Българските пазачи – с яки мускули, но без стотинка в джобовете
11 Януари 2013, Петък
Десетки са знайните и незнайните служители на фирма „АПАС 2002“, които са пазели безплатно обекти на Васил Божков
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Легендарен е блянът на премиера Борисов да опаше страната ни с аутобани. „Така искам да изглежда България – слънчогледи, жита, а в средата магистрала“ – размечта се той в началото на юли миналата година, едва сдържайки бригадирския си устрем, жизнерадост и дръвновение в стил „Пред нас са блеснали житата“, твърде характерен за времената на ранния соц.
Както си е редно, това са строго охранявани обекти – зер, току-виж някой отмъкне част от скъпоценния асфалт, та той вземе да не стигне да се покрие шосето в достатъчно дебел пласт. Затуй и на всеки километър по време на мащабните бойкови строежи на века може да се видят охранител до охранителя, мила моя, майно льо...
Хубаво е. Нека има работа за повече хора.
Само дето се оказва, че това е най-рисковата професия в нашата страна. Не толкова заради опасността да бъдеш прострелян, намушкан или пребит от безстрашни и нагли бандюги, а защото като нищо можеш да бъдеш най-бесрамно обран... от собствения си работодател. Кой знае защо именно охранителите са хората, на които най-често у нас не им се заплаща положения труд и те редовно остават без заплати месеци наред.
И понеже не са компактна маса, като работниците във ВМЗ-Сопот например, за тях е трудно да се организират в стачка или протест срещу това безобразие.
Вярно, по-безстрашните от тях дръзват да поведат лична и епична битка на съдебната арена с ощетилия ги работодател. Макар че такива смелчаци са единици, съдебните хроники все пак изобилстват от подобни дела.
В „Десант“ неведнъж сме давали гласност на различни примери за некоректни фирми, които оставят без прехрана свои служители и респективно техните близки, спестявайки си изкараното от тях с честен труд възнаграждение.
За поредния такъв случай ни съобщи наш читател, признавайки своята безпомощност да се справи с хищните акули в този бизнес. Димитър Рангелов е от Пловдив. През 2009 г. той започва работа като охранител към „АПАС 2002“ ЕООД. Плащат му, каквото му плащат, до някое време и след април 2010 г. спират да му дават заплата. Както и на останалите му колеги – близо 40 души.
Годината така си изтича без да получат и стотинка повече. Димитър Рангелов завежда дело за неизплатените му суми, което печели в съда, но пък си изгубва работата. Всички, които като него са се жалвали пред Темида, са уволнени. Тези, които остават на поста си, продължават да работят – все така без пари. За 2011 г. не им е платено нищо, а за цялата 2012 г. са взели само 4 заплати.
Пловдивската Инспекция по труда извършва в началото на 2011 г. проверка в „АПАС 2002“ ЕООД и установява, че в дружеството „не са изплатени в установените срокове уговорените трудови възнаграждения на работниците и служителите в обектите в Катуница, Централна ремонтна база-Пловдив, База „Тракия“, Шишманци, сепарация – 9 км и Чирпан“ за месеците от май до декември 2010 г. От ведомството издават предписание парите на ощетените хора да бъдат изплатени „на два транша със срок до края на месец март 2011 г.“
Освен това инспекцията установява, че не е заплатен и положения на редица от изброените обекти извънреден труд в размер на 2496 часа, за което издава допълнителни разпореждания той да бъде начислен и заплатен надлежно.
Нищо такова не се случва обаче. Както с празни ръце остава и съдията-изпълнител, който отива с изпълнителния лист от съда да събере сумата, дължима на Димитър Рангелов и която „АПАС 2002“ е осъден да изплати – общо 3414,48 лв. със съответните лихви и главници. От тях Рангелов получава единствено 500 лева, които са му преведени едва в края на април 2012 г. И толкова. Другото е.. чаша студена вода!
И ако беше само този случай, да речеш „Здраве да е“! Но само един бегъл поглед към съдебните решения от последните години разкрива, че трудово-правни дела срещу фирма „АПАС 2002“ са водили още не един или двама нейни служители. И то не само в Пловдив. По повод неизплатени заплати и други нередности пред магистратите са се жалвали и в съдилищата в Русе, Хасково, Плевен, Трявна, Карнобат, Ловеч, Айтос, Бургас и къде ли още не. И навсякъде делата са решени в полза на работниците.
През април 2011 г. лично министър Тотю Младенов при свое посещение в Хасково обявява името на тази компания като един от най-големите длъжници на заплати в областта.
