата на свода на арката може да бъде доста разнообразна – заоблена, правоъгълна, триъгълна или изтеглена в готически стил.
Върху пътеката, тръгваща от входната порта и водеща към двора, може да се разположат през определено разстояние няколко арки.
Подходящи за засаждане край тях са както розите, така и клематисите, глицинията и любимите „телефончета”.
