Технология на манипулациите*

Автор: Тоби Акселрод

От известно време в българския интернет витаят откъслечни публикации за „официално искане” на евреите относно създаването на еврейска държава в германската провинция Тюрингия със столица Ваймар, което естествено предизвиква бурно възмущение не само сред германците, но и сред българите. За да осветлим детайлно въпроса, днес ви предлагаме превод на един интересен материал по темата от Тоби Акселрод, кореспондентка на Еврейската телеграфна агенция.

Израелски художник хвърля предизвикателство към границите – национални, политически и културни – с проекта си за създаване на еврейска държава в бившата Източна Германия.
Ронен Ейделман иска да повдигне въпросите за националната идентичност, антисемитизма и сложните отношения между Германия, евреите и Израел. Ейделман, американски евреин, който в последните години живее в Германия, казва, че неговият проект отразява „силата на изкуството в способността му да задава въпроси и да поставя огледало пред обществото”.

„Аз искам да изтрия границата между живота и изкуството – заявява той. – И не искам да седя в гетото на галерии и музеи, искам да изляза на улицата”.
И въпреки че някои немци без умора обсъждат тези теми, предложението на Ейделман за създаването на „Мединат Ваймар” (Държавата Ваймар – от иврит), явно жестоко ги е засегнало. Един еврейски лидер заяви, че и кракът му няма да стъпи в тази нова „държава”. Университетът Баухаус, в който Ейделман специализира и за когото във вид на дипломна работа е бил замислен проектът, веднага се дистанцира от тази идея.

Други просто не вярват в смесването на изкуство и политика.
Със знамена, флагове и миниконституция, Ейделман „вижда в провокацията средство, за да се поговори за истините и табутата, които иначе никой не би анализирал: антисемитизма и критиката на Израел” – казва Даниел Гаеде, директор на образователните програми на мемориала Бухенвалд.
„Аз не съм против изкуството – заявява Гаеде. – Но аз съм против изкуство, което понякога напомня за политическа акция, а след това, когато възникнат политически усложнения, започваш настойчиво да повтаряш: не, не, това е само изкуство”.
Можем да си спомним някои исторически и художествени прецеденти.

През 1934 година Йосиф Сталин създаде еврейска област със столица в Биробиджан. В 1940 година гестаповецът Адолф Айхман утвърди план за изселване на евреите на о. Мадагаскар, но нищо повече не направи по въпроса. В 2007 година писателят Майкъл Хабон създаде виртуална еврейска държава на Аляска в своя роман „Еврейски съюз на полицаите”.
Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад също цинично предложи Германия и Австрия да приемат на свои територии една еврейска държава.

Сега Ейделман пое щафетата. На 22 юни (2008 г. б.р.) с демонстрация и конференция той провъзгласи Мединат Ваймар, еврейска държава на германска земя, в Тюрингия със столица Ваймар.
Това мероприятие съвпада с навършването на 37-годишнината му и е дипломантски проект за магистратурата му в специалността „Общественото изкуство и новите художествени стратегии” в университета Баухаус.

Засега не е ясно ще привлече ли идеята „Мединат Ваймар” недоволни израелци, всеотдайни антисемити и объркани немци – или никого няма да привлече. Границите и дефинициите затова и съществуват, за да бъдат оспорвани; такава е мисията на университета Баухаус, който заедно само с няколко други института в света присъжда научна степен по специалността „Обществено изкуство”. Интернет страницата на университета съобщава, че неговите студенти извършват „временни интервенции в общественото пространство”.

Но дори такъв университет няма да приеме изцяло проекта на Ейделман. Университетът не разреши на Ейделман да изложи своя проект в университетския музей и публикува съобщение, в което се казва, че университетската управа се опасява да не бъде „възприета като защитник на политическо движение за създаване на еврейска държава в Тюрингия. Това е невъзможно.”
Ваймар, родината на Гьоте и Шилер, люлка на недълговечната предвоенна германска демокрация, се намира само на няколко километра от Бухенвалд, нацисткия лагер на смъртта.

Ейделман последователно заема различни пози – престорен песимизъм и внимателно разиграна мания за величие.
„Надявам се, че решенията ще бъдат взети на конференцията следващата седмица” – заяви той и добави, че неговите привърженици вече са изпратили текстовете на няколко варианта за химн на сайта на проекта <http://www.medinatweimar.org>.
„Аз бих искал това да стане своеобразен Базел за Ваймар, подобно на първата ционистка конференция от 1897 година” – добавя художникът, чиито родители са емигрирали в Израел от САЩ през 1978 година.

