Гробарите на европейска България

Автор: Стефан Солаков

Когато ГЕРБ влезе с летящ старт в българската политика, нашите сънародници пъшкаха под гнета на червено-турската коалиция и отново търсеха на хоризонта поредния спасител. Водени от надеждата, че новият месия е български генерал с подчертано юнашко излъчване и с типичния за американските комикси ореол на справедливия Батман, над един милион избиратели решиха да поверят съдбата си в ръцете на новите национални герои, обещали да ги отърват от робството на Ахмед Доган и на неговите политически авери Станишев и Сакскобургготски.

Още тогава им беше обещано, че именно тези хора ще поведат България към благодатните европейски хоризонти и ще я спасят от оковите на все още живия стил на тоталитарните политики.
Щемпелът „Европа“ често се употребява в днешно време, за да прикрие множеството измами, с които се сблъскваме почти всеки ден в политическия и икономически живот на нашата страна. Вече шест години сме част от семейството на ЕС, но, въпреки щедрите обещания, продължаваме да кретаме на опашката на бедните и нежелани роднини в общия европейски дом.

Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) вече четири години ни убеждават да стискаме зъби и да чакаме с надежда промяната на това мизерно живуркане.
В края на техния управленчески мандат обаче и най-щадящата равносметка не може да скрие административната и интелектуалната им немощ, довела държавата до просешка тояга и напълно разрушила нейната имунна система в почти всички области на днешното й нерадостно битие.

„Искам да се обърна към господин Борисов и неговия министър Делян Добрев и да им кажа: Вие сте гробарите на днешна България!“ Думите не са изречени от професионален политик или от редовните „говорещи“ глави на телевизионния екран.
Безработна жена от ВМЗ в град Сопот протягаше с трепереща ръка празните фишове за неполучените вече три месеца заплати в това цветущо доскоро предприятие и разказваше пред репортерските камери как управляващите ни варвари само за три години са унищожили напълно поминъка и живота на обширни области в Централна България.

Гладни и озверели от унижението, на което са подложени, три хиляди високо квалифицирани работници от Сопот, Карлово и близките до тях селища от цялата си измъчена душа прокълнаха властта на вандалите от ГЕРБ и открито призоваха за насилствени действия срещу пагубния за държавата режим на кабинета „Борисов“.

А докато народният гняв клокочи и се кани да залее цялата страна, вицепремиерът Дянков усилено търси изход от икономическото блато, в което ни набута през последните години, и май вече го е намерил. Геният на финансовата мисъл предложи революционен ход за повишаване на обществения оптимизъм в условията на прословутата икономическа криза.

Затаяваме дъх и що да видим:  за да се оправи България в най-скоро време, Дянков предлага да се вдигнат двойно заплатите! Браво! И сега да видим на чие рамо ще кацне най-напред птичето на финансовото щастие.
Как на кое, на любимите наши ръководители – гражданите, които ни обещаха реки от мед и масло, ако се докопаме до фондовете на Европейския съюз.

Явно те първи са стигнали до щедрото им кранче, защото предложението на вицепремиера е доста обещаващо: по 8000 лева месечна заплата за бате Бойко и сламеното чучело в президентството, още толкова за началника на парламентарния концлагер леля Цецка, а надолу по стълбицата на държавните хрантутници сумите са също така апетитни и напълно европейски.

От кумува срама премиерът Борисов се направи на изненадан и отрече да знае за най-новите планове на Дянков да се пребори с кризата. На фона на кървавите сълзи на сопотските майки и на плача на гладуващите им деца малко трудно господин премиерът би си спомнил, че само преди половин година лично той беше изказал възмущение от ниската си заплата и беше наредил на своя финансов екзекутор да „оправи“ заплатите на управляващите велможи.

Мизерстваща България е обект не само на подигравки от нашите партньори в ЕС, но и на сериозни научни изследвания, свързани с медицинското състояние на хората, които днес въртят кормилото на бедстващата ни държава. Изказванията на премиера Борисов на различните европейски форуми го наредиха на първо място в класацията за най-потресаващи словесни „бисери“, изричани някога от влиятелни представители на висшата държавна власт.

В световното подреждане за най-атрактивни издънки нашето момче е непосредствено след ненадминатите комици от Съединените щати Джорд Буш – младши и Мит Ромни. Наскоро в Кипър бате Бойко направи сериозна заявка да заеме още по-предно място в таблицата на планетарните чокундури.
Без да му мигне окото там той заяви, че сме отличниците на ЕС и че трябва да сме благодарни на неговото правителство, защото е осигурило на всички нас много повече... музеи и опери, отколкото неговите предшественици.

Учудващо е защо културният министър Рашидов все още не е откликнал подобаващо на това вълнуващо изявление и не е организирал колективни посещения в „многобройните“ опери и музеи на гладуващите работници не само от Сопот, но и от други краища на страната, където бяха погребани останките на някога индустриална България.

Кралският призив на Мария-Антоанета „Като няма хляб, яжте пасти!“ долетя от средните векове и се превърна в емблема на ГЕРБ и на неговото „европейско“ правителство.
След византийското, турското, съветското и живковото робство доживяхме и това на „герберите“ - една странна сплав от милиционери и мутри, издигнали алчността и простотията като флаг на политическата си доктрина.

Почти всеки ден те ни показват своя престъпен лик и ни уверяват, че вършат своите безумия в името на нашето добруване. Трябва ли тогава да се учудваме, че близо 300 хиляди българи страдат от тежки психически увреждания, които се превръщат в опасен бич за нашето общество. Зачестилите масови убийства и самоубийства са най-яркото измерение на политиката, която ни доведе до мрачните бездни на човешкото падение.

Няма да е достатъчно само да изхвърлим от политическата сцена тези застрашаващи държавата нашенски уроди. Необходима е и спешна хоспитализация на мнозина от тях и то преди да е станало фатално късно и да се стигне до масови сблъсъци в навечерието на предстоящите избори.
Гробарите на съвременна България трябва да изпратим незабавно там, където е истинското им място – на бунището на политическата история. Нека почиват в мир и да оставят най-после на мира един народ, на който вече му омръзна да е жертва на безскрупулни престъпници.



В категории: Коментари , Горещи новини