Самолети и корвети или респектиращи ракети

Автор: Полк. инж. Тодор Андреев

Неотдавна стана ясно, че правителството е дало мандат на военния министър Аню Ангелов до март да преговаря за покупката на осем изтребителя за това, което е останало от армията ни. Днес, когато се налага в кризата да харчим така необходимите ни средства за оцеляване, за да купуваме самолети, отново се питаме защо позволихме да ни отнемат най-респектиращото оръжие, което гарантираше националната сигурност на държавата ни –  оперативно-тактическите ракети SS-23.

На потайно място предателски, под внушението на чужди сили, най-безотговорно бе решено да се отървем от нашето супероръжие, имащо възможност да атакува цели на разстояние 400 км. Ако сега го притежавахме, нямаше да има необходимост да изтръскваме и последните стотинки от празните си джобове, за да купуваме някаква си дузина стари аероплани. Онези, които взеха това погубващо решение, са още живи. Но очевидно няма кой да им потърси отговорност. А и явно никой не иска това.

Като специалист твърдя, че за да не се налага утре два пъти да съжаляваме, днес е необходимо да престанем да харчим милиарди долари за корвети и самолети, а да се снабдим с необходимото количество нови оперативно-тактически ракети. Това оръжие при изразена силна воля и решителност от страна на нашето политическо и военно ръководство е в състояние да охлади всички „горещи глави”, които дръзнат да замислят агресия срещу нас.

С голяма доза сигурност може да се предполага, че един ден някой ще се провикне: „В България няма права и свободи” за човеците, които искат автономия! Не е трудно да се предвиди какво ще бъде поведението на онази натовска военна сила, която отдавна не слуша своя голям съюзен брат. Тя не изпълни желанията на САЩ да пропусне въоръжените им формирования да прекосят територията й на път към Ирак; не им предостави военна база на черноморското си крайбрежие; не е съгласна щатски кораби да курсират из Черно море, където тя има влияние.

Същата, която нападна кюрдите в Ирак, протяга ръце към Крим, а сега и към Сирия. Тя няма да се поколебае да защити „правата” на братята в България, които най-малкото ще поискат тук да има два национални езика и автономни области.
Едва ли членството ни в НАТО ще гарантира в случая националната ни сигурност. Жив пример за това е съперничеството между Гърция и Турция в Егейско море и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната само от Турция. Нищо че и в двете страни има разположени американски военни бази.

Тази вероятност, за която официалните власти избягват да споменават, е до такава степен сериозна, че се налага, както много други държави по света с подобна на нашата съдба, да потърсим не само косвен (чрез НАТО, САЩ и други велики сили), но и пряк път за гарантиране на нашата национална сигурност. А за това е необходимо да снабдим въоръжените си сили с ефективни бойни средства за възпиране, от които като суверенна държава несправедливо бяхме лишени. Трябва добре да се знае, че това не могат да ни го осигурят прескъпите корвети и прочее отслабени съзнателно с годините въздушни сили.

Единствено ракетите, като най-съвремено модерно високоинтелектуално оръжие, може да позволят на малки държави като България чрез стратегията за неядрено възпиране да получат шанс да противодействат срещу вероятни военни акции на много по-силен противник.
Като правило днес сблъсъците имат ограничен мащаб и се провеждат с ограничени средства. Решавайки въпросите за отбраната си, малките държави не са заставени да се изправят срещу десетки дивизии на противника.

Често е достатъчно с определен вид ракети да се създаде убедителна заплаха за най-важните противникови цели. Пресен пример за нещо подобно е масовата употреба дори на неуправляеми ракети, каквато тактика приложиха палестинците срещу всемогъщия Израел.
Както показва историята, а и съвременността, ракетите са онова супероръжие, което силно респектира и великите сили. Те се страхуват от него, страхуват се от неприемливите загуби, които биха получили от един ответен ракетен удар дори с конвенционални бойни глави. И това е една от сериозните причини, поради която искат да възпрепятстват въоръжаването на малките държави с това оръжие.

Днес в света 22 държави разполагат с балистични ракети, а седем от тях могат да ги произвеждат. Възпирането с ракети не означава бойните им глави веднага да се стоварят върху територията на евентуалния агресор. По-скоро, разбирайки че ще му бъдат причинени неприемливи щети, той ще е принуден да държи сметка не само за военния аспект, но и за съотношението „стойност – ефективност”. Дори ограничен по мащабите ударен потенциал е достатъчен, за да направи настъпателната операция неприемливо скъпа и да застави противника да се откаже от нейното провеждане.

Не е ли дошъл моментът да коригираме грешките си, допуснати с даването на съгласие да се унищожат SS-23, и, като си даваме сметка за сложното положение на Балканите, да възстановим огневата мощ на България?
Като ще развързваме кесиите за изтребители, защо да не закупим новия руски високоточен ракетен комплекс със скрита подготовка „Искандер“, който представлява един респектиращ  възпиращ фактор за „горещи глави”. В крайна сметка руско модерно оръжие – ракети, кораби, вертолети и пр., купува и натовската ни съюзничка Гърция.

Изследванията на специалисти са показали, че по критерия „ефективност-стойност” ракетният комплекс „Искандер” превъзхожда 5-8 пъти най-добрите чуждестранни аналози, като например американската ракетна система с оперативно-тактическо предназначение АТАСМS (Army Tactical Missile Sistem), активно използвана по време на войната в Персийския залив.
Уникален патент само на „Искандер“ е разработената радиолокационна глава за самонасочване, което позволява на ракетата да поразява и движещи се цели.

Едностепенната твърдогоривна ракета „Искандер-М” пък има далекобойност 500 км. За да не може да бъде прехваната от зенитните средства, след изстрелване тя не лети по обичайната предсказуема балистична траектория. Движи се със скорост 5 км/сек по програма, подчинена на законите на случайността, и затова не е възможно да се прогнозират объркващите й маневри, което прави невъзможно атакуването й от антиракетните средства на противника. Предимствата й са безкрайни и трудно могат да бъдат изброени всичките само в една журналистическа публикация.

Но е добре да се знае също, че отскоро я има на въоръжение в турската армия. Нечуваните качества на новото руско оръжие привлича вниманието и на такива страни като Сирия, Индия, Иран, Китай, които изразяват желание веднага да го закупят. От „Искандер-Е” пък, която в близките 10-15 години не може да бъде нито унищожена на позиции, нито сигурно прехваната от антиракетите, се интересуват множество арабски държави.
Ако ние успеем да се снабдим с това оръжие, военно-политическата обстановка на Балканите ще се промени кардинално в полза на България.

Бойните параметри на това оръжие са съобразени с всички международни договори и ние имаме право да го притежаваме. Това ще ни позволи чрез респект и възпиране да влияем благоприятно върху обстановката в региона. Смешно и жалко е на тази перспектива да се противопоставят вариантите със закупаване на корвети и прочее тромави морски съдове, които очевидно не издържат на съревнованието с ракетите на нашия театър на военни действия по основния военен показател „стойност-ефективност”.

Подходящи качества имат крилатите ракети, но те не само са относително скъпи, но употребата им изисква осигуряване на господство във въздуха, което нашите ВВС днес не могат да гарантират, а и най-модерните от тях не са боеспособни без американската космическа система за навигация НАВСТАР, която се контролира от Вашингтон.
Най-вероятно турските генерали добре са знаели, че едва ли някой би пожелал „да изпита съдбата” с агресивни и дестабилизиращи действия срещу България, докато тя притежаваше възпиращите високоефективни SS-23, отличаващи се с две във висша степен важни качества: висока точност и неотразимост.

Загрижени за националната сигурност на държавата си, в случай че един ден по различни причини пожелаят да наложат своята воля върху северната си съседка, те поискаха от американците да унищожат българските комплекси „Ока” SS-23 Spider („Паяк”). Когато наш генерал попитал американското военно аташе защо се налага да унищожим балистичните си ракети, той с усмивка му отговорил: „За да не се изкушите в деня Хикс“.
Всеки може да тълкува думите на американския разузнавач както иска. Факт е обаче, че в момента България е останала като гол охлюв пред лицето на всевъзможни опасности, вече не може да респектира със своето уникално оръжие и всеки може да я шантажира.

И докато у нас съсичаха ракетите ни и съсипваха въоръжените ни сили, в същото време съседите, които демонстрират съюзническо доверие, не само запазиха огромните си армии, съсредоточени до нашата граница, но и продължават да ги въоръжават с нови, модерни нападателни оръжия!
Преди да се предприемат каквито и да е стъпки за снабдяване на войските ни с ново въоръжение, не е зле нашите управници да си припомнят думите на мъдрия германски канцлер Бисмарк, който беше казал, че не го интересуват намеренията на съседите, които всеки момен могат да се променят, а техните възможности.




В категории: Горещи новини