Защо цар Борис не подкрепи Мусолини в Гърция

Автор: Борис Цветанов

Социалистическият реализъм наложи картината на пълна идилия между Хитлер и Мусолини. Всъщност за фюрера Дучето докрай си остава бедния роднина. Идеологът на фашизма си избира своеобразна тактика – да се прави на ударен и да прави каквото смята, че трябва, пък да става каквото ще. Понякога обаче се ядосва и прави номера.

През юли 1940 г., когато Хитлер вече е пълен господар на Западна Европа, чрез зет си – граф Чано, Мусолини поставя остро въпроса за разпределение сферите на влияние. Отговорът е – Балканите за Рим, но при подходяща обстановка.
Мусолини е тънък психолог. Той заповядва настъпление на войските си в Египет и Британска Сомалия. Както и очаква, веднага при него пристига Рибентроп и му казва, че Югославия и Гърция влизат в сферата на Италия и Дуче може да си прави каквото си иска с тях.

Като че ли всичко е наред, но, когато на 27 септември се подписва Тристранният пакт, Хитлер отбелязва, че не се налага никакво срочно решение на гръцкия проблем. В яда си Дуче казва на граф Чано: Хитлер ще научи, че съм окупирал Гърция от вестниците. Определен е денят, в който това ще стане – 26 октомври. Мусолини е убеден, че Гърция ще падне не за дни, а за часове, защото, докато той марширува победно от едната страна, неговият приятел цар Борис ІІІ ще настъпи от другата. Пред Дечко Караджов, пълномощен министър в Рим, Дучето споделя, че Италия напълно подкрепя искането на България за излаз на Егейско море, и че точно сега е „уникалният и вероятно единствен случай“ това да се случи. Съобщава му още, че е написал и писмо до цар Борис ІІІ в този дух.

Мусолини е бил държавен нотариус на брачната церемония на българския монарх и още тогава е проявявал интерес към националните идеали на България, за осъществяването на които било дошло времето. Той е уверен, че в София тия думи ще срещнат ентусиазъм и благодарност – посланикът му Маджистрати го е уведомил, че след получаването на Южна Добруджа целият български народ чака Бялото море.

В това време в Рим е българският министър на земеделието Иван Багрянов, за който Дуче знае, че е особено близък с царя и се среща с него. Моли го да предаде на величеството, че Италия признава безспорните права на България над Беломорска Тракия и Македония. На срещата присъства и граф Чано, който допълва, че ако армиите на двете държави настъпят едновременно, Гърция няма да удържи и 12 часа. Същия ден – 16 октомври, Мусолини изпраща и писмо до цар Борис, в което официално декларира всичко, за което е станало дума.

Разбира се, като майстор на словото Дучето е блестящ журналист и допълва, че решението  царят трябва да вземе сам и независимо. Не се е съмнявал в подкрепа, защото само два дни по-рано Маджистрати му е изпратил подробен отчет за разговора си с българския монарх, в който той, на база на разузнаването, показал увереност, че въпреки договорните обвързаности, Турция няма да си мръдне пръста в подкрепа на Гърция, ако тя бъде нападната. И може би по-важно: братовчед му Джорж VІ му пращал някакви заплахи, но царят смятал Англия за бита карта.

На 17 октомври в София пристига личният пратеник на Мусолини Филипо Анфузо, носещ послание до цар Борис. Монархът знае какво му пише Дуче и не отваря писмото, а казва на пратеника, че господин Мусолини е на кърмата на мощна галера, докато той бил в малка лодка, която всеки момент може да се обърне. Обещава му отговор на 19 октомври.
На следващия ден (18 октомври) царят се среща с Любомир Лулчев. Мистикът дори не го изслушва, а още от вратата му казва: „Не само си в малка лодка, но си и сред рифове, а всеки момент може да те връхлети буря“.

Вечерта царят се среща с Никола Гешев в една специална стаичка в ресторанта на Танушев в Борисовата градина. Полицаят му докладва последни известия от Москва. Имало тайно съвещание между Сталин, Молотов, Жданов и Димитров, на което е обсъден въпросът за един Балтийски вариант. Димитров гарантирал масови демонстрации на работници, които да издигнат искане за съветско управление на страната ни и включването й в състава на СССР. Под закрилата на съветските щикове щели да бъдат проведени „свободни избори“ за Народно събрание, колкото да се узакони превратът. За координиране на действията като търговски представител щял да бъде изпратен в София чекисткият емисар Меркулов. Определен бил и главнокомандващият съветските окупационни войски генерал Павлов.

