Под прикритие, едно към едно


Под прикритие, едно към едно
Златомир Иванов сочи предполагаемото място, където би могъл да се прикрие стрелецът
01 Февруари 2013, Петък


И при покушението на Златко Баретата нещата опират до пари, власт и политика, както и до политика, опряла до средствата на мафията

Автор: Ани Петрова

Понеже на този свят все още има неща, които са Божа работа, в момента е невъзможно да се каже дали Златомир Иванов (Златко Баретата) все още е между живите, или вече е минал в други полк, както се пееше в един боен траурен марш.
Което, с извинение за цинизма, е без значение както за политиците, така и за хипотетичните конкуренти на Баретата в един високорисков и престъпно-високо-доходоносен бизнес, какъвто е наркоразпространението.

Ако почнем с политиците (където изненади са невъзможни), можем да кажем, че мнозина са доволни, тъй като бе извършено перфектното покушение. Неговите „достойнства” са много и несъмнени, дори и изброени в телеграфен стил: (1) пределна показност – посред бял ден, на стълбите пред Съдебната палата, фронтално срещу прозорците на главния прокурор; (2) прецизно подбран момент – в ден, когато новият главен прокурор Сотир Цацаров и министрите Цветан Цветанов и Диана Ковачева бяха извикани в Брюксел, за да им набият канчетата и да им натегнат обръчите; (3) безукорна организация на стрелбата, палежа и бягството – значи килърите в България правят каквото си искат; (4) съвършено медийно отразяване – не само заради Баретата, но и заради очакваното час по-късно присъствие на нападателя над Доган; (5) гарантирана международна чуваемост – защото само час по късно на 250 метра от местопрестъплението започна работния обяд на Бойко Борисов с над 250 дипломати и членове на Американската търговска камара.

Заради всичко това, заедно и поотделно, опозицията пя радостни псалми, благослови деня вторник (защото тогава са редовните седмични брифинги на почти всички парламентарно представени партии) и изпя нота по нота клише № 2…или № 3, няма значение.

Стара песен на нов глас
Текстово тази песен звучи така: Искаме оставката не на Цветанов, а на Борисов, защото той трябва да поеме отговорността за лъжата, че гръбнакът на организираната престъпност е пречупен (ДПС).
Всичките приказки на вътрешния министър Цветан Цветанов как е прекършен гръбнакът на организираната престъпност бяха развенчани от този опит за убийство и затова той трябва да си подаде оставката (БСП).

Скандалната стрелба по подсъдимо лице посред бял ден пред очите на десетки граждани и пред сградата на Съдебната палата в София е ясно доказателство за тоталната политическа немощ на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов да се справи с престъпността в България (Съюз „Единство”, т.е. Мартин Димитров и Надежда Нейнски).
Тъжно, но факт – когато някой показно, демонстративно, (полу)ефективно, нагло и в точния момент стреля срещу другиго – с минало в спецчастите (служил е заедно с братя Галеви); с ефективна присъда за ръководство на организирана престъпна група за разпространение на наркотици; със съмнения за съпричастност към поръчковите убийства на половин дузина знакови мъртъвци – първи се възползват политиците.

20 версии и всичките вече чувани
Виден столичен полицейски шеф (бивш шеф на отдел „Убийства”) каза, че подчинените му работят по над 20 версии. Е, дано сред тях да има оцелели от чистките в полицията, защото тогава ще могат да се възползват от опита си от близо 200 показни убийства от 1993 година насам.

Според вездесъщия и всезнаещ градски прокурор на София Роман Василев простреляният Златко Баретата е кацнал на мушката, защото се е опитвал да се върне в незаконния бизнес (преди да влезе за осем години зад решетките).
Може и да е прав, защото ден по-рано братски бургаски сайт не просто рече същото, но и спомена Митьо Очите като заинтересован от известно разчистване на територии.
И по-конкретно – на територии по Южното Черноморие, охранявани от фирма „Аркус сигурност”, която някога беше изцяло на Баретата, но после големи дялове и цели регионални клонове от нея бяха прехвърлени на други аркани, имащи много общо с Алексей Петров-Трактора.

