„Хармониката ти дочувам/ пее от нея душата./ Край теб присядам тихо-/ сбогувам се с тъгата./ Светът е друг- / дъгата ни прегърна“. Галя Подикова
18 Декември 2012, Вторник
Милен Жеков се запалил по дърворезбата съвсем случайно в казармата, днес е един от най-добрите в занаята
Автор: Веселина Николова
За постигането на изящни форми от едно обикновено парче дърво са необходими не просто талант, труд и сръчни и силни ръце, а още и много въображение и търпение. Милен Жеков от Добрич (сн.1) е 42-годишен мъж, който вече 20 лета неуморно извайва фигурки от дърво, прилагайки това правило.
Никой в семейството му не се е занимавал с подобен занаят, нито пък той самият е вярвал, че някой ден ще се отдаде на изкуството. През 90-те години на миналия век обаче, докато отбивал военната си служба, съдбата го срещнала в казармата с командир - самоук майстор на дърворезбата.
Завъртял се добричлията веднъж-дваж покрай него, докато дърводелецът „събличал“ пласт по пласт дървото, за да извади от сърцевината му причудлива скулптурка. На новобранеца му станало интересно и решил и той да се пробва. И толкова се запалил, че когато отбил военната си служба, първата му работа била да потърси учител, който да го въведе в тънкостите на новото му поприще.
Случил на чудесен преподавател – майстор Георги Коцев, който освен със сръчните си ръце, се слави в Добрич и като мъдър човек. Четири години се обучавал Милен при него, докато усвоил тайните на дърворезбата.
Днес добричлията е вече майстор
В началото започва да прави детски играчки, а по-късно пренасочва усилията си и в по-модерните жанрове - амулети, бижута и статуетки. Някои от тях са забавни, други религиозни, а трети дори философски.
Обича да вае различни неща, в зависимост от настроението си и, разбира се, от предпочитанията на клиентите. В някои случаи идея, която на пръв поглед изглежда невъзможна за постигане, по-късно му става интересна, друг път пък си харесва готов модел и го усъвършенства с месеци.
Казва, че през 2012 г. на мода са амулетите (сигурно заради истерията около края на света), предходната пък се ценели най-вече статуетките.
„Повече от творенията ми имат някаква символика, взаимствани са от легенди, приказки и дори от религиозни символи, като се стара да спазвам канона. Други обаче са по-дълбокомислени, защото изобразяват по-известни личности в характерната им поза или пък с малко по-нетрадиционен похват са пресъздадени черти от характера им, пречупени от моя поглед.
В крайна сметка хората сами си ги забелязват тези неща и ги разчитат по собствен начин, свързват ги с неща, които познават и тяхната интерпретация не винаги съвпада с моята идея. Но това е изкуството и аз се радвам, че нещата ми са толкова харесвани“, казва дърворезбарят.
Обясни и че се старае произведенията му винаги да са цветни и весели, защото държи те да внасят въодушевление и закачливост било в дом, било във визията на някой млад, дори и само по душа човек.
За творенията си използва твърдо дърво, като за тази цел най-подходящи са чимширът, крушата, ябълката, черешата, орехът. След като извае фигурките, той ги оцветява със специални моливи.
Голяма част от скулптурите на Милен Жеков са показани в сайта му, наречен „Приказки върху дърво“. Там майсторът продава своите закачливи произведения на изкуството. Интересно е, че под всяка една от тях има и слова, обикновено от поетична творба или легенда, изразяващи вдъхновението му.
Под едно ангелче, което е прегърнало агънце и до което е кацнал бял гълъб (все религиозни символи) (сн. 2), например стои цитат на английския поет и философ Самюъл Колридж: „Ами и ако си спал и си сънувал? И ако в този сън си бил на небесата и там откъснал си красиво дивно цвете? И щом си се събудил, било е цветето в ръката ти?“
Ето какво обяснява Жеков пък за бижу със символа „ОМ“ (сн. 3): „Този знак според древните езически текстове се явява първият звук, сътворил Вселената“.
Добруджанският майстор заключи, че в тази работа се влага много, а се взима малко и допълни: „ В България хората на изкуството работим за удоволствие, не за пари, защото пари за култура все не достигат.“
