Всъщност мнението на хората няма никакво значение за врид-властниците на България
За всичко е виновен народът. Или материалът. Или електоратът. Или пенсионерите, а също и майките, както и децата, учениците, студентите, младите и старите учени. Виновни са членовете на ГЕРБ, но също и социалистите. Както и майките им. Особено онези, които не са осигурили на синовете си деди, за чиято смърт да бъдат винени комунистите. Виновни са не само живите, но и мъртвите. Както и космосът.
Само Бойко Борисов е праведен, велик, непогрешим, съвършен, божествен. И с правата на последна инстанция, чиито окончателни и неподлежащи на обжалване присъди винаги са предпоследни.
И не на последно място – народът е виновен и за предстоящия на 27 януари референдум (да не се е подписвал 700 и кусур хиляди пъти), както и за превръщането на референдума във фарс (защото барабар с другите народи Си заслужава управниците, които сам е избрал; и опозицията Им; и парламентарните Му комисии; както и Неговия ЦИК).
Първият референдум в демократичната история на България се превръща във фарс, особено след като Бойко Борисов смени рязко позицията на управляващата партия и кампанията за референдума придоби напълно завършен политически характер. Това коментира наскоро Антоанета Цонева, ръководител на Института за развитие на публичната среда. Цонева вижда на терена на референдума два отбора, които мотивират своите избиратели да гласуват преди всичко според политическите си пристрастия.
Политоложката добавя, че в кампанията за допитването почти не присъства информация за избирателите, а изцяло се разчита на мобилизация, противопоставяне и позициониране по политическа ос. Цонева е на мнение, че много повече тази кампания прилича на пропагандата по време на война – тиражиране на неистини, заблуди, използване на страхове и отсъствие на неутрална, сравнима, структурирана и ясна информация, така че избирателите да направят информиран избор.
По думите на Антоанета Цонева, цялото това настроение на дезориентацията и хаос в посланията се усилва и от липсата на заинтересованост от страна на държавните институции да разясняват значението на референдума като инструмент на пряката демокрация.
Заразна шизофрения или БойкоТ
„Аз не мога да участвам в шизофрения, заразно е". Така цветисто защити личното си неучастие и партийно-гражданския си апел за БойкоТ на референдума лидерката на „България на гражданите" Меглена Кунева. Тя демонстрира последователност в позициите си и за пореден път окачестви предстоящия референдум като фалш, а „единственият начин да се носиш срещу фалша и лъжата е като не участваш”.
Кунева обясни, че при провеждането на идентичен референдум в Литва е имало една година разяснителна кампания, а при нас не се знае дали ще има и 20 дни.
„Ние втора ръка хора ли сме, за да имаме втора ръка референдум, а не като този в Литва?", запита също Кунева. Тя подчерта още, че БСП, които инициираха референдума, няма да получат това, което искат, защото Борисов вече е казал, че няма да строим централата – което е самата истина, истината и цялата истина... засега.
Синята коалиция: Гласувайте, за да сте антикомунисти
Две "крупни лъжи" заблуждават българските избиратели броени дни преди националното допитване. Бойкотът на вота няма да донесе положителни резултати, а развитието на ядрената енергетика няма да модернизира държавата, твърди зам.-председателят на ДСБ Радан Кънев. По думите му, който не участва в гласуването, дава сопата в ръцете на БСП и енергийната мафия, тъй като тяхната цел не е валиден референдум.
„Целта им е ние, противниците на тази нова централа, да не гласуваме, да имаме един формален резултат на мощно "да". А той ще бъде бухалка в ръцете на БСП, които ще твърдят, че това е реалното съотношение в обществото", смятат тъмносините.
Левицата: Мъртви души и абсурден ЦИК
Хората трябва да излязат да гласуват на 27 януари и да направят референдумите нещо нормално за България, а не извънредно. Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев, докато лично агитираше край НДК в София софиянци да участват в допитването. Станишев припомни, че по време на подписката за "Белене" много хора са се подписали не само, защото са "за" изграждането на АЕЦ "Белене", не само защото са "за" изграждането на нова ядрена централа, а защото са отстоявали принципната позиция: "властта трябва да ни пита, трябва ние да имаме възможност да определяме политиката на държавата".