Митьо май е зад граница от доста време – запознати твърдят, че това е неслучайно – да не го свържат с пукотевицата срещу Баретата.
Имало и втори бургазлия – човекът се водел собственик на бар; били му обещавани територии за наркоразпространение; и той вече бил зад граница, но всичко това са старини, а не новини.

Струва ми се, че има група задкулисни играчи - служители на бивши служби, хора на прехода, които имат интерес от едно нарастване на напрежението, коментира главният анализатор на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов, цитиран от половин дузина електронни медии.

Според него показността на стрелбата срещу Баретата има много общо с показността на нападението над Ахмед Доган, което говорело за желание да се влезе в топ новините.
Безлов изтъква, че „доста много криминални лица, след като бъдат справедливо пуснати от съда, след това биват застрелвани, не знам дали справедливо, някои казват, че е справедливо”.
Според анализатора, могат да бъдат изброени много такива герои в предходни години - съдени, пуснати и застреляни. По думите на Тихомир Безлов „все пак трябва да приемем, че има справедливост под някаква форма”.

Новината за „Ескадроните на смъртта”
Казаното от Тихомир Безлов е директна препратка към „Ескадроните на смъртта”. Темата не е нова за България и се дъвчи от години.  Всъщност този въпрос бе зададен за първи път още през 1993 г., когато на 4 септември снайперист уби от засада край Ловеч бившия шампион по класическа борба Стефан Мирославов–Крушата.

Ето какво пише по този повод журналистката Ана Заркова в книгата си „Големите убийства”: Слуховете за “черния списък”, по който експолицаи, обединени в спецотряд, требят босове от сенчестия бизнес, по-късно ще се появят в роман.
В произведенията си „Нерон Вълка” и „Калигула Бесния” писателят Христо Калчев събира и подрежда в система всички версии, които плъзват из пресата след разстрела на Стефан Мирославов и се повтарят многократно при последвалите покушения срещу Герман Винокуров, Деян Добрев, Цветан Цветанов, Крокодила, Жоро Италианеца, Цветан Илиев–Барото, Васил Илиев, Кимбата, Богата и Картофа, тримата полицаи от „Люлин”, сарафите от „Форекс” и Андрей Луканов.

„Черен списък” и „ескадрони на смъртта” има, твърдеше Христо Калчев. А Ана Заркова припомни (още преди години) откъде идва мълвата за тях.
За пръв път за спецотряд се заговаря, когато на власт е кабинетът на Съюза на демократичните сили, а вътрешен министър – Йордан Соколов. „Отряд за политически тероризъм създало правителството на Филип Димитров”, пише на 25 май 1993 г. в. “Труд”. Източник е лидерът на Движението за права и свободи Ахмед Доган, който още през декември предишната година пак в същия вестник твърди, че от провинцията в София са докарани “между 30 и 50 главорези, бивши служители на МВР, които в столицата никой не познава”.

Е, де го сега Ахмед Доган да каже така ли е, или не е така? Сигурно ще каже – някой ден. А междувременно се намери един човек, който сигурно е гледал българския сериал „Под прикритие” многократно, с молив в ръка и с едно наум.
Този наш колега твърди, че стрелбата по Баретата е извършена едно към едно със сцена от Сезон 2 на „Под прикритие“.

И дори се тревожи: Какво ще стане, ако сценаристите се пошегуват и в следващия епизод има престрелка между престъпници от съседските покриви на президентството и на Министерски съвет?
Божа работа! Дано Борисов опази Началника… И летете ескадрони, в устрема ви милиони… в долари са скрити!


Стрелбата срещу Баретата е с цел сплашване, гласи една от версиите

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
коментатора
04.02.2013 18:05:15
0
0
Стрелбата е фалшива,раните са неясни- КАК ЩЕ ОВОРИ ПО МОБИФОН АКО Е УЦЕЛЕН 2 ПЪТИ В КОРЕМА ОТ КАЛАШНИК???? НЕЩО ЦИРКА НЕ Е ДОИЗМИСЛЕН.[popinpopout][tongue][spermatozoid]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки