Братята Антон и Атанас се почитат за здраве и берекет
17 Януари 2013, Четвъртък
Отбелязваме техните празници в два последователни дни
На 17 януари Българската православна църква почита паметта на преподобний Антоний Велики – първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.
В календара на българите Антоновден е част от тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано – на 16 януари, с празника „Южници-вережници”, „Петрово въже” или „Петрови вериги”. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
В народните представи свети Антон е по-малък брат близнак на свети Атанас. Съществува поверие, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасов – тръгват по хората. За двамата братя – Антон и Атанас се счита, че са ковачи (ножари, железари, налбанти), затова са известни като покровители на ковачите и железарите.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден. Празникът е свързан с предпазване от болестите и най-вече „лелята” – чумата. Често светците се наричат „бащи на чумата”, тъй като се смята, че тя се е родила на техния ден. Затова и съществуват забрани за жените: да не докосват вълна, защото във вълната спи чумата; да не варят боб, леща, царевица, варива, за да не се разболяват децата; да не се плете и шие.
На този ден по традиция жените изпичат содени питки, които се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат” децата от шарка. Мажат се с мед или петмез и се раздават на близки и съседи за здраве. Една оставят на тавана за „лелята”. На трапезата присъстват още содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Свинско месо не се слага, за да не се разлютяват болестите.
В някои райони Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден свети Антон преследва лудостта, която се крие в дявола с нож в ръка.
Имен ден празнуват: Антон, Антония, Анатолий, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Дончо, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони и производни на латинското име Антониус, което значи „безценен, неоценим, който няма цена”.
Свети Атанасий Велики почитаме на 18 януари. Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата. Светецът е покровител на снеговете и ледовете. На този ден той отивал в планината, свалял дебелия кожух, обличал копринена риза и се провиквал „Иди си Зимо, идвай Лято!”. Има и летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.
Народните представи асоциират светеца с голям мъж с калпак, яхнал своя кон, обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и втора Коледа, защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега. Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат” – има ли много сняг, голям берекет се очаква.
В някои райони на България хората посрещат изгрева на Атанасовден със запалени огньове. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Наближава период на пост и въздържание, през който годежи и сватби не се извършват.
На други места се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората или да се омилостиви светеца да излекува някого от тежка болест. Характерен е и ритуалът побратимяване, който се изпълнява и на Ивановден.
През този ден традиционно на трапезата се слага питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, а най-вече свинско с бамя.
Именници са Атанас, Наска, Таню, Таска и производни на името Атанасиос, означаващо „безсмъртен”.
