Този мач вече сме го играли...


Този мач вече сме го играли...
Отпуши се духът на омразата
31 Януари 2013, Четвъртък


Опитват се да възкресят старите скелети на антибългарската пропаганда

Автор: Стефан Солаков

Предупреждавам: Не се оставяйте на лавината от информация, която вече ни заля след трагикомичното оттегляне на Ахмед Доган от лидерския пост на ДПС. Изложени сме на опасна медийна радиация, която може да заличи всяко чувство за мярка, както и реалния поглед върху същността на един процес, който в крайна сметка ще бъде поредния удар срещу националните интереси на България.

Мога да ви уверя, че някой от нас вече са играли този пропаганден мач и той завърши доста печално за международния авторитет на нашата страна.
На 13 май 1981 г. турският мафиот Мехмед Али Агджа стреля и рани римския папа Йоан Павел ІІ. В центъра на италианската столица беше извършен брутален терористичен акт, който потресе световната общественост и изостри още повече противопоставянето между двата идеологически лагера, които до този момент си поделяха влиянието и политическия монопол върху народите на планетата.

В комунистическа България събитието прозвуча мимолетно и бе затиснато от всекидневната пропаганда, с която ни приспиваше режимът на Тодор Живков.
По това време работех в турската столица Анкара като постоянен кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА). Скандалът около покушението срещу папата се разгаряше с пълна сила, подклаждан от избухналата медийна война между Турция и Италия.

Мюсюлманин терорист беше посегнал на живота на световния водач на католическото християнство и този безумен акт не слизаше от екраните и страниците както на турските медии, така и на техните колеги от средствата за масово осведомяване на нашата планета.

И докато България спеше сладкия сън на самодоволното невежество, близо до нейните граници вече се завихряше едно страховито торнадо, което само след година щеше да помете спокойствието и арогантното самочувствие на управляващите я тогава червени гаулайтери.
С Угур Мумджу, водещ коментатор на турския вестник „Джумхуриет“, бяхме разговаряли доста често относно атентата в Рим и най-вече за участието на терористичната организация „Сивите вълци“ в опита за убийство на папата.

Той беше написал вече няколко крайно интересни книги, посветени на турската мафия и на нейната мрежа от контрабандни канали, водещи до различни точки на Азия, Африка и европейския континент.
Един горещ летен ден на 1982 г. разговаряме в кабинета на Мумджу заедно с кореспондента на италианската агенция АНСА и търсим причините за странното намесване на турската мафия в делата на католическата църква. В един момент турският колега ме изгледа в упор и най-неочаквано спомена името на България: „В най-скоро време вашата страна ще бъде замесена в атентата срещу Йоан Павел ІІ.

Предупредете властите в София, че турската мафия, която спокойно пребивава на ваша територия, ще насочи световната пропаганда срещу България и нейните съюзнически връзки със Съветския съюз“.
Въпреки усилията ми за допълнителна информация, Мумджу отказа да съобщи източниците на това „предсказание“, което само след няколко месеца хвърли България в устата на световните медийни лъвове. Историята по-нататък е известна.

На 25 ноември 1982 г. в Рим бе арестуван Сергей Антонов, служител в бюрото на БГА „Балкан“ в италианската столица. Името му гръмна по целия свят като главния злодей, организирал покушението срещу папата в сътрудничество с терористите от турската мафия.
Нашата страна бе разпъната на кръст заради убежището, която бе дала на представители от подземния свят на съседна Турция, участващи активно в контрабандни канали, минаващи през територията на България.

Оттогава минаха повече от 30 години, Сергей Антонов беше оправдан и освободен, но името на нашето Отечество дълго време беше синоним на разбойничество и религиозна нетърпимост. С общите усилия на Анкара и Вашингтон огромната цена на световния заговор срещу комунистическия блок на СССР бе платена от малка и, бих казал, доста наивна България.

Защо днес се връщам на онези тягостни събития, които изолираха нашата страна от външния свят и нанесоха трудно заличими поражения върху нейния международен авторитет.
Причината е една единствена: опитват се отново да ни вкарат в чужд сценарий, насочен срещу националната сигурност на страната. Нападението срещу Ахмед Доган в центъра на българската столица много напомня неуспялото покушение срещу римския папа.

Американските и турските тайни служби успяха тогава доста ловко да насочат следите срещу „империята на злото“ - СССР и нейния идеологически сателит България.
Забравих да спомена, че веднага след откровенията на Угур Мумджу уведомих моя началник в БТА Боян Трайков и настоях да придвижи тази информация към ръководните органи на държавата. Малко по-късно ми беше съобщено, че съм станал проводник на опит за провокация от страна на турската държава.

Последвалите събития потвърдиха думите на анкарския журналист, а вместо да бъда оневинен като вестител на лоши, но верни новини, на бърза ръка бях уволнен от БТА. Но това е друга дълга история...
Днес е важно да си дадем точна сметка какво се случи на 19 януари в НДК.

Моето скромно мнение е, че главната мишена беше отново България, а Ахмед Доган изигра ролята на Йоан Павел ІІ. Неадекватният студент Октай Йенимехмедов е точно копие на Мехмед Али Агджа – лесно управляем фанатик, обзет от желанието за обществена популярност и най-вече надъхан „патриот“, напомнящ почерка на тайните служби, занимаващи се с подобен род провокации.

Ето и някои хипотези относно нападението срещу Ахмед Доган. Номер едно: досието на тройния агент „Сава“ отдавна е на разположение на руското разузнаване.
У нас официално се мълчи, но най-старите съратници на Сокола, с които навремето той създаде ДПС, но по-късно бяха изритани от тази организация, са напълно убедени в шпионската му зависимост от Москва. За Лютви Местан също упорито се говори, че има отдавнашни контакти с КГБ по линия на своята съпруга.

Нека сега предположим, че Москва е решила да подмени своите депесарски атове в „руската тройка“ и да изпрати с почести Доган на заслужен отдих. Той – герой, Местан – поема „ушанката“ и жезъла на руските си началници, а България отново става за резил пред външния свят. Страничният ефект – шамар за правителството на Борисов, което напоследък забрави за българо-руската си дружба и върти сладострастни кючеци по посока на Вашингтон и Анкара.
Хипотеза номер две: турското разузнаване елегантно отстранява Доган и дава ход на операция „Касим Дал“. Хардлайнерите в турската общност у нас ще бъдат много по-ефективни и полезни за Анкара от „дървения философ“, който междувременно беше намразен от доста мюсюлмани заради баснословното си забогатяване на гърба на мизерстващите турски и помашки села в смесените райони на България.

И накрая нека допуснем и една комична версия – за нея се сетих като чух Бойко Борисов да хвали Лютви Местан, че ходи редовно на работа. За разлика от досегашния лидер на ДПС, който изобщо не се вясваше в залите на Парламента и беше отдавна забравил, че е служител на суверена, изпратил го в Народното събрание.
Да си представим сега, че на леля Цецка Цачева й писва от нередовния подчинен и решава да го отстрани завинаги като дразнител на нейното парламентарно величие. Спестява солидна сума от заплати и най-вече от онези над един милион лева, които държавата плаща за охраната на едни абсолютен мафиот и национален предател, обслужващ интересите на няколко чужди държави.

Майтапът на страна – само Цецка Плевенска би могла да измие националния срам, че 23 години нашата държава храни, и то повече от обилно, опасната змия, свила гнездо в нейните пазви. За съжаление тази хипотеза е най-слабо вероятна, тъй като добре знаем липсата на каквото и да е въображение, а да не говорим за управленчески умения на днешните ни властници.

За журналистите пък да не говорим – когато онзи селски циник Лютви Местан сипеше високопарни слова и настояваше да бъдат запазени здравето и живота на пионката Октай, как не се намери поне един репортер да го запита защо вандалите от ДПС не помислиха за здравето на своя човек, когато го млатеха като животно и ревяха побеснели „Убийте го“! Може би тогава дори и не знаеха, че атентаторът е от тяхната религия, а просто си представяха как тъпчат и унижават поредния гяур – така, както и техните прадеди са мачкали българската рая в годините на петвековното османско „присъствие“ по нашите земи.

Развитието на политическия спектакъл, който се разигра преди седмица в НДК, ще ни занимава и занапред. Най-важното е да не загубим основната нишка и да се подхлъзнем по удобната писта на различните политически и медийни спекулации.
Нека пазим името на България от групата безродници, които срещу шепа сребърници са готови да пожертват както авторитета, така и националната сигурност на нашето Отечество.

Патриотите от вестник „Десант“ и телевизия СКАТ са може би единствената гаранция срещу поредния опит за омаскаряване на българския народ. Защото познаваме и „кътните зъби“ на вътрешните и външни душмани и сме готови всеки момент да цапардосаме с факти и доказателства враждебните планове срещу България.
Нека не го забравят, нито пък да си мислят, че не помним, кой какви ги е вършил в миналото и как се опитва отново да възкреси старите скелети в килерите на тайните служби, работещи и днес срещу суверенитета на нашата страна.


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки