Уважаема Редакция на „Десант“,
Вече 23 години живеем в демократична, правова и социална държава.
Надявахме се, че животът ни ще се подобри. Но алчността за власт, слава и богатство на управляващите ни, без управленски опит и знания, попари надеждите ни. Обществото ни за кратко време се раздели на новобогаташи, малобройна средна класа и много бедни. Няма никакви изгледи положението да се оправи.
Великото Народно събрание през 1991 г. прие новата ни Конституция, многократно досега изменяна и допълвана. Никой от досегашните ни правителства, партии, парламентарни или съдебни институции не намери сили и воля да въведе ред и законност в държавата, за стриктно спазване на Конституцията.
Чл. 63 „Народното събрание се състои от 240 народни представители“.
Въпрос 1: На какво основание се определя броят им? За справка, населението на Белгия, Италия, Франция, Германия, Испания, Холандия и Унгария е общо около 283 милиона, а депутатите в тези страни са общо 2 659, или средно един депутат се избира от 9 8670 жители. А в България един депутат се избира от 30 700 жители. Ако ще се учим от европейските страни, у нас трябва да има 75 депутати, според броя на населението.
Въпрос 2: Как така Унгария преди година се засрами и съкрати депутатите си наполовина – от 386 на 199, а ние не можем?
Чл. 71 „Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание“.
Още древнокитайският философ Конфуций е казал: „Никой не приема закони против себе си“. А българите казват: „Който реже баницата, оставя за себе си най-голямото парче“. Нека читателите сами да преценят с какви очи да гледаме на депутатите.
Чл. 11 (4) „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт“.
Да, ама не – има такава партия. Конституционният съд обаче си затваря очите. Смятат, че ДПС не е политическа партия, а движение.
Чл. 13 (4) „Религиозните общности и институции са отделени от държавата и не могат да се използват за политически цели“.
Да, ама не! И още какво могат?
Чл. 16 „Трудът се гарантира и защитава от закона“.
Каква илюзия!
Чл. 28, чл. 32 (1), чл. 33 (1) По тези три члена делата са хиляди и дългогодишни, но в съдебната практика понякога оправдават нарушителите, а осъждат потърпевшите.
Чл. 36 (1) „Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани“.
Чл. 36 (2) „Гражданите, за които българският език не е майчин език, имат право наред със задължителното изучаване на българския език, да изучават и ползват своя език“.
Тук езиковите проблеми все още не са решени.
Чл. 52 (1) „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон“ .
У нас няма безплатно медицинско обслужване, но затова пък си имаме демокрация.
Чл. 53 (1) „Всеки има право на образование.“
(2) „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“.
(3) „Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени условия от закона, образованието във висшите държавни училища е безплатно“.
Много от въпросите на безплатното образование са проблемни.
Чл. 157 „Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред“.
Интересно кой и на какво основание е определил броя на народните представители във Великото Народно събрание? Впрочем, то е изиграло своята роля в историята на България, но днес вече не е нужно, а е само финансово бреме и загубено време за нацията.
Трябва да се приеме закон, според който разпоредбите и дейността на Великото Народно събрание да се изпълняват от обикновено народно събрание. Това е най-приемливият вариант.
Конституцията, лоша или добра, е основен закон в Р. България и трябва всички стриктно да я спазваме и изпълняваме нейните разпоредби.
Да се надяваме, че новоизбраният Конституционен съд ще следи за точното изпълнение на всяка буква от закона.
Амин.
С надежда и упование: Иван Вутов, Варна (Живял през фашизма, социализма и капитализма)