Гешев допълва, че всичко това е повече пропаганда, но сериозно трябва да се погледне на една шифрована телеграма на американския посланик Джорд Ърл, който съобщава, че СССР сериозно се готви за акция на Балканите, като разчита на морски и въздушни бази в България, срещу което да задължи Турция да даде на българите Одрин и Турска Тракия, а Гърция – територията по линията Кавала-Драма. Още същата вечер царят и Гешев съчиняват любезен отказ на предложението на Мусолини.
В Рим Анфузо смекчава атмосферата, като казва, че все пак българите биха действали по-решително при определени обстоятелства, а Маджистрати изпраща уверение, че „националистите няма да оставят работите при благоприятен случай“.

Мусолини е бесен. Разчитал е на вековната омраза на българи и гърци, на подозренията помежду им, датиращи още от 1912 година. В самата Атина също са смятали за най-голяма „опасността от север“. „Малодушните монарси – удря по масата Дуче – никога в нищо не са успявали! Ще свършим работата и без него!“
На 28 октомври започва голямата му авантюра, която Хитлер след време ще нарече „идиотска“. И ще запише в политическото си завещание: „Ако не беше тази идиотска кампания на Мусолини, аз щях да нападна СССР много по-рано“.

И досега сръбски историци, а също английски и американски, твърдят, че Хитлер загубил войната, защото се излъгал „да прегази Югославия със сухи крака“. Знаем от публикации в „Десант“ за дезинформационната операция на полковник Донован в София. Но смятаме, че истинската причина войната срещу СССР да не започне на планирания 16 май е „идиотската кампания“ на Мусолини.

Особено място трябва да се даде на цар Борис, който не се поддава на агитката на Дуче за осъществяване на националните идеали. Защото, ако бе приел неговото предложение, Гърция щеше да бъде превзета в истинска светкавична война. И тогава Хитлер нямаше защо да отлага нападението на СССР и щеше да изпревари генерал Лошо време – главната причина за затъването на германското настъпление.

И досега италиански историци считат гръцките проблеми на Мусолини за причинени от българите. Историкът Бона направо обвинява България за „неразбираемо защо неосъществената българска интервенция“. Сантарели дори твърди, че отказът на България за участие във войната определил и изхода на Втората световна война. Германският посланик в Рим Фон Хасел пише: „Италианското настъпление пропадна поради поведението на българите“.

Още в края на 1940 г. тъмна сянка ляга над отношенията между България и Италия. Те се засилват още повече след срещата на цар Борис с Хитлер в Бертехсгаден на 17 ноември. Фюрерът се оплаква, че Мусолини не се бил консултирал с него и че италианските поражения излагат на риск германските военни планове. Той заявява, че се налага да помогне на Дуче, но за целта войските му трябва да преминат през приятелска България, с други думи, време е да се подпише Тристранният пакт и от София. Царят отклонява искането, оправдавайки се от възможна офанзива на Турция, подтиквана от Англия, а може би и от Москва.

Докато фюрерът се опитва да приеме аргумента, Борис продължава атаката: по-прекият път за помощ на Дучето в Гърция минава не през България, а през Вардарска Македония, като там няма и такава укрепена линия като „Метакса“. Накрая споделя, че опитът го е научил, че война не само на Балканите, а изобщо, не се води есенно време и че България закъсала в Балканската война не заради турското оръжие, а заради калта при Чаталджа. След което обещава в ранната пролет да подпише Тристранния пакт.

Ще споменем и за неизяснено от нашите историци отношение на самия Хитлер към България. Когато Югославия капитулира на 16 април, фюрерът връща старата сръбска администрация в Македония като служители на марионетката Налич. В Македония спонтанно започва учредяване на акционни комитети с искане за българска окупация. Цар Борис прави протест и се стига до споразумение, но Ресен, Охрид, Струга, Дебър, Кичево, Тетово и Гостивар остават в италианския протекторат. Цар Борис продължава протестите и Охрид е извоюван.

Три седмици обаче продължават неприкрити сблъсъци между български и италиански окупационни власти и войскови части. Мусолини поема нова линия на поведение, прави се на ударен, какъвто похват не му е чужд, не дава завзетото, но в международни срещи, стане ли дума за „Новото устройство на Югоизточна Европа“, не пропуска да бъде изразител на българските интереси, свързани с разрешението на македонския въпрос. „Правото на България – твърди той в Берлин на 11 юни 1941 г. – е да присъедини Македония, която е българска, както и да получи естествения си излаз на Егейско море“.




В категории: История , Горещи новини