Спасяването на един фалирал военен завод

Автор: Камен Христов

Миналата година по повод  напрегнатата ситуация около ОЦК-Кърджали премиерът Бойко Борисов обобщи, че това е „батак, достоен да влезе в учебниците по икономика”. Тази негова крилата фраза сега спокойно може да долети и до Сопот, където да бъде „прикачена“ като запазена марка в стил „Гарантирано от ГЕРБ“ към оценката на казуса с разиграващия се там сходен сценарий в оръжейните заводи.

Разликата е една – ОЦК бе обявен за продан от кредиторите си, а ВМЗ-Сопот е в процедура по обявяване в несъстоятелност. Делото за това ще се гледа на 21 януари в Окръжния съд в Пловдив по искане на „Механичен завод – Девин” АД, а дотогава мениджмънтът на изстрадалия завод трябва да излезе с оздравителна програма.

Това се наложи, след като най-после тази седмица единственият одобрен стратегически инвеститор „Емко” ЕООД подаде обвързваща оферта, но пък не внесе искания депозит от 3 млн. евро. Така Агенцията по приватизация бе принудена да прекрати процедурата по раздържавяване на оръжейния завод. Започването на нова ще се проточи поне още една година, като през това време няма да има кой да гарантира изплащането на заплатите на работниците. Собственикът на „Емко” Емилиян Гебрев не коментира защо се отказа от покупката на ВМЗ. От своя страна изпълнителният директор на завода инж. Иван Стоенчев заяви, че спешно се заема с изготвянето на оздравителна програма.

Това, преведено на ясен български език, означава основно съкращения. Нещо, което  нито едно досегашно правителство не се зае да предприеме. За да не си навлече негативи и за да не предизмика ескалиране на социалното напрежение, което и без това е взривоопасно, и от ГЕРБ не посмяха да предприемат подобни стъпки.

Всъщност, това е още едно различие между положението в Кърджали и това в Сопот. При спасяването на Оловно-цинковия комбинат Бойко Борисов едва ли не с голи ръце го спаси от фалита, като неговият подвиг зае централно място в широко отразената от медиите спасителна операция. Докато сега дори самият премиер не се нагърбва с невъзможната мисия да даде нов живот на отдавна погребания оръжеен завод.

„Още в първите дни на мандата формулирах за президента Първанов най-сериозните няколко проблема за националната ни сигурност и един от главните сред тях беше тежката ситуация в българската отбранителна индустрия, т.е. във Военно-промишления ни комплекс. Обиколих и се запознах с поне 20 от водещите заводи във ВПК – както към икономическото министерство, така и към военното.

Написах анализи, концепции, планове, глави от книги, навивах с докладни президента да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, специално посветено на българския ВПК... Не, не и не! Нито за миг президентът Първанов не пожела да забележи съществуването и проблемите на нашите предприятия от военно-промишления комплекс. Намери нравствени и морални сили единствено да връчи най-високо държавно оръжие на един уважаван и богат оръжеен търговец с тесни връзки както във специалната продукция, така и със специалните служби”, казва в един свой анализ  професорът по национална и международна сигурност Николай Слатински, бивш съветник на президента Първанов в периода 2002-2006 г.

Думите му красноречиво показват, че управляващите в съвременна България от 1989 г. насам бягат от проблемите на ВПК като дявол от тамян. Нещо повече – не проявават никаква гъвкавост, пазарно мислене и далновидност за развитието на държавните военни предприятия. В същото време обаче щедро са раздали лицензи за търговия със специална продукция на над 120 частни фирми. Така в барутните погреби са изпратени не едно и две наши военни предприятия, а тези дни Министерството на икономиката обяви за продан и активи на „Бета” – Червен бряг.

Друга причина Борисов и компания да не могат да „спасят” с голи ръце загиващото ВМЗ е, че ключът към оздравяването му са именно споменатите вече неизбежни съкращения – твърде непопулярен ход в обстановка на предстояща предизборна кампания. В момента в предприятието работят 3200 души – твърде много за обемите, които произвежда то. Но социалната система на страната не е готова да даде подкрепа на хората, които биха останали на улицата при осъществяването на едно такова мероприятие. В района на Сопот те нямат друго препитание – по принцип местната икономика се крепи само на раменете на оръжейния комплекс.

В сряда след заседание на областния съвет за тристранно сътрудничество в Пловдив, социалният министър Тотю Младенов се опита да внесе доза оптимизъм като обяви, че общините Сопот и Карлово могат да осигурят общо 500 работни места по оперативните програми за съкратени оръжейници. От Българо-германския център пък заявиха  готовност да преквалифицират до 300 човека. И виж ти, какво съвпадение – това прави общо 800 устроени работници или точно толкова, колкото под сурдинка премиерът Борисов предложи да бъдат съкратени!

Третата причина властта да абдикира от казуса ВМЗ е това, че тя просто няма ресурс да се възползва от завода. За разлика от това на ГЕРБ, много от предишните правителствате правеха щедри подаръци на държавното предприятие във вид на безлихвени заеми. Но и те не му помогнаха да се измъкне от затъването, особено след  въведеното през 1999 г. от ООН ембарго за износ на оръжие за държавите от Африка – основен пазар на произвежданите от ВМЗ мини и ракетни установки. Пирон в ковчега му забиха и мощната търговия с евтини руски и китайски лагери, вместо с далеч по-качествените, но скъпи, родни, както и други детайли от динамично променящата се  икономическа ситуация по света и у нас.

Тази седмица министър Добрев посърнало обеща до уикенда оръжейниците да получат по един аванс и една заплата. Но зад гърба му премиерът не спира да мърмори: „Приблизително 100 000 лева на ден ни струва на данъкоплатците този завод”.




В категории: Общини , Горещи новини