Има ли нещо по-опасно за държавността от съюза между овластени мутри и агенти на чужда държава?
22 Декември 2012, Събота
Турция ще дърпа конците на две турски партии в българската политика, както Албания контролира две албански партии в Македония
Автор: Велизар Енчев
От една година Република Турция провежда серия от активни мероприятия на българска земя пред невиждащите очи на институциите, призвани да пазят териториалната цялост, националната сигурност и етническия мир в страната. За нихилистите, обладани от глобализма на Сорос и евроинтернационализма на Барозу, ще припомня тези факти:
На 11 януари Народното събрание прие декларация, обявяваща т.нар. Възродителен процес като „форма на етническо прочистване“, в резултат на което федерация „Справедливост“ на Сезгин Мюмюн и изселнически организации в Турция започнаха дело срещу България в Международния трибунал в Хага. Автори на антибългарския пасквил са Иван Костов и Сезгин Мюмюн, но той бе приет с гласовете на ГЕРБ, ДПС, СДС и група червени депутати.
Под диктовката на турските специални служби изселническите организации в Бурса, Одрин и Истанбул призоваха съветниците на ДПС в Общинския съвет в Кърджали да заклеймят Балканската война като завоевателна и бламират обявяването на ген. Делов за почетен гражданин на града. Хората на Доган изпълниха директивата от Турция и редактираха българската история, заемайки страната на османците в освободителната Балканска война.
Въодушевени от успешното АМ, сценаристите в Анкара активираха и неправителствената организация „Помак“, която проплака за потъпканите права на помаците по време на Балканската война.
За да покаже, че контролира не само турчеещите се в Булгаристан, турското разузнаване изви ръцете и на Бойко Борисов, нареждайки на общинските съветници на ГЕРБ в Ямбол да отменят приетата от местния парламент декларация за признаване на геноцида над арменския народ. След успеха в Ямбол кметът на Одрин Хамди Седефчи посети Пловдив и поиска същото от пловдивските гербери, което значи, че и там ще се оттегли гласуваната преди две години декларация, осъждаща арменския геноцид.
След като купиха Костов и обладаха Борисов, турските спецслужби погледнаха и към Плевнелиев, който се оказа още по-лесна цел. Виждайки накъде духа вятърът и кой дърпа конците в българската политика, президентът кацна в Анкара на 28 ноември и след трийсетминутна среща с президента Абдулах Гюл обяви пред медиите: България подкрепя турското еврочленство!
И нито дума за каквито и да е условия към Турция, например за изплащане на турските задължения към избитите и прогонени тракийски бежанци.
Вероятно защото нямаше инструкции от Борисов, Плевнелиев занемя, когато Гюл го сюрпризира с новината, че турското правителство не се е отказало от строежа на АЕЦ или ТЕЦ на черноморското си крайбрежие, само на шест километра от Резово.
Като слаб ученик пред черната дъска, президентът ни промълви, че е обезпокоен от тези намерения. Ако бе глава на държава, а не кукла на конци, той щеше да репликира Гюл само по един начин: построите ли АЕЦ или ТЕЦ (снабдяван по море с украински въглища), вие ликвидирате черноморския ни туризъм и превръщате Странджа в пустиня. Затова София ще ревизира подкрепата си за турското еврочленство.
Плевнелиев може и да е бил изненадан от неприятната новина, съобщена му от Гюл, но той можеше да му отговори ден по-късно на икономическия форум в Истанбул, където министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз заяви пред журналисти: „Турция работи по избора на място за строежа на трета АЕЦ, а един от вариантите е градчето Игнеада в граничещия с България окръг Къркларели“.
В случая турците ни плашат с АЕЦ или ТЕЦ, за да ни принудят да построим язовир на река Тунджа, жизнено важен за земеделците в Одринско, но ненужен и безбожно скъп за нас.
Протестите на турските еколози срещу проекта също са режисирани, защото е безумие турците да замърсят своето Черноморие с атомни отпадъци или въглищен прах.
Вижте умъртвения пейзаж около тецовете в Гълъбово и ще се убедите, че турците ни рекетират, за да получат отстъпки – както при преговорите за тракийските бежанци, така и за язовира на Тунджа.
Че президентът ни е със заешко сърце, се видя и от мълчанието му пред провокацията на Сезгин Мюмюн. 48 часа преди визитата в Турция, Мюмюн изпрати кърваво писмо до Плевнелиев и Гюл, в което поиска това:
Настояваме в смесените райони на България да бъде официално въведено задължително училищно изучаване на турския език от децата. Искаме частен Балкански университет, с преподаване и на турски език, както и създаване на Държавна агенция за малцинствата...
Унижаващият Плевнелиев ултиматум на Мюмюн копира албанския сепаратизъм в Македония, който провокира гражданска война и триумфира, след като т.нар. Охридски договор превърна републиката в двунационална и двуезична конфедерация. Зад конфедерацията наднича моделът „Косово“ и след време тотално албанизираната Западна Македония ще обяви независимост.
Говоря за турски сценарий и да не пропусна луксозния сборник-фотоалбум „Турците в България“, издаден с финансовата помощ на турската държава.
Тази държава, претендираща да възстанови духовните граници на Османската империя на Балканите, плати на български историци (предимно от Нов български университет), за да напишат черно на бяло: никога не е имало турско робство, кланетата, потурчването и насилствената смяна на вярата са мит.
След „Турците в България“ дойде и премиерата на книгата „Великолепният век“, по която е сниман едноименният филм. И всичко това се случи дни преди заминаването на Плевнелиев за Турция, което показва едно: турското посолство в София умело налага неоосманизма в бившите османски вилаети, както нареди на своите дипломати външният министър Ахмед Давутоглу.
Като всяко класическо активно мероприятие и това има своята календарна кулминация. В първия ден на последния месец на 2012-та турското разузнаване направи коронния си ход в България.
Наред с партията на Доган, на сцената се появи и партия на Ердоган. Неин председател е бившият депутат от ДПС Корман Исмаилов, но стоящият на втори план Касим Дал е истинският й водач.
А като знаем за топлите връзки между турския премиер и Касим Дал, ясно е като бял ден: Турция ще дърпа конците на две турски партии в българската политика, както Албания контролира две албански партии в Македония – едната с лява, другата – с дясна ориентация. Така албанският синдром зарази България.
На 1 декември Касим Дал и Корман Исмаилов създадоха дясната Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД), която ще се конкурира с лявата ДПС. От този момент избирателите с турско самосъзнание тръгват по пътя на албанците в Македония, който трябва да ги отведе до българския Охридски договор и до административно-културна автономия на Кърджали, Разград и Шумен.
Въпросният сценарий включва коалиране на НПСД с десните ГЕРБ, СДС и ДСБ, докато ДПС по презумпция е абонирана за БСП. Понеже през четири години лявото и дясното у нас си предават властта, протежетата на Турция винаги ще са на власт.
Само вижте чуждестранните гости на конгреса на НПСД: Халил Кюпек-главен секретар на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, Хюсеин Билге-депутат на същата партия от Истанбул, министърът на регионалното развитие на Косово Махир Яджълар, държавният министър на Македония Хади Незир, председателят на Турската демократическа партия в Македония Кенан Хасип, черногорският държавен министър Рафет Хусович и главният мюфтия на Черна гора Рифат Фейзич...
Е, не е ли това доказателство, че НПСД не е българска партия, а чужда етническа формация, изградена на верска основа?
И за да видим докъде може да стигне наглостта на Касим Дал, ето как завърши речта му пред форума: „Българската нация, както и американската, е мултиетническа и мултикултурна. Никъде в света няма чиста нация”.
Това бе изречено в присъствието на ръкопляскащия Вежди Рашидов, дошъл на конгреса на братската НПСД, за да предаде топлите поздрави на премиера.
Има ли нещо по-опасно за държавността от съюза между овластени мутри и агенти на чужда държава?