„АПАС 2002“ е регистрирана в София и се управлява от Чавдар Ангелов. Справка в Търговския регистър показва, че името на този господин се среща в още десетки компании, на които той е управител, съдружник, собственик на капитала или пък член на Съвета на директорите. Сред тях са: „Адлер БГ“ АД, „БДЖ-Трансимпекс“ АД, „Балканкар-Дунав“ АД, „Йорсет хордингс – България“ ЕАД и пр. – все предимно мощни акционерни дружества с милиони левове капитал. Едно от които дори е със собственик на капитала офшорна фирма от Вирджинските острови.
Впрочем зад голяма част от тях се съзира сянката на известния предприемач, сочен от списание „Wprost“ като най-богатия българин Васил Божков. Така например през октомври 2010 г. бе съобщено, че „Холдинг Пътища“ е продал охранителната си фирма „ПСТ-Роси“ ЕООД за 1,1 милион лв. на купувача... „АПАС 2002“. Освен това в управата на много от компаниите Чавдар Ангелов фигурира редом до името на приемания от мнозина като дясна ръка на Васил Божков Орлин Хаджиянков. Макар че той преди време продаде дяловете си в „Мостстрой“ АД, „Холдинг Пътища“ АД и „Железопътна инфраструктура“ и вече е заличен от ръководството им.
Отделен въпрос е, че повечето, ако не и всичките обекти, които охранява „АПАС 2002“, са на Божков – и магистралните участъци, изграждани от неговия „Холдинг Пътища“, и корабостроителницата в Бургас, и Локомотивния и вагонен завод в Русе, и т. н.
Интересно е тогава как такива мастити предприемачи с милиони в джобовете си, буквално се циганят за жълти стотинки и принуждават наетите от тях служители да им работят ангария. При това става въпрос за унизително нищожни заплати, които се договарят да им дават – между 200 и 300 лева! Но вероятно точно това е начинът да се натрупат милионите.
Не знам дали кръщавайки фирмата си „АПАС“, Чавдар Ангелов е имал предвид, че така в индийската митология се персонифицират космическите води. Но именно като „апас“ се прославят небесните и земни богини, чиято крайна цел е да се влеят в океана.
В случая с тази нашенска охранителна фирма под океан, и то безбрежен, би трябвало да се разбират огромните печалби, трупани от Божков и хората около него.
По думите на Димитър Рангелов работниците са били лъгани, че предприятието, чиито обекти охраняват, не било превело парите за заплатите. А, както стана ясно, предприятието и охранителната фирма всъщност са разклонения на едно дърво от фирми с общ корен. Където гарван гарвану око не вади.
Опитахме се да се свържем с представители на „АПАС 2002“ на техния телефон, който намерихме в популярните бизнес справочници. Самата компанията няма собствен интернет сайт, така че това бе единственият начин да намерим връзка с тях. Но се оказа, че обявеният номер дава непрекъснато факсов сигнал.
Засега няма надежда историята да приключи с хепиенд за работниците. Но пък известно упование, че в случая може да бъде раздадена някаква справедливост, все пак мъждука. То се съзира в постановлението на прокурора от Софийска градска прокуратура Димитър Ангелов, който, запознавайки се с материалите по преписка, инициирана в отговор на жалба на Рангелов, и на базата на установените в хода на прокурорската проверка обстоятелства относно публично правните задължения към НАП на „АПАС 2002“ – които се оказват в размер на цели 1 576 553,71 лв., излиза със становище, че са налице достатъчно данни за „осъществен състав на престъпление по чл. 227Б, ал. 2 от НК от управителя на фирмата Чавдар Ангелов“.
И с още топло прокурорско постановление от 14 ноември 2012 г. разпорежда образуването на досъдебно производство срещу шефа на охранителната компания за това му провинение.
Въпросният член от Наказателния кодекс гласи, че по него отговарят за деянията си „управителите или представителите на търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност“.
Запознати със съдебната практика смятат, че дори да се стигне до внасянето на обвинителен акт, едва ли ще станем свидетели на осъдителна присъда за Чавдар Ангелов. Както и издаването „в името на народа“ на изпълнителен лист за събиране на вземанията, дължими на работника Димитър Рангелов от Пловдив, досега не е довело до желания резултат.
Но „Десант“ ще продължи да следи случая, за да видим доколко така прехвалените реформи в съдебната ни система ще дадат някакъв ефект.
