Жителите на Гложене се тревожат за съдбата на старинната църква „Св. Димитър“ в красивото им село
Автор: Йоанна Краева член на църковното настоятелство в храма Снимки: Дечо Ненов
На фона на ужасяващата статистика, че България е на първо място в Европа по брой на джамии на глава от населението, страната ни е напът да изгуби завинаги един от старите си християнски храмове. Той от години се руши насред гробището на тетевенското село Гложене.
Въпреки дългогодишните усилия на свещеноиконом Хаджи Делчо Линкин от тетевенската църква „Всях светих“ и предишната кметска управа да организират укрепването на тази светиня, тя продължава да е в окаяно състояние.
Преди време представители на Инспекцията по паметници на културата направиха проверки, измервания, фотографирания и накрая проявиха интерес лично тяхната институция да направи цялостен проект за спасителния ремонт. Но и до днес нищо такова не се е случило.
Молби и жалби
Без уважение и внимание остават молбите и жалбите, изпращани от църковното настоятелство в Гложене до инспектори, до Министерство на културата и до всевъзможни други организации. А историческата стойност на рушащата се църква е безспорна и местните жители се тревожат, че тя няма да може да се съхрани за поколенията.
В началото на новата 2013 година посетих гробищния парк и видях, че полиетиленът, с който храмът е покрит, се е скъсал. Веднага съобщих това на работниците, които по различни програми са ангажирани в кметството за изпълняването на различни задачи и настоях да отидат да вземат някакви предпазни мерки, защото времето се разваля с всеки изминат ден. Все пак зима е – вали ту дъжд, ту сняг. А природните сили допълнително усложняват положението с порутването на старината.
За моя изненада нито някой, дори служителите в кметството, не се разтревожи и така и се изпусна възможността, докато все още времето позволява, да се направи нещо, за да се покрият оголените зидове и вътрешност на старата църковна сграда. Без защита остана и входът й.
В това състояние, в което се намира храмът, най-спешно е изграждането на покривна конструкция и покриването й с керемиди. Належащо е незабавно да се пристъпи и към реставриране на иконописта над олтарната част. Но все още се търсят начини за финансирането на тези мероприятия, защото само силите и даренията на гложенци не стигат доникъде.
Предания и легенди
Рушащата се църква в гробищния парк на тетевенското село Гложене е построена през 1836 г. Въпреки лошото си днешно състояние, тя все още пази зад полусъборените си стени свободолюбивия дух на местните българи от тази епоха.
Старо предание, изнамерено от местния гложенец Марин Нинов, вече покойник, разказва, че храмът е съграден и изографисан със средствата на дошлия по тези места в началото на XIX в. Захарий Николаевич от Бесарабия.
Според запазената легенда той убил по време на коситба местния господар, за да спаси сестра си от неговите посегателства. След което яхнал коня му и избягал по неведоми пътища към Румъния. Там се запознал с гложенски имигранти и тъй като търсел манастир, в който да се моли за извършения от него смъртен грях, те го упътили към гложенската обител „Св. Георги“.
Смята се, че тя е основана още в началото на ХІІІ в., през 1224 г., като два-три века по-късно е реконструирана. Архитектурният й план копира почти дословно този на манастирите в Атон. За масивния й градеж са използвани тежки каменни блокове и ломени камъни, споени с хоросан. Вътрешността се е осветявала от големи правоъгълни прозорци.
Заслугата за построяването му се приписва на киевския княз Георги Глож, който е положил основите и е дал името на самото село в близост до него. То се наричало Киево и се предполага, че е наречено на украинския град Киев, където често монасите ходели да събират помощи.
Точно в тази света обител Захарий Николаевич отишъл като послушник, а по-късно се оженил за гложенка и станал свещеник в селото. Той успял да събере пари и да построи храма „Св. Николай“, в който служил дълги години.
Интересно е да отбележим, че неговият син Андрей Захаров взима участие в българските революционни освободителни борби по време на Руско-турската война.
Упадък и разруха
Гложенската черква „Св. Николай“, поддържала българския и християнски дух в продължение на почти цял век, спира да фукционира през 1918 г. с построяването на новия селски храм „Св. Димитрий Солунски“ в центъра на населеното място. Така изоставена, тя постепенно започва да се руши. Покривът й рухва през 2004 г., по зидовете се появяват големи пукнатини, дървените врати провисват и загниват, а стенописите, оцелели до наши дни само в олтарното пространство, постепенно са избледнели до почти пълното си заличаване. Каква е съдбата на иконостаса и иконите никой не знае. Вероятно те са изнесени още след като храмът престава да е действащ, без някой от местните да е запазил спомен за това.
Парите, осигурени за ремонт на покрива през 2005 г., стигат да се изгради частична дървена покривна конструкция само над олтара, а останалата част от светинята остава и до момента без защита от атмосферните влияния. Затова и църковното настоятелство в селото разчита на сърцати българи, които да направят дарения за реставрирането на храма.
Банкова сметка за дарения:
Църковно настоятелство – с. Гложене
