Б. Б. отчаяно се бори с гравитацията на народния гняв
Автор: Стефан Солаков
Балонът на властта, който през последните четири години гордо се рееше над родните простори, напоследък е заприличал на изстискан лимон. Въздухът изтича от множеството пробойни, а кошът с пасажерите министри все по-опасно пикира над чакащата го с нетърпение черна земя.
За да избегне фаталния удар, капитанът на въздушното возило все по-често изхвърля излишния баласт и полага отчаяни усилия да отложи печалния край на един провален политически екипаж, узурпирал с измама държавното кормило и лъгал години наред собствения си народ с фалшиви обещания за икономически просперитет и щастливо европейско бъдеще.
Най-новият изхвърлен чувал от борда на правителствения балон беше министърът-боксьор Сергей Игнатов, превърнал се в представителен манекен на тъпашкото безочие и на очевадната меркантилност по отношение на академичната общност в държавата.
Шумният скандал с присвоените и раздадени на близки хора над 20 млн. лева от Фонда за научни изследвания разкри някои от най-уродливите черти от крадливата същност на управляващите ни „гербери“.
Да унижаваш и да се подиграваш с цвета на българската интелигенция и в същото време да крадеш и трохите от мизерната й трапеза, се оказа любим спорт на доста удряният в главата министър Игнатов и неговия финансов „кръстник“ Симеон Дянков – персона, достойна за главен персонаж в мафиотските романи на Марио Пузо.
Покрай бруталните кражби с участието на Игнатов, някак си в сянка останаха неговите изключително тежки прегрешения спрямо българското образование. Налудничавите проекти за реформи, които вече четири години тормозят както учители, така и децата и техните родители, продължават да се гаврят с над 2 млн. българи, страдащи от извратените и антидържавни позиции на самозваните „просветители“ .
Обявил се за министър-птица, който наблюдава от високо българското образование, Сергей Игнатов всъщност се оказа обикновена герберска гарга, която зловещо грачи над грозните руини, останали от една легендарна културно-образователна система, успяла да съхрани националната ни идентичност през тъмните векове на Средновековието до наши дни. Когато бе налетяна и почти напълно унищожена от лешоядите на „новото време“.
Игнатов ще остане в паметта ни като терминатор на българщината в смесените райони, където допусна вандалското отношение на една агресивна етногрупа да прогони и унижи учителите, не говорещи майчиния език на анадолските деребеи.
Те отдавна „колят и бесят“ в изоставените от държавата все още български (поне на книга) територии, докато централната власт си прави оглушки и крои планове как да извлече материална изгода дори и от погребението на националните ни идеали.
Преди дни един български професор, известен доскоро като солташак на турския атаман Ахмед Доган, призна в телевизионно интервю, че бате Бойко отдавна е забъркал отровното биле на националното предателство и участва активно в престъпна завера срещу държавните интереси на републиката. Години наред днешният ни премиер собственоръчно е разработвал агентурната сага, свързана с битието и политическата кариера на прочутия шпионин „Сава“, превърнал се в най-опасния термит, загнезден смъртоносно в основите на българската държава.
Театралните скечове, които тази двойка заговорници ни разиграва през последните години, най-после лъснаха с цялата си подлост пред очите на българската общественост, станала свидетел на трагикомедията в НДК. Потвърдени бяха всички наши предположения, че агент „Сава“ продължава да тъче на няколко стана и най-вече на този, управляван от главния бандит, окупирал премиерското кресло на „Дондуков“ 1.
В продължение на години Ахмед Доган играе ролята на мюре, което привлича гнева и пропагандните куршуми на опозицията и на българското общество, за да може нашенският Остап Бендер, наметнат с кожената тужурка на идейния му учител Дзержински да се пъчи като въшка на чело и да баламосва наивните избиратели, все още вярващи, че само той може да се справи с неоосманската чума, която като смъртоносно торнадо се е устремила към разградените територии на нашата държава.
Само пет месеца остават до болезнената „среща“ на Бойковия балон с твърдата повърхност на народния гняв. До тази историческа дата ще станем свидетели още на много изненадващи трикове, с които тайфата на управляващите престъпници ще се опита отново да ни измами и да ни убеди, че те са новите спасители „свише“, нещо като извънземни гости, изпратени от „Началника“ Бойков (разбирай Господ Бог), за да оправят най-после „лошия материал“, дръзнал да се нарече български народ. Каквито и фокуси да използват тези дребни мошеници, финалът вече е близък.
Комедията с магистралите приключва, настъпва времето на затворите. Където рамо до рамо, пременени в евтини раирани костюми, ще си дадат среща всички пътници от балона на измамниците, скрил слънцето на България през последните години на мутренско-милиционерската диктатура.