Анализирай това
След като купиха Костов и обладаха Борисов, турските спецслужби погледнаха и към Плевнелиев, който се оказа още по-лесна цел. Виждайки накъде духа вятърът и кой дърпа конците в българската политика, президентът кацна в Анкара на 28 ноември и след трийсетминутна среща с президента Абдулах Гюл обяви пред медиите: България подкрепя турското еврочленство!
ne znam kakav e albanskia i vietnamskia i meksikanskia sindrom no znam
she kato bezpartien balgarin s balgarski proishod doprinesah za mnogo peshelivshi sdelki ,za restituziata ,za shastnia bisnes
no njamam nikakvi peshalbi a samo glavobolia ot prenapreshenie ,mnogoto umstvena rabota i mosashna preumora . na mene mi podskasaha she sam bil shertva na zavislivi neshtastnizi
izmamnizi i kradljovzi na informazia ot meshdu tesi koito me podslushvali i nabljudavali .v balgaria germania i na drugi mesta ... te bili turski i neturski spioni,emigrantski organisazii,avantjuristi ,prodashnizi,izdajnizi,ot njakakvi si organisazii koito sa raboteli za balgarski ,evrejski,turski,ruski,germanski,frenski,anglijski,amerikanski i drugi slushbi
i organisazii..preshili mi umishleno ili neumishleno da bada i imam trajno tova koeto trajno obisham
predi vsishko da bada trajno mlad zdrav bogat biologishen bashta na mnogodetno
semejstvo i bili prokalnati i te i svarsanite s tjah hora i donjakade narodi na
nespoluki,neuspehi ,neshtastia i zagubi na tova koeto te obishat dokato ne bada
tova i imam tova koeto trajno obisham
2
kapitana graf petko vojvoda
22.12.2012 10:11:56
0
0
taj kato balgarskite politizi ,targovzi i drugi mogat da sa obekt na vlijania
s paranormalni sredstva i magii ot hora ot shushi narodnosti kato vlijania po snimka za da gi sklonjavat kam
nepolesni za balgaria i balgarite reshenia to e dobre ot vreme navreme da badat pregleshdani ot balgarsaki psihiatri i jasnovidzi za da se vidi ima li shushdi vlijania varhu tjah.
na mene kato mi pokasvaha hubavi mladi kadani turkini si kasvah vinagi ,,,hubavi mladi ,ama turkini i si poshelavah da imam podobni balgarki ili pone evropejski vid hristianki i latinoamerikanki i tunesijski milionerki.
problema e she njakoi si balgari i nebalgari sa obsebvali shivota mi isdavali me predavali me prodavali me bes moe znanie i saglasie i sled tova poshnali da se izdavat ,predavat,prodavat pomeshdu si.no tova sa hora s bolni fantasii
i zatova iskam da stana milioner sled kato polusha podanstvo na njakoi darshavi
kadeto ne se plashtat danazi a se polushavat mnogo pari vseki mesez zatova she si podanik na brunej naprimer ili na kuvejt i s shast ot parite da si kupja v balgaria
tova koeto mi e polesno i prijatno
1
Не е ли вярно?