Той се нарича „горд израелец, но абсолютно не ционист”, а своя проект – „политическо движение като произведение на изкуството”, снабдено със знамена, песни и емблеми.
Той повдига три главни проблема чрез своите „Тринайсет принципа”, повлияни от „13-те принципа на еврейската вяра” на Маймонид: германската вина и фило-семитизма („Германците се отнасят много добре към мъртвите евреи, а как ще се отнесат към евреи, които са все още живи?”); това, което Ейделман нарича „провал на ционизма: изключително много израелци се стараят да получат втори паспорт”, и „провал на държавата Тюрингия”.

Някои могат и да си помислят, че няма нищо по-странно от това да се предложи на евреите масово да се преселят в Германия, да не говорим, че става дума за държава, която се бори с високо равнище на безработицата, изтичане на мозъци и ксенофобия?
Ейделман настоява, че същността на проекта не е в това евреите да наказват Германия, а по-скоро подобно на начина, по който те са успели в Израел, чрез еврейските пионери да превърнат Тюрингия „в процъфтяваща държава”.

Неговият последен стимул или последна сламка е дошла от Ахмадинеджад, който през 2005 година заяви, че ако Австрия и Германия чувстват вина за холокоста, те са длъжни да създадат еврейска държава на своя територия, като по този начин разрешат близкоизточния конфликт.
Очевидно е, че иранският президент е „антисемитски провокатор”, казва Ейделман. – „Но може би ние можем да поставим тези въпроси по-честно? Защо в света да няма още една еврейска държава?”

Волфганг Носен, глава на еврейската община на Тюрингия, наброяваща 800 човека, ми каза, че той дори и не би помислил да задава такива въпроси. „Това е отзвук от заявлението на иранските идиоти и хората могат да си помислят, че евреите тръгват да я правят тая държава” – допълни Носен.
„Ние сме длъжни да сме щастливи, че имаме истинска държава и да не правим от всичко това цирк – заяви Носен и добави, че не е давал на Ейделман никакви съвети – нито за, нито против. – Аз просто му казах, че мен там няма да ме има.”

Ейделман не е първият, който оспори границите на изкуството в Германия. Например през 2006 г. испанският художник Сантяго Сиера демонтира своята инсталация-помпа, която изхвърляше изгорели газове в посока на една бивша синагога, близо до Кьолн. Сиера заяви, че е искал само да осъди „опошляването на паметта на холокоста”.
Австрийските художници Юлиус Дойчбауер и Герхард Спринг разбиха своя „антифашистки парк на развлеченията” в Берлин, в който имаше увеличена фотография на мъртви тела с дупки от куршуми, с така изрязани лица, че всеки можеше да си покаже лицето в дупките и да се снима, „идентифицирайки се” с жертвите от холокоста.

Най-близко до Ейделман достигна израелската видеохудожничка Яел Бартан, чийто късометражен филм „Нощен кошмар” предлагаше да се поканят 3 милиона евреи да се преселят в Полша. Неотдавна тя заяви пред израелския вестник „Аарец”, че „аудиторията не знаеше как да се отнася към това – сериозно или не”.
Ейделман казва, че в неговия проект „всичко това е ясно, фантазия”. Ной той в същото време счита, че последствията могат да бъдат потресаващо положителни, евреите могат да се преселят тук от Израел, а „когато `Империята` в крайна сметка рухне, могат ли хората да се преселят тук и от Америка? Вероятно.”

Само си представете какво ще стане, ако няколко милиона евреи се омешат с два милиона немци – казва той. – Нещо от това ще се получи, включително смес от иврит-немски-английски с участие и на други езици”.
Ако приемем такова определение, то Мединат Ваймар вече съществува – в Израел. Обкръжен от повече или по-малко враждебно население, превръщащ пустинята в цветна градина, смесващ култури, езици и съдби. Може би Мединат Ваймар – това сме ние, Израел?
Но Ейделман с подобно тълкуване не е съгласен.

*Заглавието е на „Десант”

Бележка на редактора: Всяка подобна „фантазия” в рамките на изкуството или малко зад тези рамки би изглеждала инфантилна, пък ако щете, дори умилителна. Но не и когато става дума за еврейската диаспора. Не съм антисемит, но към този народ, доказал през хилядолетията способността си да оцелява без оглед на средствата, се отнасям с порядъчна доза респект. И когато някой негов гласовит представител каже „А”, по никой начин не очаквам нещата да приключат на „Б”. Тръгнат ли по една пътека, винаги стигат до „Я”. Така че тук дори е неуместна нашенската поговорка „Бий самара – да се сеща магарето!” Тук направо Марко с голямата востерица...



В категории: Международна политика , Горещи новини