Иначе от левицата определят като абсурдно решението на ЦИК да остави ГЕРБ в кампанията за референдума, (където те са регистрирани като застъпници на тезата, че трябва да се гласува с „да”), но след (пред)последната заповед на лидера си трябва да агитират за отговор „не”. Освен това социалистите отбелязаха странното според тях набъбване на избирателните списъци с хиляди „мъртви души”.
„Това е един действително безсмислен референдум и ако отговорът на референдума е "да”, нищо няма да се промени. На този референдум просто ще се изговорят отново лъжите, които са повтаряли толкова години, и нищо. Тази централа е почната 1986 г., сега е 2013 г. Ако е била важна, да е била изградена”. Това са символите, думите, изреченията, съдържанието в редовете и между тях на последните засега послания на чинистър-председателят и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
Казано с думите, с които вкамени преди седмица Люба Кулезич: „За референдума – моето указание към партията ще бъде „не”. За членовете на ГЕРБ ще има такива указания, да гласуват с „не”. Не, не, не – ясно да го кажа!
Пътят към ада е покрит с предизборни обещания
Борисов е прав – това вече е един провален референдум, чийто резултати са без никакво значение. На първо място, защото след обрата в позицията на лидера си, членовете и симпатизантите на ГЕРБ най-вероятно изобщо няма да идат да гласуват. А в тяхно отсъствие наистина няма начин да се съберат необходимите най-малко 4 345 450 души и повече от половината да са отговорили с "да", за да се случи... какво?
Едно голямо нищо, със или без задължителност по отношение на решението.
За строителството на „Белене” няма пари (или поне Борисов ще твърди това до дупка), а мнозинството му в парламента ще му приглася. За друга централа няма не само пари, но и площадка. За АЕЦ „Козлодуй” не става въпрос, но пък въпросът е така витиевато зададен, че може и да става.
За партийното противопоставяне, както и за меренето на мускули и рейтинги референдумът ще свърши чудесна работа, независимо колко хора ще участват в него и какво ще кажат. Отдавна е известно, че след избори у нас всички участвали се обявяват за победители.
За демокрацията ще остане поуката и (може би) необходимостта следващият парламент да снижи безумно високия праг за участие; политиците да надживеят страха си от волята на хората; гражданите да продължават да надскачат бариерите пред правото си на решаващ глас.
Твърде много „ако”. Твърде много бъдеще време. И твърде малко търсене на отговорност от политиците.
Нещата с атомната енергетика щяха да са много различни, ако не бяхме затворили малките блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Нещата с тежестта ни в европейските институции щяха да са доста различни, ако не пращахме там „йесмен”-и. Нещата изобщо щяха да са безкрайно различни, ако народът на България не носеше със Сизифовски инат дамгата „виновен за всичко”.
Как се прави допитване по белия свят
Въпросът за АЕЦ е бил задаван много пъти в историята на ядрената енергетика по света. Дали да се строят ядрени мощности, или не са решавали хората в редица държави. Ето и опит за обобщение какво реално са постигнали някои от допитванията досега.
В Швеция през 80-те години на ХХ век има 6 действащи ядрени реактора и още толкова в строеж. Правителството на скандинавската държава е твърд противник на идеята за допитване до народа. Еколозите логично са на другия фронт. Тежката авария в американската централа „Three Mile Island” обаче променя настроенията на 180 градуса. На 23 март 1980 година шведите се изправят пред сложен въпрос с три възможни отговора.
