Най-голямото масово убийство в България


Най-голямото масово убийство в България
Стоян Агов
09 Януари 2013, Сряда


С цената на живота си студент прекратява касапницата. Според смъртния му акт умира от бронхопневмония

Автор: Борис Цветанов

Поредната кървава драма в Щатите с масов разстрел отново се спря на следствието, а не на причината. Масовите кланета не са чужди и на нашата действителност, а вероятно ще ги има и в бъдеще – в много отношения вече сме по-американци от американците.

Иначе и в онова време, което социализъм му викахме, имахме една кървава Рождественска нощ – през 1974 година. Драмата се разиграва в Студентския град в София. Българската преса я отразява с три вестникарски реда: психично неустойчив младеж извършил стрелба в Студентското общежитие, при което има жертви. Толкова. Големият брат винаги се старае да не ни стане много с каквото и да било...

Бранимир Дончев Делчев има несподелена любов със студентка втори курс. По-малък е от нея, все още ученик в единадесети клас на Осма гимназия. Момичето многократно е отблъсквало мераците му, но той не е навикнал да му се отказва.

Баща му е от голямото доброутро. Заместник-директор на ДСО „Стара планина“, което е монополист в областта на дърводобива и дървообработването. Дори и в наше време битува наложеното от аркадашите на бащата Делчев скудоумие, че Бранимир имал психични проблеми, страхова невроза и не знам още какво.
Но криминалистите, които са работили по случая, говорят за строго обмислени с умисъл действия. Само един пример: Бранимир като опитен килър прави всичко възможно, за да заличи пътуването си до квартал „Младост“ – три пъти сменя трамвай и автобуси без никаква необходимост. И освен това месеци наред тренира стрелба с пистолет. А от библиотеката е взимал книги, върху които си личи, че е водил бележки за жизненоважните органи у човека.

В общежитие № 2 пристига с осем пълнителя – 72 патрона, носи фински нож, който според професионалиста  Димитър Пенов, преподавател във факултета „Сигурност“ към Академията на МВР, е изключително опасно оръжие.
Бранимир и друг път е идвал в общежитието и никой не го закача. Като дете на големец неведнъж по дребни поводи се е заканвало: „Много знаете, ама ще видите какво ще става!“. По онова време това е обичайният стил на мамините синчета. Пък и нали е Рождество, макар неофициално признат, празник все пак, та и сега преминава пропуска безпроблемно.

Още щом изкачва първия етаж и вади пистолета. В същото време Стоян Димитров Агов, студент трети курс по журналистика, минава край общежитието с приятели, но отминава, отивайки към друга сграда, където се провежда традиционното студентско съвещание. Носи хляб и казва на другарите си, че само ще го остави на пропуска и ще ги настигне...

Тогава Стоян е на 30-години – представител на наборите, които тогава наричаха връстници на Свободата. В общежитието е известен още като Батето, защото е по-възрастен от колегите си, пък и има зад гърба си години сътрудничество в дузина вестници и списания с публикации на журналистически статии, публицистика и поезия. Отделно пише и документална книга за загиналия през 1925 г. началник на авиацията майор Асен Агов.
В момента, в който Стоян оставя мрежата с хляба, Бранимир вече е пред вратата на първата стая в коридора на първия етаж. Студентът по журналистика тръгва към изхода, когато проехтяват изстрелите.

Първите жертви са двама студенти от Виетнам. След това се отваря втора врата и падат убити младеж от Близкия изток и момче от Севлиево. Следващата врата е на младо семейство – Бранимир убива съпруга от упор, застрелва и прегърналата го млада съпруга – така и ще ги намерят. А после ще се окаже и че са чакали дете...
Стоян Агов хуква по стъпалата, взимайки ги по две-три наведнъж. Бранимир презарежда – по коридорите настъпва хаос. Никой не мисли за озаптяването на убиеца. Никой, освен Стоян. След време баща му ще плаче: „Ако не беше Стоянчо, мъртвите щяха да бъдат поне два-три пъти повече“. Потвърждават го и криминалистите.

Тичащите с обезумели погледи момчета пречат на Стоян да е по-бърз. Някои са ранени, препъват го, а той крещи: „Спри!“ и скача в мига, в който убиецът отново презарежда пистолета си.
Само в тъпите американски екшъни супермените имат шансове да използват секундата за презареждане. Стоян е обикновено момче, родено в Долна Оряховица – знае само, че трябва да отнеме сеещото масова смърт оръжие...

