Доколко сериозен е този проблем и как може да бъде облекчено състоянието ми?
Петър Градинаров,
Стара Загора
Терминът означава нарушения в мастния (липидния) статус на организма. Това е изключително актуален въпрос и представлява голям интерес, тъй като е свързан с многообразни и често срещащи се болестни състояния. Липидите са сборна група, в която се включват органични съединения, които имат различна структура, но са с приблизително еднакви физикохимични свойства. Като екзогенни липиди, получени с храната, те постъпват в тънките черва, където се емулгират от жлъчните соли, образувайки водна емулсия под формата на мастни капчици.
По-голямата част от тях попадат в черния дроб. Тук чернодробните клетки синтезират обратно ендогенни липиди: триглицериди, холестеролови естери, фосфолипиди. Според нуждите на организма, екзогенните и ендогенните липиди се разпределят най-адекватно благодарение обмена на т.нар. липопротеини, които по същество представляват молекулни комплекси на липидите със специфични белтъци. Специфичните белтъци носят названието аполипопротеини. Те транспортират триглицеридите, холестерола и фосфолипидите. Промененото съотношение на аполипопротеините се нарича дислипопротеинемия.
Липидните нарушения, главно т. нар. хиперлипемия, са обект на редица проучвания най-вече за връзката им с едно от заболяванията на човечеството – артериосклерозата. Артериосклеротичната дислипидемия, която е съставна част на т.нар. „метаболитен синдром“, се състои от повишени серумни триглицериди, повишени нива на т.нар. „лош холестерол“ (LDL) и обратното – ниски на „добрия“ (HDL). Различаваме първични и вторични хиперлипемии.
Какво трябва да бъде поведението на пациенти с дислипидемия? Промяната на начина на живот е терапевтичният метод на първи избор при пациентите с повишен метаболитен риск.
Конкретните мерки включват понижение на телесното тегло, повишена физическа активност, промяна на хранителните навици и антисклеротична диета. Тя трябва да бъде бедна на наситени мазнини, холестерол, сол и прости захари. Следва да се увеличи консумацията на плодове, зеленчуци, риба. Фибрите, пълнозърнестите храни и ненаситените мастни киселини трябва да бъдат в по-високо процентно съотношение в менюто. Доказателствата показват, че трайната промяна в стила на живот е по-ефективна от медикаментозното лечение при предпазването от захарен диабет тип 2. Без адекватна мотивация на болните обаче тази промяна не е възможна.
За тези, при които промяната на начина на живот не е достатъчна и особено при такива пациенти с висок риск за исхемична болест на сърцето (гръдна жаба, инферкт), се прилага и медикаментозна терапия. За лечение на атерогенната дислипидемия си прилагат: фибрати, статини, антиоксиданти, йонообменни смоли, никотинова киселина (но не и тютюнопушене!), калциеви антагонисти и т. нар. АСЕ-инхибитори. Категорично се забранява употребата на цигари и алкохол. Лечението следва да се извършва в специализирани заведения.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