Първата опция: шестте строящи се реактора да бъдат довършени и с общо 12 мощности държавата да оперира, докато се намери решение за заместването на ядрената енергия с ток от възобновяеми енергийни ресурси. Вторият пункт в бюлетината: държавен и общински монопол върху мощностите и постепенното им закриване в неопределен момент в бъдещето. Третата алтернатива - замразяване на строящите се реактори и в срок от 10 години затваряне на съществуващите. С малка разлика шведите избират втората алтернатива.
Парламентът в Стокхолм се съобразява с обществените нагласи и решава до 2010 година Швеция да е страна без работещи ядрени мощности. Тази 30-годишна забрана обаче поддава. Именно през 2010-та правителството отново обръща палачинката и решава да даде зелена светлина на модерни и безопасни реактори. В момента Швеция разполага с 10 ядрени реактора, които осигуряват 40 на сто от електричеството в страната.
В Швейцария през 1979 година се провежда първото от серия допитвания по въпроса за АЕЦ. Хората гласуват в полза на ядрената енергетика. Същият е резултатът и от следващия референдум през 1984 година. Шест години по-късно хората все пак допускат 10-годишен мораториум върху строежа на нови ядрени мощности. През 2003 година швейцарците пак са проядрено настроени като отхвърлят идеята за закриване на централи и удължаване на приетия вече мораториум. Резултатите изненадват анализаторите, тъй като социологическите проучвания сочат напълно противоположна нагласа.
Инвеститорите използват момента и подават няколко заявки за строеж на нови реактори. През 2011 година обаче федералното правителство охлажда проядрените настроения. Спират се всички планове за изграждане на нови мощности, а съществуващите 5 ядрени реактора трябва да бъдат затворени до 2034 година. И още един въпрос тормози швейцарците от кантон Нидвалден. През 1995 година хората трябва да решат дали в селцето Волфеншийсен да се изгради депо за отработено ядрено гориво. Отговорът на местната общност е „НЕ”.
Италианците също имат в историята си редица допитвания по ядрена тема. В края на 1987 година гласоподавателите отхвърлят ядрената програма на страната. Месеци по-късно Парламентът одобрява окончателното ликвидиране на съществуващите тогава три мощности, затворени след инцидента в Чернобил. През лятото на 2011 година правителството на Берлускони прави опит да възобнови използването на ядрена енергия. Следват бурни протести в цялата страна. Лявоцентристката опозиция настоява за референдум и въпреки призивите на Берлускони за бойкот половин Италия отива до урните. Предложенията на Берлускони за „отключване” на ядрената сила са отхвърлени с мнозинство – 95 на сто. След като и последният реактор в Италия угасва през 1990 година, днес Италия е единствената държава в Г8 без собствена ядрена мощност.
В Австрия, на около 30 километра от столицата Виена, днес се издига комплексът Цвентендорф. Единствената ядрена централа в света, която е построена, но никога не проработва. Зад този прецедент стои гласът на хората.
Още в края на 60 години автрийците поемат атомната вълна и решават да изградят мащабен ядрен комплекс на брега на река Дунав в градчето Цвентендорф. 700-мегаватовият реактор на едноименната централа се очаква да попълни 10 на сто от енергийните нужди на Австрия.
През 1976 година правителството хвърля около 2 милиона евро за национална информационна кампания, с която да обясни на населението ползите от ядрената енергетика. Редом с ползите, кампанията отключва и ред въпроси, свързани със сигурността и рисковете. Темата „Цвентендорф” вдига на крак хиляди хора, които не желаят да живеят в сянката на централата. 1977 година е белязана от шумни демонстрации. Скоро следва референдум, а управляващите социалисти са сигурни в победата на атома. Резултатът от допитването е с малък, но решаващ превес на антиядрените настроения.
Така през зимата на 1978 година Австрийският парламент гласува с мнозинство за погребването на ядрената енергетика. А изцяло готовата централа в Цвентендорф на стойност 1 милиард евро остава романтичен спомен за някогашните апетити към силата на атома. Днес централата е туристически обект, където всеки би могъл да види на практика как се прави ток чрез ядрен синтез. Площадката е филмов декор и сцена за грандиозни концерти.