Куршумът го удря в гърдите, но не смъртоносно. Смелият младеж избива пистолета с ефектен удар и се опитва да хване стрелеца в мъртва хватка, на каквато са го научили приятелите му от Коми. Убиецът обаче измъква финския нож и го забива в плешката на долнооряховския студент.

Но вече на помощ идват приятелите му. Пръв – студентът по българска филология Исмет Север. Хладното оръжие на килъра ще се забие три пъти в тялото му – два пъти между плешките и веднъж право в бъбреците. Той ще падне и ще изгуби съзнание, но скоро идват Симеон Димчев и Стефан Маринов. Най-сетне Бранимир е повален и е затворен в една стая, за да не бъде линчуван на място. Извикана е „Бърза помощ“. Но тя пристига фатално късно за Стоян Агов. Висококвалифициран лекарски екип три дни се бори за живота му, но напразно. Останалите десет ранени момчета и момичета ще се оправят...

Броят на труповете и до днес остава загадка. Шофьорът на линейката Кирил Петков и до днес твърди, че са били 11. БТА обаче е упълномощена да признае само 6. По-късно и още два.
Любопитен факт е, че милицията пристига на мястото, едва когато Би Би Си вече е предала страшната вест. Иначе родната милиция уж и тогава ни пази, но всъщност пази... властта.

Още през същата кървава нощ всички студенти, обитаващи общежитие № 2, са преместени – казват, че заради грижата за психичното им здраве. Квартирата на Стоян е преобърната. Изчезват ръкописът му за авиатора Агов, негови разкази и стихове. В „Пирогов“ под диктовката на майор от ДС е попълнен смъртният му акт, в който като диагноза за кончината му се отбелязва „бронхопневмония и сърдечна недостатъчност“. Някой си Николай Андреев – следовател по следствено дело 204/1974, и досега твърди, че „при несполучлив опит да презареди пистолета си обвиняемият Бранимир Дончев е нанесъл удар с нож в гърдите на Стоян Агов със засягане на белия дроб, който впоследствие не е починал от раните си, а от бронхопневмония“.

Този следовател налива лъжицата с катрана. В неговите изявления дори името на убиеца е дадено грешно. Според него нито Стоян Агов, нито Исмет Север са участвали в обуздаването на престъпника. Не се споменава и Симеон Димчев. В обвинителния акт, благодарение на този следовател, като обвинение към сина на „голямото доброутро“ е отбелязано: „Държане на оръжие без надлежно разрешение и причиняване на убийства и опит за убийства“.

Иначе срещу Бранимир няма дори и процес. Признати са му психични отклонения, както и непълнолетност. Определен е за лечение в Психиатричната клиника в Ловеч. Но по време на транспортирането му дотам е „убит при опит за бягство“. Този финал на драмата обаче е истинска „тъмна Индия“. Така и никой не е видял трупа на убиеца. Има само закован ковчег...

Бащата на Стоян и брат му Николай търсят помощ за разкриването на истината от влиятелни долнооряховчани, издигнали се в столицата – малкото градче иначе, като родно място на седем-осем генерали, има славата на „червена крепост“. При една от срещите, един от тези генерали – Константин Христов, предлага да проведат разговора в Борисовата градина, но забелязват, че им е лепната „опашка“...

Трябва да признаем, че за всичките изминали близо 40 години от драмата в Студентския град рядко се среща такъв случай, в който да се намерят смели момчета като Стоян и Исмет да спрат изстъпленията на развилнелите се убийци. Обикновено подобни патаклами завършват със самоубийството на килъра. Но и до ден днешен нито в столичния Студентски град, нито в родното градче на човека, който според официалното писмо, придружаващо медала му за гражданска доблест, „пожертва себе си, за да предотврати по-нататъшни изстъпления“, няма поставена дори паметна плоча, която да напомня за достойния младеж Стоян Агов.



Стоян Агов (мъжът в бяло) с близките си на празника на Долна Оряховица през септември 1974 г. Той така и не успява да види тази снимка, която пристига на адреса му в общежитието след неговата смърт Исмет Север днес Убиецът Бранимир Дончев

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки