Йоана и Велика успяват да съчетаят приятното с полезното с дружни усилия
04 Декември 2012, Вторник
Две жени, по професия икономист и архитект, прославят България в областта на килимарството
Автор: Веселина Николова
Казват, че чипровските килими са едно от чудесата на България. Вероятно е така, но колко от нас имат щастието да притежават в дома си такова чудо? А тези пък, които са се докоснали до тънкостите на „ритуала“ по тяхното тъкане, със сигурност се броят на пръсти.
Живописните, ръчно изработени постелки носят името на балканското градче, защото от Чипровци тръгва идеята да се правят килими с две лица. Първоначално са използвани само два цвята на втъканите нишки от вълна – червено и черно. Днес в цветовата гама присъстват още и жълтото, кафявото, синьото.
Почти няма чипровка, която да не може да тъче. Но умението е едно, а талантът на твореца - съвсем друго нещо. Този дар от Бога не е даден на всеки. Но пък Велика Стойчева и Йоана Чушкарева имат от него в изобилие. Двете са сестри, потомствени килимарки и достойни продължителки на семейните традиции.
Велика е икономист по образование, но се занимава с изработването и продажбата на сувенири и килими, а Йоана е действащ архитект.
Двете израстват при своята баба, която е и една от най-прочутите майсторки в района. Майка им пък е дългогодишна учителка по математика, но е основала и ръководила дълги години училищния кръжок по килимарство в Чипровци. Често повтаряла на дъщерите си, че това е най-хубава професия, която една жена може да практикува, защото си е вкъщи, гледа си детето, домакинства и разполага изцяло с времето си. Явно е била доста убедителна, защото и двете й дъщери днес са сред най-уважаваните хора в бранша.
„Работи се изцяло с естествени материали – вълна и памук. Като цяло обаче всичко става много бавно – например малко килимче, около 2-2,5 кв. м, една опитна тъкачка изработва за около месец, и то, ако работи по осем часа на ден“, разказва по-голямата от сестрите – Велика.
През последните години тя е съсредоточила усилията си в изработването на стенни пана и сувенири. Казва, че те се правят дори по-бавно и от килимите, защото при тях се използват по-сложните гобленарски техники, включват се и други, по-фини материали.
За проектирането на новите модели отговаря Йоана. Когато със сестра си подготвят колекция за дадено изложение, нейна е задачата да измисли идеи за оригинални творби, както и да подготви план за начина, по който ще изглежда техният кът.
Идеите си черпи от всичко около нея. Казва, че може да й хрумне нещо нестандартно и дори, докато пие вода.
„Често казвам за себе си, че по рождение съм килимар, а по професия – архитект. Не мога да кажа кога съм се научила да тъка, това е все едно да кажа кога съм проходила или проговорила“, гордее се със своята карма Йоана.
„Много е неправилно това, че хората свързват чипровските килими с битова къща. Напоследък се наблюдава една тенденция, изградена на принципа на контраста, при която при нов интериор с модерно звучене се внася друга нотка с автентична постелка или сувенир, който придава съвсем различно настроение на помещението и неговите обитатели“, добавя тя.
Велика и Йоана от години са редовни участници в почти всички занаятчийски прояви и конкурси не само у нас, но и по света.
Едно от най-мащабните мероприятия, в които са се състезавали с конкуренти от цял свят, е изложението в Хановер. Там традиционно се провежда световен конкурс за ръчно изработени килими в различни категории. На него са участвали в надпреварата за дизайн с два проекта. Единият, който печели повече внимание, се казва „Кис“, а вдъхновение за него проектантката получава след концерта на едноименната група в България.
„На този форум всъщност може да си „свериш часовника“ за нивото, на което твориш - и като мислене за дизайн, и като качество на килима. Това беше доста поучително за нас във всякакво отношение. Участваха изключително много хора от целия свят – от персийските производители до американските, китайските и т. н. Така че самото участие в него е голяма чест и признание“, уточни още тъкачката.
Голяма част от продукцията на чипровките е изложена в специализирания им магазин. Преди няколко години двете сестри решават да си основат и фирма. Кръщават я „Чушкарчето“, като клон от интересната им фамилия Чушкареви.
Историята на произхода й е много интересна и произлиза от една чобанска случка. В този край едно време имало един обичай, който се казва бачия. Всички овце са събрани в планината и всеки ден хората от малкото овцевъдно общество се редуват да взимат млякото. „Дежурният“ бил длъжен да подсигури вечеря на овчарите, които стопанисвали добитъка. Дядото на Велика и Йоана най-редовно носел едно местно традиционно ястие, което жена му много обичала да приготвя – пълнени чушки с боб.
Овчарите обаче все посягали към другите гозби, а жената ги подканяла да опитат колко са сладки нейните чушки. Един от тях веднъж се пошегувал: „Дай, да ги видим какви са тези чушкарски чушки“. И оттогава им останал родовия прякор Чушкареви, по-късно приет и като фамилия.
Наскоро Велика и Йоана станаха част от една оригинална идея, която напълни душите и очите на местните хора.
Всяка година на 6 септември чипровци отбелязват Деня на Балкана, в местността Гушовски манастир, където преди стотици години е имало света обител с това име.
Легендата гласи, че той е бил наречен така, защото всяка година на този ден хората отивали при манастира, а от планината слизал бял елен-гушовец.
Хората го изчаквали да си почине и да пийне вода, а после го принасяли в жертва. Веднъж обаче чифтокопитният горски обитател закъснял и местните го пожертвали изморен и жаден. Оттогава повече елен така и не идва, но хората продължават традицията, като принасят в жертва агнета.
Народната памет е запазила тази дата и с избухването на Чипровското въстание, а курбаните продължават и до ден-днешен.
На хълма, където са останките от църквата към манастира, днес се намира един от оброчните кръстове, характерни за този край. По стара традиция всички миряни, които идват тук, винаги първо палят свещ на кръста.
Именно защото на 6 септември тук се стичат стотици вярващи, идва и идеята на арх. Виолета Ставрова, божествената сила на това място да се слее с тази на чипровските килими. Организаторите, сред които и сестрите от фамилия Чушкареви, събират от местните 36 килима, пазени за чеиз, и ги подреждат около кръста така, че, ако се погледне от високо, „инсталацията“ да има формата на църква.
„Направихме нещо много хубаво. Така хората видяха традиционните постелки в нова светлина. Все по-малко млади хора искат да се занимават с този трудоемък занаят, а това беше начин да ги провокираме да видят, че все пак килимът не умира и че той може да се погледне от много ъгли. А и сбъднахме една отколешна мечта на тукашното население“, разказва за емоциите на местните Йоана.
