Започнахме годината с нов президент, завършихме я със стари муцуни

Автор: Диана Славчева

Откъснахме и последния лист на календара за 2012 г. Къде на шега, къде наистина – светът взе, че не свърши в края й. Така е, като се хваща вяра на изчезнала древна цивилизация.
То и България не успя да се затрие през изминалата година, колкото и смело да крачим право натам. И както като пътеводна светлина ни насочват именно в тази посока всички случили се през годината събития на наша територия. Като иде реч за края на света обаче, някак си всички вдъхновено вярват, че това ще се случи.

Но стане ли дума за ликвидирането на страната ни, народът нахлузва розовите очила с голееемите диоптри и все успехи му се привиждат. Нали така казват правителствените пиари, как да не им повярваш. И да не седнеш да плетеш топли пуловери за премиера, че току-виж вземе да настине по ширналите се магистрали, с които опасва страната като паяжина.
С риск да скършим самодоволната гордост на управляващите, ще хвърлим поглед върху скритата зад лустрото реалност за това, което преживяхме през отминалите 366 дни – с цял един ден повече, подарък от високосната 2012-а.

Безспорно най-разтърсващото събитие през нея бе зловещият атентат на летището в Бургас, който почерни светлата дата 18 юли, на която отбелязваме годишнината от раждането на големия българин Васил Левски (дали пък съвпадението е случайно?!). Такива работи иначе се случват почти ежедневно на най-различни места по планетата. Случи се и у нас – както се казва, никой не е застрахован. Това, с което нашият терористичен акт втрещи света, е, че близо половин година след него, при положение че имаме пръстови отпечатъци, ДНК профил, снимка, видео, дори главата на атентатора, неговата самоличност продължава да е мистериозно неизвестна.

Дори от Интерпол определиха това като „аномалия“. Аномалия бе и съобщението от първия работен ден на Новата година, че е установено кой е един от двамата „вероятни помагачи“ на предполагаемото камикадзе, пребивавало у нас под името Жак Филип Мартен. Това бе съобщено не от пресцентъра на МВР, а от окръжното следствие в Бургас – и кой знае защо това стана баш когато изскочи на бял свят връзката на кумеца на вътрешния министър с избухналия предновогодишно скандал с разораването на дюните между Равда и Несебър. Дали, за да не се отвлече вниманието на хората от тази подробност.

Пък и френското име на дългокосия, пък късо подстриган самоубиец Жак, някак си просто плаче да бъде обсъдено в контекста на още по-мистериозните французи, кацнали с парашути посред нощ в картофените ниви край плевенското село Коиловци в неопренови водолазни костюми и въоръжени с компютри.

И докато сме на взривна вълна, няма как да не припомним как само месец по-рано, в началото на юни, бомби у нас гърмяха и в склад за боеприпаси край „Петолъчката”, като отнеха три човешки живота. Половин година и след този инцидент все още никой не се ангажира със срокове по повдигане на обвинение и започване на делото по случая. В късна есен все още не бе готова експертизата за това колко снаряди са гръмнали и защо. Но със заглъхването на гърмежите и обществеността постепенно забрави за случилото се.

Годината не се размина и без природни бедствия. Тези, които оставиха най-дълбок отпечатък, бяха наводнението в село Бисер в началото на февруари и земетресението в Перник от края на май. Потопът край Извора на белоногата разкри ужасяващото състояние и безстопанственост на българските язовири и разкри възможност пред вездесъщия ни премиер да покаже бабаитлъка си, като лично яхна един „Кугър”, за да покаже, че въпреки риска да паднат при полет в тежки метеорологични условия, няма страшно хеликоптерите да се използват за спасителни мисии. Всички вдигнаха взор към небето, за да се възхитят от смелата постъпка на Борисов и тутакси забравиха за пукнатините в неподдържаните язовирни стени.

Въпреки милионите, отпуснати за възстановяване на щетите от земетръса в Перник, в края на годината стана ясно, че повече от половината от пострадалите, на които бе обещана еднократна помощ, са получили откази, а домовете на мнозина все още не са помирисали ремонт. За сметка на това пък министър-председателят навръх Рождество се направи на Дядо Коледа и лично разпореди на социално слабите, засегнати от бедствието, да се раздадат безвъзмездно 250 кубика дърва за огрев, отсечени от „Бояна”. Истински светец!

И като навлязохме в територията на светите работи, няма как да не отбележим, че централно място в църковния живот на страната ни през изминалата година зае кончината на 6 ноември на най-дългогодишния духовен водач в целия православен свят – Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Скръбното събитие, съвсем по нашенски, даде повод да се разбунят нечитави страсти в клира и да се заформи нелицеприятна разпра за това кой е най-достоен да наследи бялото було. В контекста на предстоящите на 24 февруари патриаршески избори безспорно значение ще оказва и скандалът с разкриването през същата тази отминала  2012-а на досиетата на митрополитите.

В религиозната сфера ще запомним годината и със започването на първия у нас процес срещу радикални ислямисти. На подсъдимата скамейка бяха изправени 13 проповедници и техните помагачи, членуващи в поставената извън закона салафитска организация „Ал Уакф ал ислями”. Сагата с това дело ще продължи и през настоящата 2013-а, като последното заседание на съда се съсредоточи около смехотворни  подробности за точността на превода на различни документи, представени в залата.

Тук трябва да отдадем дължимото и на образователната система в България на този етап. Покрай непризнаването на дипломите ни от Турция и скандала около корупцията  във фонд „Научни изследвания”, се породиха идеи за олекотяване на учебната програма по български език в родното училище. Така и никой не отбеляза със скубане на коси факта, че през 2012 г. за първи път първолачетата циганчета бяха повече от първолаците българчета. Така че нищо чудно в скоро време предметът „български език” изобщо да отпадне от образователната ни система.

Но пък хиляди български младежи в средата на юни дадоха пример за активна гражданска позиция и на няколко пъти успяха да парализират движението в центъра на столицата в знак на протест срещу лобистките законодателни поправки в полза на „Витоша ски”.

Премиерът Борисов използва ситуацията, за да направи поредното деление на обществото ни. В случая на принципа „скиори и нелюбители на зимните спортове” (сигурно затова България изпрати една от най-слабите си олимпийски години). Малко след това влезе в сила пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места, когато нацията ни пак се видя разделена на пушачи и непушачи. Това от своя страна, след застудяването на времето и свирането на ресторантьорския бизнес само в затворени помещения без тютюнев дим, доведе до масови фалити на заведения и попълване на армията от безработни със стотици техни бивши служители.
Което пък не попречи на финансовия министър Симеон Дянков в края на годината да определи забраната на тютюнопушене като „една от най-големите реформи в целия мандат и за всички сфери”!!!

Специално за областта на икономиката най-съществено събитие през годината без всякакво съмнение бе отказът на кабинета „Борисов” от проекта за изграждането на АЕЦ „Белене” и респективно развихрилите се бурни политически и обществени дебати за развитието на ядрена енергетика у нас. В крайна сметка попарата ще я сърбаме на 27 февруари през настоящата година, когато българите трябва да кажат тежката си дума на референдума, на който трябва да отговорят на йезуитски формулирания от правителството въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”.

И докато ние умуваме над това празнословие, турците току-виж вдигнали своята централа под носа ни, досами границата ни край Резово. Да, засега успяха да ни хвърлят песъчинки в очите, че проектът уж е спрян, но само
засега.
Както в края на декември областният лидер на червените в Бургас Атанас Зафиров подхвърли – всъщност докато минат изборите ни това лято, както са се договорили башбаканите Борисов и Ердоган.

В транспортната сфера, като оставим настрани строящите се в несвяст магистрали, за безспорен успех бе представено пускането на втория метродиаметър в София, гордо кичещ се със спирката си „Европейски съюз”, до която като първи пътник се разходи лично Жозе Барозу, придружен от титаничния строител Борисов.

Светлините на прожекторите и блясъците на светкавиците бяха толкова ослепителни, че софиянци буквално ослепяха и се направиха, че не виждат как след всеки дъжд водата откровено прониква на двадесетина метра дълбочина чак до пероните и на пътниците се налага да газят във вода, за да се качат на мотрисите. Но на Борисов всичко е простено. В неговите дела кусури не се дирят, щото той като един истински приказен герой успя да съсече лошата триглава ламя в лицето на Тройната коалиция, която пазеше ревностно златната ябълка. Сега тя вече е здраво в ръцете на ГЕРБ и пускане няма.

Премиерът, разбрахме, по отношение на транспорта си има ново хоби – магистралите. Тъжно е наистина, че е зарязал детската си мечта, за която така трогателно разказа сестра му есенес пред Би Ти Ви: „Бях 5-6-годишна, Боби на 2-3. Тогава нашата баба засаждаше чушки и домати. Той беше клекнал до нея и с дървен уред правеше дупки в почвата. Вътре обаче завираше счупените си вагончета. Като го попитахме защо го прави, той отговори: „Садя си вагончетата, за да поникне ново влакче”. С днешна дата обаче Бобито не сади вагончета, ами разкатава играта на родната железница. Ако може влакче няма да остане. Навръх коледните празници станахме свидетели на пълен хаос по релсите, нечувани закъснения на треновете и хиляди изнервени и премръзнали пътници.

Както разбрахме от каката на премиера, причината да разлюби саденето на влакчетата е купуването на оранжев „Москвич” от татко им, който научил Боби „да кара кола на 11-12 години”. И докато родителят бил на работа, бъдещият кормчия на родината ни взимал колата от гаража и джиткал из Банкя с нея. Оттам явно е и тръпката му към изграждането на шосета, които да опасват цялата страна в плюс/минус безкрайност.

През изминалата година станахме свидетели и на прохождането на един друг политик по най-горните етажи на властта – президентът Росен Плевнелиев, който встъпи в длъжност на 22 януари. За един календар време той успя да натвори купища нелепости, като за дебют приветства делегацията от Чехия с „Добре дошли, другарки и другари от Полша, извинете – от Чехословакия”. После се изтърси при папата с възможно най-кичозния подарък – 200-килограмово великденско яйце, което принуди Бенедикт XVI да излезе от приемните салони, за да може да го получи.

При поемането на президентския пост четвъртият пряко избран наш държавен глава се закле да постави правосъдието сред ключовите национални приоритети.
И го постави... на течение. В разрез с Конституцията, той осуети встъпването в длъжност на дискредитираната кандидатка за конституционен съдия Венета Марковска. С това, опитвайки се да замаже един гаф, той сътвори друг.

С атакуема конституционосъобразност е и друга негова постъпка – подписването му на указ за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор, с което узакони скандалното решение на ВСС за неговото така наречено „избиране”. Както изтъкнаха от съюза на съдиите в България: „Вотът при избора за главен прокурор непременно трябва да е таен, както на гласуване да бъдат подложени всички кандидати, но на практика при последния избор не се случи”.  Кадровият орган на Темида така и не проведе гласуване за останалите двама кандидати – Галина Тонева и Борислав Сарафов, с което на практика Цацаров се оказа не избран, а назначен.

Но въпреки това Плевнелиев с прословутата си инфантилна усмивка отсече: „Гласувам доверие на новия главен прокурор, знаково е, че той бе подкрепен още от първия път с толкова много гласове”. С което пък даде да се разбере, че напълно нехае за някакви си там конституции, демократични избори и обещани от самия него национални приоритети.
Всичко това в крайна сметка отприщи раждането на един нов стил в изразяването на народното недоволство, придобило известност като „доматени протести”, при които Съдебната палата и сградата на ВСС бяха атакувани с позагнил зеленчук. По-късно  парламентът също бе подложен на замерване с паприкаш.

Не се наемаме да прогнозираме какъв асортимент ще използва гражданското недоволство през Новата година. Имаме всякакви основания да очакваме бурни събития и през 2013-а. И вярваме, че все повече българи ще проявяват куража да излязат на площадите. За да спасим България!




В категории: Горещи новини