Ръководството на завода не удържа на обещанието си да започне да изплаща заплатите на работниците
07 Декември 2012, Петък
Единственият кандидат купувач на военните заводи умишлено бави сделката, работниците отново излизат на улицата
Автор: Камен Христов
Докато се точи приватизацията на ВЗМ-Сопот, работниците там се подготвят за нови протестни действия. Началото за поредната ефективната стачка е обявено за 13 декември, сряда. Хората, които работят тук, вече са готови на всичко, след като така и не получиха септемврийските си заплати и авансите за октомври”, коментира лидерът на ведомствения синдикат на „Подкрепа” в завода Димитър Атанасов. Преди около месец профсъюзите подписаха споразумение с изпълнителния директор на ВМЗ инж. Иван Стоенчев, според което до края на ноември всички задължения към оръжейниците трябваше да бъдат уредени. Това обаче не се случи.
Към момента дълговете на завода пък са 150 млн. лв. През всяка от последните пет години е отчитана загуба от порядъка на 10-15 млн. лв. От общия борч 50 млн. лева са публични задължения или към работници, които приватизаторът ще трябва да плати веднага. През юли т.г. във ВМЗ отново имаше напрежение заради неизплатени заплати. Стоенчев тогава уверяваше, че заводът е избран да работи по два големи договора на НАТО. Освен това сопотското предприятие изпълнява и част от контракта за износ на оръжие за Алжир, сключен от „Кинтекс”. Защо парите не стигат до производствения персонал, никой не знае.
Какво се случва с приватизацията на завода
Оказа се, че оръжейната компания „Емко” ЕООД (чиито складове с боеприпаси край Севлиево се взривиха през ноември миналата година) е единственият кандидат за приватизацията на Вазовските машиностроителни заводи. Въпреки че лично икономическият министър Делян Добрев гарантира, че сделка ще има, кандидат приватизаторът Емилиян Гебрев изненадващо си издейства от Агенцията за приватизация (АП) удължаване на срока за подаване на предложението до 27 януари.
Причината била, че финансистите на Гебрев нямали достъп до счетоводните документи на ВМЗ, което възпрепятствало финансовото и правно проучване на завода.
АП удовлетвори желанието на „Емко“, клед като стана ясно, че другите двама кандидати - русенският оръжеен завод „Дунарит” и „Сейдж консултантс” изцяло отпадат от конкурса.
Коя е фирмата, която иска затъналия в дългове ВМЗ?
„Емко” ЕООД се занимава с производството на малокалибрени огнестрелни оръжия и амуниции. Създадено е през 1992 г. от оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Преди 1989 г. той е работил за държавната компания „Кинтекс”. С падането на комунистическия режим се впуска в частния бизнес като търгува с Еритрея, Етиопия, Грузия и Пакистан.
Неофициално се твърди, че бизнесменът е свързан с група влиятелни политици и бизнесмени, сред които са бившият ни външен министър и посланик в Турция Виктор Вълков, бившият зам.-началник по линия на Държавна сигурност на Второ РПУ в столицата и шеф на Софийското градско управление на МВР (1990-1991) Чавдар Чернев, бившият депутат от ДПС и ексковчежник на НДСВ Максим Димов.
Чернев и Вълков са инициаторите за срещите на някогашния кръг „Банкя” в края на 80-те години на ХХ в. в хотел „Шератон” в столицата. В сбирките на кръга „Банкя”, който е предшественик на „Монтерей”, участва и Димов.
Любопитен детайл е, че Чернев е бил съдружник и на днешния премиер Бойко Борисов в регистрираната през 1997 г. „Интербулпред” АД. От друга страна, смята се, че Гебрев е сред приближените до бившия премиер Иван Костов. По време на неговото управление, през 1999 г., Гебрев отчита оборот от оръжейни сделки за около 25 млн. щатски долара. Две години по-късно името на фирмата се замесва в оръжеен скандал с Щатите.
Митническите служби на САЩ арестуват кораб с 30 млн. патрона (собственост на Гебрев) за автомат „Калашников”, купени от Никарагуа. Босът завежда дела и успява да си достави стоката от САЩ. За целта иска от българското правителство тримесечен частичен лиценз.
Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс му го отказва и най-неочаквано две седмици по-късно му дава пълен лиценз за 1 година. Говори се, че това е станало с личното застъпничество на военния министър Бойко Ноев.
Седмица по-късно Гебрев отива в Пакистан, тъй като азиатската държава възнамерява да купи 600 преносими зенитни ракети „Игла”.
Сделката разпалва конфликт в правителството – Бойко Ноев настоява да се разреши на Гебрев да достави на Пакистан оръжие за 30 млн. долара с мотив, че това ще донесе голяма изгода на България. Против е зам.-външният министър Василий Такев, който подчертава, че от Пакистан ще спечелим 30 милиона, но ще загубим 40 млн. от Индия, с която пакистанците по това време са във въоръжен конфликт.
Нещо повече – сделката не е съобразена с външнополитическите приоритети на страната ни, тъй като с Индия поддържаме по-активни икономически взаимоотношения, отколкото с Пакистан. А доставката за оръжие се приема като акт на недоброжелателство към Индия.
При управлението на НДСВ името на „Емко” също се завърта в медиите. През 2002 г. се съобщава за спрян незаконен износ на стока с двойна употреба за Сирия. Специалните служби за сигурност започват проверки на завода на „ТЕРЕМ” в Търговище, където откриват пет 152-милиметрови самоходни гаубици.
Най-напред твърденията са, че е трябвало да бъдат изнесени нелегално. По-късно в официално изявление тогавашният военен министър Николай Свинаров съобщава, че гаубиците всъщност са оставени за ремонт от „Емко” по напълно изряден договор с „ТЕРЕМ”, сключен през 1999 г. След поправката те е трябвало да бъдат изнесени за Пакистан, която е неембаргова държава. Един от последните скандали, в които е замесено името на бизнесмена, е шумна афера в Македония през 2006 г. Смята се, че „Емко” е купувачът на заловеното край Скопие оръжие, смятано от македонските власти за нелегална пратка.
Става дума за три български камиона, натоварени с 300 картечници МГ-3 с калибър 7.62 мм и 33 минохвъргачки М-43, които са взети от казармата „Гоце Делчев” и е трябвало да бъдат изнесени през България за трета държава, най-вероятно Казахстан.
Камионите се движат без ескорт от полицаи или военни. По сандъците има надписи на английски и щемпели на немски. За транспорта е наета българска фирма превозвач, чийто собственик скопските власти арестуват, заедно с шофьорите на трите камиона.
Договорът с „Емко” е подписан от бившия македонски военен министър социалиста Йован Манасиевски. Доставката е трябвало да стане с посредничеството на металообработващия завод „Тито”, който получил оръжието като компенсация за извършени услуги.
За продажбата заводът е щял да получи близо 200 хил. долара, с които трябвало да бъдат купени машини и противогази за македонската армия. След избухването на скандала, същият договор през декември 2006 г. е анулиран от македонския министър на отбраната Лазар Еленовски.
„Емко” доби злощастна медийна популярност и покрай взривовете в складовете на фирмата край с. Ловнидол, Севлиевско, през ноември 2011 г. В единия от тях е имало 3120 сандъка с боеприпаси, 152 и 125- милиметрови снаряди за гаубици, обясни тогава областният управител на Габрово Мариян Костадинов. Въоръжението е било втора ръка, внесено през 2008 г. от Чехия.
Гебрев има последователни интереси в покупката на военни складове и утилизацията на излишните боеприпаси в Българската армия. Със заповед на министъра на отбраната Аню Ангелов фирмата му е определена за купувач на имот в “Чобан дере”. Местността край Карнобат е известна още като Погребите.
Става дума за частна държавна собственост на военното министерство – терен от 162,793 дка с 6 масивни сгради, строени през 1980-1983 г. Достигнатата на търга цена на имота е 819 000 лева.
Извън борда
Неотдавна АП обяви, че другите двама играчи за ВМЗ-Сопот – „Сейдж консултантс” - София и русенският завод „Дунарит”, не отговарят на условията на стратегията за раздържавяване на оръжейните заводи в Сопот и отпадат от по-нататъшно участие.
Това се очакваше, тъй като единствено компанията на Емилиян Гебрев има изисквания от условията на конкурса оборот от поне 120 млн. лв. за последните три години.
Отпадането на „Дунарит” изненада анализаторите. Смяташе се, че русенският завод е с най-големи шансове, тъй като е свързан с близкия до правителството банкер Цветан Василев.
Той е почетен председател на Българското сдружение на отбранителната индустрия, което обединява оръжейните заводи. А един от членовете на директорския борд на русенското предприятие - Никола Киров, е в ръководството и на финансовата къща „Фина-С”, собственост на Василев.
Тя е регистрирана в клон на Корпоративна търговска банка в „Красно село”, където е и адресът на мажоритарния собственик на „Дунарит” – „Кемира”.
През юли м. г. името на „Сейдж консултантс” гръмна в медиите, след като влак, превозващ боеприпаси за компанията, бе ограбен в Румъния. Откраднати са 4 кутии с по 6 компонента за бойни глави. Със същата влакова композиция са били превозвани стари 122-милиметрови реактивни снаряди „Град”, които са били предназначени за последваща обработка във ВМЗ.
В Сопот е трябвало да бъдат сменени различни детайли и елементи от боеприпасите. Според румънските власти, най-вероятно компонентите са били откраднати с цел да бъдат предадени за скрап.