22.12.2012 08:56:51
0
0
На 5 октомври 1912 г. цар Фердинанд се обръща с манифест към българския народ, за да му съобщи дългоочакваната вест, че войната с Турция е обявена. Краткият текст е изпълнен до възможния предел с християнски чувства и религиозна лексика - провидение, благодат, християни, еднородци, едноверци, свещен дълг и пр. и пр. - та да може и най-необразованият поданик да разбере, че става въпрос за нещо повече от обикновена война между обикновени противници, а за война между религи, религиозна война, "борба на кръста против полумесеца", както просто и ясно е казано в манифеста.40
Съдържанието на манифеста се възприема буквално от редакторите и сътрудниците на "Църковен вестник", официалният орган на Св. Синод на Българската православна църква. Колкото преднамерено, толкова и спонтанно те изграждат медийно-публицистичния образ на Балканската война като кръстоносен поход на обединеното балканско християнско войнство за освобождаването на поробените християни и поруганите християнски светини от ръцете на иноверците мюсюлмани. "Възкресението на поругания кръст" е лайтмотивът в словото на свещеник д-р Стефан Цанков, началник на Културно-просветното отделение на Синода, произнесено веднага след тържествения молебен рано сутринта на 5 октомври в столичния катедрален храм; той прозвучава десетки и стотици пъти в препълнените като никой друг път храмове в страната; той пронизва съдържанието на първия военновременен брой на "Църковен вестник" от 6 октомври, който веднага след текста на манифеста за обявяването на войната призовава: "Да се дигнем като кръстоносци за окончателното господство на Христа и Кръста в цяла Европа".41 "Балканският кръстоносен поход продължава" - това е най-краткото, но и най-точното резюме, което може да се направи за съдържанието на "Църковен вестник", на другите религиозни издания, а и на цялата българска преса в края на 1912 - началото на 1913 г.
В периода 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 130 къщи.[6] През 1912 г. селото е превзето от българска войска, като виевските аги помолили славейновци да запазят селото и те ходатайствали пред военачалниците, но впоследствие селото било изгорено от други военни части. (П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, с. 257-258).
От 1879 до 1 януари 1895 година от Богутево са изселени 30 семейства със 150 жители помаци в Мала Азия.[2] През 1913 и 1914 г. поради насилията към помаците при обстоятелствата на Балканската война, две трети от населението на селото отново се изселва в Турция. Но след няколко години по тяхна инициатива и след акция, организирана от останалите в България богутевци, (които организират "чета", която минава границата и организира безпрепятственото им завръщане), 32 семейства се връщат в селото (22 март 1921 г). До 1923 г. по различни пътища се прибират и останалите.[3]
В началото на 1913 г. жителите на селата Богутево, Дряново и Ер Кюприя (или Ер Кюпрю, от 1934 г. се нарича Мостово) изпращат писмо до председателя на Народното Събрание С. Данов, в което протестират срещу насилието при християнизацията. Писмото е анонимно, авторите не са посмели да поставят имената си. В писмото пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме български мюсюлмани от … Станимашка околия. Ужасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни. Това мислим, нашата света Конституция няма да позволи - да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България, гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни? Ако бихте могли само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание, а с големи насилия. Единствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години, когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания, за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни
Стойо Шишков дали си измисля? Не стига покръстването, а и местното население постепенно започва да страда в пълна степен от хаоса на войната. Подробна и живописна картина на положението в Родопите в края на 1912 – началото на 1913 г. е направил в своята служебна кореспонденция Стою Н. Шишков, най-добрият изследовател и познавач на района, тогава комендант в Устово. Първата си докладна записка по въпроса той изпраща на началника на 2-а пех. Тракийска дивизия на 2 декември 1912 г. С нея Ст. Шишков алармира военните власти, че в Родопите цари “пълно безвластие”. Селата са охожарени, добитъка, храните и покъщнината са разграбени, шири се небивало разбойничество и грабеж, идващата зима заплашва с болести и смърт. “И днес – съобщава той – след преминаването на нашите войски през тези краища и отиването им далеч към Деде-агач и Узун-кюпрю, маса алчни елементи, за жалост и самото местно българско население, се предадоха безразборно на грабеж из помашките села, от които немалко се и опожариха с всичката им покъщнина. Сега стотици помашки семейства стоят без покрив, без покъщнина, без храна и без всякакви средства за живеене и при настъпването на лютата дълга планинска зима те са изложени на явна смърт. И когато един ден техните мъже, сега пленници, а други още скитающи се из планините под влиянието на страхът, се завърнат в домовете си и намерят огнищата си опожарени, покъщнината и добитъците им и челядта им покосена от мизерия, болести и смърт, у тях сигурно ще заговори гласът на озлоблението и отчаянието, а резултатите от всичко това Вам е известно какви могат да бъдат”.
