Вълци атакуваха стадо диви коне в Родопите


Вълци атакуваха стадо диви коне в Родопите
След вълчия набег стадото тарпани не се връща на старото място за паша
Ключови думи: Тарпани, Диви коне, Родопи
30 Януари 2013, Сряда


Въпреки инцидента, дивият европейски кон се адаптира успешно у нас

Автор: Златина Стоянова

През септември 2011 г. 12 коня, възстановка на дивия европейски кон тарпан, бяха внесени от Холандия и се адаптираха много добре на новото си място край източно-родопското село Сбор в Крумовградския край. При вълча атака в района на населеното място в края на миналата година обаче едно от родените в България тарпанчета загина, а три от възрастните коне бяха нахапани.
Христо Христов, експерт по дива природа и биоразнообразие в проекта „Новото тракийско злато“, поясни: „При вълча атака стратегията на конете е да избягат. За съжаление в този случай кончето не е успяло да се откъсне и да избяга със стадото на по-сигурно място. Данните от радиояките и наблюденията ни обаче показват, че след нападението конете избягват мястото на атаката и предпочитат открити места, на които се чувстват по-сигурни. Това ни кара да мислим, че тарпаните са научили как да се пазят от вълците“.

Според него вълчите жертви са част от естествените природни процеси, които все по-рядко могат да се наблюдават на други места в Европа. „В Източните Родопи конете, кравите и другите тревопасни поддържат пасищата и по този начин създават и поддържат хабитати за много други видове. Когато станат жертва на хищници, те осигуряват храна за лешоядите. Именно това прави биологичното разнообразие на Източните Родопи толкова уникално“, посочи още експертът. Той обясни също, че вълците обикновено нападат тези животни, които най-лесно могат да бъдат хванати, например млади и неопитни екземпляри, стар и слаб дивеч. Онези от стадото, които имат бързи реакции и са в добро здраве, биват по-рядко залавяни от хищниците. Заради осъществявания естествен подбор вълците имат положителен ефект върху животните, които нападат, и са играли през вековете важна роля в екосистемите.

В рамките на проекта през лятото на 2012 г. холандският студент Тим Ашбрюк е проучил взаимодействието между едрите тревопасни и вълците в Източните Родопи. Резултатите от изследванията му, които се очакват в началото на 2013 г., ще дадат по-пълни данни за популацията на кръвожадните хищници в Източните Родопи и хранителните им предпочитания.

Що се отнася до кончетата, Христо Христов разяснява, че те си имат тяхно социално поведение. Тарпаните живеят на хареми. Един харем се състои примерно от един възрастен мъжки, много здрав и силен, и 4 до 5 женски, а 5 или 6 харема правят едно стадо, едно хергеле. Всички останали млади женски и мъжки от тия обособени групи биват изгонвани от родителите след навършване на една или две години и те обособяват така наречения „мъжки клуб", което си е отделно стадо, съвсем близо до родителското. Представители на мъжкия клуб формират с младите женски нови хареми, които се присъединяват към някое съществуващо стадо. Много е важно в случая да има достатъчно място, за да може харемът и мъжкият клуб да съществуват и да се осъществява обмяна на генетичен материал.

„В България ние имаме създаден мъжки клуб и харем. Сега, ако всичко върви наред, ще внесем още един или два харема, за да има по-голямо стадо и това ще бъде достатъчно, за да се възстанови популацията и на други места у нас. Примерно, ако националните  и  природните паркове проявят интерес да се възстановяват изчезналите тревопасни, може ние да работим и там“ – добавя експертът.


Порода с история, стара като света
 
Тарпанът (Equus ferus), известен като евразийски див кон, е изчезнал подвид на дивия кон. В миналото той е бил разпространен от Южна Франция и Испания до Централна Русия. Има множество пещерни рисунки на тарпани от Франция, Испания и Скандинавия, както и остатъци от Южна Русия, където скитите са одомашнили тарпана 3 000 години преди Христа.
В България палеонтолозите също са намирали кости от тарпани, което е доказателство, че в миналото територията на страната ни е била обитавана от тях. Те изчезват в природата между 1875 и 1890 г., когато последната кобила е била убита при опит да бъде хваната. Последният тарпан в плен е умрял през 1909 г. в руски зоопарк. Не е известно кога хората са изтребили тарпана в България, тъй като костите му не се различават от костите на някои породи домашни коне.

От археологически останки и пещерни рисунки е знайно, че дивите коне дълго време са бродели по равнините на Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка във времето на късния плейстоцен. В края на последния ледников период местообитанията им силно намалели следствие на климатичните и растителните промени (като нарастването на горите например), както и на увеличаването на човешкото население.
В Близкия и Средния Изток дивите коне изчезват преди няколко хиляди години. Те оцеляват в Швеция до началото на холоцена и може да са просъществували в Англия до времето на римската инвазия. Последно във времето са оцелели само два подвида в Евразия и Източна Европа – тарпанът и монголският див кон, наричан още Пржевалски кон.

От 1930 г. насам са направени няколко опита да се възстанови този див вид чрез селекция на домашни коне, които в миналото са били кръстосвани с тарпани. Дивите коне, които бяха реинтродуцирани в България, са известни като коник. Тази порода произлиза от полски проект за възстановяване на вида. През 1936 г. полският професор Тадеуш Фетулани забелязва, че конете на някои фермери много наподобяват изчезналия тарпан. Той започва селекция с 35 такива коня, произлизащи от район, където преди столетие са били уловени последните диви тарпани, раздавани преди това на местните фермери. По-късно в някои страни – като Холандия, полският коник е бил успешно реинтродуциран. Общият им брой по света е около 4 000.


Табуните се завърнаха в Родопите като в родина

Екземплярите от дивите коне, изчезнали преди хиляди години от територията на днешна България, бяха докарани у нас със специални камиони от Холандия и пуснати в безлюден район на община Крумовград. Тогава те бяха 12 от едно семейство и бяха пропътували 2 500 километра от Страната на лалетата до новото си местообитание в българските Родопи.
Тук те живеят свободно в природата, където ги чакат много опасности. Първата, за която предупредиха природозащитниците, бяха вълците. „Ще се сблъскат с вълците. Тревата може би ще бъде с различно качество от холандската и водата ще е по-малко”, бяха убедени те. Притиснена бе и кметицата на Крумовград Себихан Мехмед, която пък изрази опасения от реакцията на местните жители. „Според мен ще бъдат противоречиви настроенията и това е нормално, защото е за пръв път, начало, диви коне са, плашещи малко”, каза тя.

Завръщането на тарпаните в Източните Родопи е част от дейностите за възстановяване на дивата природа по проекта „Новото тракийско злато“. През 2010 г. полудиви каракачански коне бяха пуснати на свобода в района на с. Черничино. Еколозите смятат, че възстановяването на древните тревопасни в природата подобрява функционирането на екосистемите. Свободно пасящите коне са много редки в Европа, а в България ще могат да се видят само край крумовградското село Сбор. През първата година те обитаваха оградено пространство, за да се приспособят към източно-родопската природа. После бяха пуснати на свобода. Мисията им, според специалистите, е пасейки дивата растителност да възстановяват естествените екосистеми.


Според Христо Христов – един от координаторите в проекта „Новото тракийско злато“, тарпаните вече са научили как да се пазят от вълците Единствената известна снимка на дивия кон тарпан, направена през 1884 г.

В категории: Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Гимназия
26.10.2015 15:03:07
1
0
Надявам се, че някой ще забележи този коментар, въпреки че е под стара статия. Исках да отбележа, че правилният термин е естестен отбор, а не подбор. Идва от отбиране, а не подбиране. Знам че звучи странно, но ако си отворите биологиите от гимнзиалния курс, ще видите, че дори там е пояснен термина. Поне като завършвах беше пояснен ;)

2
дидо
22.11.2014 20:36:13
2
0
Може след някоя година да ги виждаме впрегнати в някоя циганска каруца
1
Ник
31.01.2013 09:50:10
2
0
Циганите,ще им видят сметката!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки