Решената във възрожденски стил сграда на НЧ „Просвета – 1872“ е зорко „охранявана“ от паметника на поп Груйо Тренчев Бански
11 Декември 2012, Вторник
Патриотизмът в панагюрското село Баня се предава по наследство
Автор: Веселина Николова
В началото на ноември т. г. читалище „Пробуда – 1872“ в панагюрското село Баня отпразнува своята 140-годишнина. Тържествена програма по повод празника бе един истински поучителен урок по родолюбие. Освен концерт, се състоя и спектаклово представяне на възстановката „Родовата памет и нашите корени“. Сценарият е на секретаря на читалището Радка Мутева, която го пише вдъхновена от творчеството на режисьора Леон Даниел.
Постановката бе представена съвместно със самодейци и регионалния клон на патриотичния клуб „Традиция“. Част от нея бе пресъздаването на моменти от славната българска история и усилената борба на прадедите ни за просвета. Местен учител по изобразително изкуство пък се включва в инициативата с изработването на декорите. Даровитият художник успява да пресъздаде двореца в първата българска столица Плиска и даде напътствия за разположението и вида на обектите, станали част от основните действия в програмата.
Актьорите, пременени с прабългарски облекла, успешно пресъздават съюза между славяни и прабългари, могъществото на българската държава в годините преди „Златния век“ и посрещането на Климент, Наум и Ангеларий от княз Борис-Михаил. Като завършек на родолюбивия празник малки и големи местни патриоти рецитираха стихове за България.
Фолклорната група пък се представи с „Банска седянка“, която върна местни към фолклорните занаяти и обичаи столетие назад.
„Знаем ли кои сме ние и откъде сме тръгнали?
Познаваме ли историята си, възраждането и Паисий и осъзнаваме ли красотата на българското слово и реч? Това бяха въпросите, на които трябваше да си отговорят жителите на Баня, по време и след нашето тържество. Хората си тръгнаха дълбоко трогнати и дори разплакани, усетили възродената си любов към всичко българско и родно“, похвали се организаторката на събитието Радка Мутева.
През 1854 г. в с. Баня е открито първото килийно училище от местния преподавател Леко Брънчев. През 1865 г. за него е издигната и сграда в двора на църквата. В една от стаите му през 1972 г. родолюбиви банци създават българско ученолюбиво дружество „Мравка“. Това е и началото на читалищната дейност тук. През 1907 г. духовното средище е преименувано на „Пробуда“.
Иначе родолюбието на местното население е известно още от миналото. Тук например Добри Юруков, също даскал, основава едно от първите български списания за език и култура - „Факел“.
Днес читалището и неговите дейци се стремят да поддържат този патриотичен дух жив чрез няколко формации. Сред тях е детският танцов състав „Изворче“, който се изявява по сцените из цяла България вече петнадесет години, както и фолклорната група „Златна есен“, съществуваща цели 60 творчески сезона.
Естествено има самодейни инициативи и за най-възрастните почитатели на народното творчество – това е вокалната група „Втора младост“.
Работят и няколко различни клуба в направленията „Екология“ и „Приятели на книгата“, както и един, свързан с поезията.
„Най-характерни за този край на България са носиите. Те са доближени до панагюрската – със зелените фустани, сатенените престилки и дантели, с моравите кърпи... Нашите народни облекла не са били така пъстри и ярки като останалите тракийски носии“, разказва още Мутева.
Сградата на читалището е направена в много автентичен възрожденски стил по проект на арх. Саранделиев. До нея е паметникът на друг местен родолюбец и участник в Априлското въстание – заклинателят на оборищенци поп Груйо Тренчев Бански.
Сега жителите на Баня очакват с нетърпение предстоящите празнични дни, защото читалището им е подготвило нови изненади. Тези дни ще пристигне Дядо Коледа, с шейна или... с каруца, ако няма сняг. Всеки малчуган ще трябва да си заслужи подаръка, като участва в коледното надпяване или пък се хване на дългото право българско хоро, което ще се извие в центъра на селото.
