Български психар


Български психар
14 Декември 2012, Петък


Ако търсите някакъв аналог с „Американски психар” на Брет Ийстън Елис, забравете!


Автор: Веселин Максимов

Такъв няма. Единствената прилика е тази, че „Български психар” със сигурност няма да ви остави равнодушни, след като затворите последната й страница.
За пръв път чух за книгата в едно ранно утро по една телевизия. Литературна критичка (каквото и да означава това) ехидно обясняваше, че историята на Андрей Велков е „самоцелно агресивна”, „ненужно изпълнена с насилие” и бла-бла-бла-бла...

Когато в края на деня отидох в книжарница „Хеликон” да търся книгата, се оказа, че я няма. Свършила. Верен на инстинктите си, че читателите знаят по-добре от надутите „авторитети”, ревнах на приятели, че я търся. Даде ми я приятелка, глътнах я за една вечер и на сутринта бях уверен, че ще я обсъждам с хората, които обичат да четат.

Чели сте много по-„самоцелно-агресивни” и „ненужно изпълнени с насилие” скудоумни истории, претендиращи да са някакви разбиващи трилъри, но всъщност нямащи нищо общо с действителността.
„Български психар” е написана от млад българин, дишащ въздуха на българската столица, роден и израснал там, отслужил честно своя срок в родната казарма и като всеки сънародник на тази възраст, преживял адското разочарование на нормалния българин, отраснал в заблудата, че бъдещето у нас е на умните, образованите и добри хора.

Понеже Андрей Велков пише страшно реалистично, докато го четете, ще изпитате странното усещане, че той и главният герой са едно и също лице. За това допринася и фактът, че авторът познава отлично нещата, за които говори. Самият той е фанатичен почитател на бойните изкуства, дълги години е изтезавал тялото си с тренировки по шотокан карате и бокс, а ума си – с всякаква ценна литература.
Всичко това е омесил в особения, тарикатски жаргон на улицата, където фалшивите и слаби хора просто не успяват да оживеят. Или ако успеят, заприличват до края на земните си дни на сивите й тротоари.

Всъщност, ако се абстрахирате от по-суровите сцени в повествованието, ще си признаете, че „Български психар” е книга за живота на едно момче, отказало да се подчини на тъпите обстоятелства, превърнали нашата страна в това, което е в момента – опоскана и съсипана територия, в която царуват тъпотата, дебелоочието и унижението. И, като в пълен антипод за Платоновата държава, мозъкът е подчинен на мускулите.
„Български психар” не е брутална книга. Истинска е.



В категории: Културен Десант , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки