„Тук би могъл да бъде устроен земният рай, а какво е сега...“
Всеволод Михайлович Гаршин
Цитатът е на руски писател, участвал в Руско-турската освободителна война и дал име на местното читалище в с. Светлен - „Всеволод Михайлович Гаршин – 1902 г.“. За тези, които не са го чували, селото се намира в Североизточна България, на 6 км от Попово.
Всеволод Михайлович Гаршин е роден през 1855 г. в руската Екатеринославска губерния. Произхожда от беден дворянски род. Още като ученик се посвещава на литературното творческо. След като завършва гимназия, става студент в Планинския институт.
Когато започва Руско-турската война, той е третокурсник. Въпреки това, зарязва учението и постъпва като доброволец в армията, като редник от 138-и Болховски пехотен полк. Участва в боевете на Русчушкия отряд. Ранен е в крака в битката при с. Аязлар (старото име на Светлен) и е върнат за лечение в Русия. Слави се като защитник и застъпник на Българската национална кауза.
Гаршин е автор на произведения, посветени на войната, публикувани в руския печат. Сред тях е и разказът „Аязларският бой“. В негова памет има издигнат паметник в селото. Неговото име носи и една от улиците в квартал Княжево в София.
Преди освобождението Светлен е населено само с мюсюлмани, които живеят в две махали – турска и черкезка. По време на войната там се водят едни от най-ожесточените битки. Даже районът впоследствие е наречен „Малката Шипка“. След победата на руснаците и българското опълчение турците от селото побягват към Шумен.
Много от тях се заселват из Лудогорието, където са известни като „каралом чингернелер“ (черноломски цигани). Черкезите пък се установяват в Турция.
За начало на новата история на Светлен се счита датата 20 май 1879 г., когато тук пристигат първите заселници – бежанци от Беломорска Тракия. Те са 7 семейства от селата Янорен и Кутруджа, Димотишки санджак, Одрински вилает, Софлийска каза. След няколко дни идват още десетина семейства, а до края на 1882 г. в селото се заселват повече от 100 български фамилии от Беломорска Тракия.
След Балканската и Първата световна война, добило слава на беломорско село, към него прииждат нови бежанци. През 1934 г. е преименувано на Светлен, което е превод на български от старото му турско име Аязлар – ясно, светло.
Години наред хората тук се стараят да съхранят всичките си традиции и обичаи, включително и автентичния си език.
Главна роля в това начинание оказва местното читалище „Всеволод Михайлович Гаршин“. Създадено е през 1902 г. и първото му име е „Наука“. Новата му сграда е открита през 1973 г., когато започва и активната му дейност.
Една много добра идея се осъществява вече втора година в сградата на духовното средище. Там е отреден специален кът, в който се прави признателност в снимки, грамоти и други предмети, близки до хора, допринесли за развитието на читалищната дейност.
В многобройните изяви на самодейците към културната институция у нас и в чужбина се включват не само деца, но и възрастни хора, които предават своите знания и умения, характерни за беломорци. Една от най-големите атракции в последно време става трудов обичай, наречен „Маганене, дрънкане и предене на памук“, характерен единствено за техния бит. Преди броени дни е заснет и филм, разказващ за същността на тази традиция.
Незабравими са преживяванията на тукашните хора и покрай осъществяването на културния проект, кръстен „Светлен – наш общ дом“.
Главната му цел е да промени отношението на младите към историята на родното място, към културните традиции и наследство. Както и да ги мотивира за по-нататъшна изследователска и творческа дейност в областта на българската история, краезнание и култура.
„Акцентът в начинанието поставихме върху това децата да узнаят историята на селото. Важно бе да научат и за голямото наводнение през 1954 г., разрушило една от старите махали. Все още живи свидетели разказваха през сълзи за ужаса, който са преживели с прииждането на голямата вода от река Черни Лом, която минава от южната и източната страна на селото. А малчуганите правеха интервюта с възрастните хора, които бяха техни „обекти“ на събирателска дейност. Не само това, следващите беседи бяха свързани с обичаите и празниците от едно време, с детството и сватбите на възрастните и т. н.“, разказва за проекта Катя Грибнева, дългогодишен читалищен деец.
Тя допълни, че беломорските българи се държали задружно и се отличавали от другите по това, че отглеждали много добитък, основно овце и коне, не обичали пиянството и дори с референдум през 1927 г. затворили всичките си кръчми.
Навремето в селото спазвали една много рационална традиция, наричана „излизалка“, според която младите семейства трябва да заживеят самостоятелно в нова къща, съвсем скоро след сватбата.
„В рамките на същия проект проведохме и конкурс „Баба и внуче за беломорски ястия“.
Организирахме демонстрации на специфичната ни кухня по време на сборовете, като например как се пече беломорски клин върху печката, а не във фурната“, допълва още Грибнева. Сред манджите, които вече почти не се приготвят, са: варен булгур, зрял фасул с булгур на фурна, ошав, разядка, смигал, трахана, омач, бърканица и др.
Най-интересна за децата пък се оказва инициативата „Игрите на баба и дядо“, в която възрастните хора имат задача да ги научат на игри, характерни за беломорци във времената, когато е нямало никакви играчки.
Те всички са с много странни имена, като например „подляскан топ“, „бъхтан топ“, „чурукмянь“, „къргух“ и др. Катя си спомня и че една от тях е с доста хазартен характер, но навремето не са се разменяли пари, а плодове например.
В селото се поддържа и етнографската къща музей, в която са събрани сбирки. Една от тях е посветена на писателя Гаршин. В други пък са показани съдове от множеството тракийски могили наоколо и предмети от бита на беломорци.
През 2005 г. в Светлен е открит храм „Свети цар Борис-Михаил Покръстител“, направен в руски стил, в памет на освободителите.
Оттогава всяка година в деня на християнското семейство съвместно с читалището църквата организира беседа с тукашните малчугани, в която им се обяснява как да влизат и да се държат в храма, кои празници и защо се празнуват, как се палят свещи и т. н.
